Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на Е. Т. ЕООД, чрез адвокат Р. Д. АК, гр. В. срещу решение 50 от 14.07.2014 г., постановено по адм. дело 176/2013 г. на Административен съд Видин.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател иска от съда да отмени обжалваното решение и да уважи предявения иск в пълния претендиран размер. В съдебно заседание не се представлява, поддържа жалбата в писмена молба, представя нови доказателства.

Ответникът по касационната жалба община В., чрез адвокат И. В. в писмен отговор оспорва жалбата, не сочи доказателства и иска от касационния съд да остави в сила обжалваното решение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационна жалба. Намира решението за правилно, законосъобразно и обосновано, поради което следва да се остави в сила.

Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение,

след като прецени доводите в жалбата и на представителя на прокуратурата и събраните по делото доказателства в рамките на сочените касационни основания, както и с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Решението е валидно и допустимо, постановено е в съответствие с материалния закон.

Жалбата е подадена от надлежна по чл. 210 от АПК страна в преклузивния по чл. 211 от АПК срок, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение Административен съд Видин е отхвърлил иска на Е. Т. ЕООД против община В., с който на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините /ЗОДОВ/ е претендирал обезщетение за имуществени вреди в размер на 20 541.78 лв., претърпени...