Производството е по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на процесуалния представител на министъра на вътрешните работи срещу решение 10269 от 22.07.2014 г. по адм. д. 126/2014 г. по описа на Върховния административен съд, V отделение. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост.

О. И. Д. Иванов от гр. В., чрез пълномощника си адвокат Петков, моли решението да бъде оставено в сила. Развива съображения, че фактическите състави на дисциплинарното нарушение и на деянието, за което държавния служител е оправдан с влязла в сила присъда съвпадат, поради което правилно тричленният състав на Върховния административен съд е отменил дисциплинарното наказание.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно и процесуално е допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения:

С решение 10269 от 22.07.2014 г. по адм. д. 126/2014 г., Върховният административен съд, V отделение е отменил заповед рег. К-5809 от 15.10.2008 г. на министъра на вътрешните работи, с която на И. Д. И. от гр. В. е наложено дисциплинарно наказание уволнение, на основание чл. 224, ал. 2, т. 4, чл. 227, ал. 1, т. 10 ЗМВР във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР и служебното му правоотношение е прекратено. Съдът е приел, че заповедта е издадена в нарушение на предписаната от чл. 246, ал. 1 ППЗМВР форма.След като с влязла в сила присъда е установено, че държавният служител не е извършил деянието, което е описано и в оспорената заповед, то следва че Иванов не бил извършил и тежко нарушение на служебната дисциплина. В заповедта не било описано с какви свои действия, извън тези осъществяващи състав на НК, служителят е уронил престижа на службата, а самото нарушаване на...