Производството е по чл. 248 ГПК.

Образувано е по молба на Т. А. Р. за изменение на решение № 676/10 от 05.11.2010 г. по гр. д. N 767/2009 г. на Върховния касационен съд на РБ, I-во г. о., в частта за разноските, като се уважи искането за присъждането им.

Ответницата Р. А. И. е възразила по основателността на молбата, въвела е възражение за прекомерност на възнаграждението - чл. 78, ал. 5 ГПК, и също е поискала присъждане на разноските, сторени във всички инстанции. Наред с това е поискала на основание чл. 250 ГПК Върховният касационен съд да постанови допълнително решение по гр. д. № 767/2009 г. по откритото производство по чл. 154 ГПК отм. за оспорване на удостоверение № 167 от 30.01.2009 г. и удостоверение № 290 от 18.02.2009 г., двете на главния архитект на [община].

В отговора си молителката е оспорила исканията и възраженията на насрещната страна. Заявила е и, че искането за постановяване на допълнително решение не е направено по начина и в сроковете по чл. 250 ГПК.

Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като обсъди данните по делото, намира следното:

С решение № 676/10 от 05.11.2010 г. по гр. д. № 767/2009 г., образувано по касационна жалба на Р. А. И., състав на Върховния касационен съд на РБ, I-во г. о., е оставил в сила въззивното решение № 82 от 10.03.2009 г. по в. гр. д. № 496/2005 г. на Великотърновския окръжен съд в частта, с която в сила е оставено първоинстанционното решение в частта, с която е признато за установено по отношение на Р. А. И., че Т. А. Р. е собственик на 1/2 ид. ч. от целия сутеренен етаж /жилище/, подробно описан, и на съответните за този имот ид. ч. от общите части на сградата и съответното на имота право на строеж, допусната е делба между посочените страни при равни дялове и е отменен н. а. № 429/2001 г. за 1/2 ид. ч. от имота.

Въззивното решение е отменено в частта, с която е допусната делба на придаващи се към сутеренния етаж идеални части от таванското помещение, представляващи съответната на този етаж идеална част от 47 % ид. ч. от общото таванско помещение. В тази част делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

1. Молбата на съделителката Т. Р. с правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК е подадена на 18.11.2010 г. и е в законоустановения едномесечен срок, считано от 05.11.2010 г.

По същество е частично основателна.

В производството за делба съдебно-деловодните разноски се разпределят между съделителите съобразно с признатия им дял в прекратената общност, когато са направени във връзка с нейното ликвидиране, а когато са по повдигнати спорни въпроси, те следва да се възлагат съобразно с общите правила на чл. 64 и 65 ГПК отм., сега чл. 78 ГПК. Това положение е прието в съдебната практика съгласно т. 9 на Постановление № 7 от 28.11.1973 г. на ОСГК на Върховния съд, приложимо и понастоящем. Ето защо неоснователно се поддържа от съделителката Р. И., че в производството по съдебна делба разноските остават за сметка на страните така, както са направени.

Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за защита по дела за делба възнаграждението се определя съобразно интереса на представляваната страна според правилата на ал. 2 /установяваща размери на възнагражденията за защита по дела с определен интерес/, но не по-малко от 400 лева. Съгласно чл. 9, ал. 1 от Наредбата за изготвяне на касационна жалба без явяване в съдебно заседание, възнаграждението е в размер 3/4 от възнаграждението по чл. 7 или 8, но не по-малко от 150 лева.

В първата фаза на производство за делба доказателства за стойността на делбения имот /имоти/ по начало не се събират. В случая обаче по делото е представен н. а. № 1002/2002 г., от който се установява данъчната оценка на сутеренния етаж - 9 168 лева. Тя следва да се вземе предвид като сочеща какъв е материалният интерес, който е база за определяне на адвокатското възнаграждение. Съобразно тези данни, предвид нормите на чл. 7, ал. 4 и ал. 2, т. 3 от Наредбата, и с оглед явяването на адвокат Р. Н. - процесуален представител на Т. Р., в съдебното заседание на Върховния касационен съд на 07.10.2010 г., заплатеното възнаграждение в размер на 900 лева, при минимален размер от 616.72 лева, не се явява прекомерно по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК. Разноските за адвокат И. Д. Б., изготвил отговора по касационната жалба, не следва да се вземат предвид, съгласно правилото на чл. 78, ал. 1 ГПК за присъждане на възнаграждение за едни адвокат.

С оглед изхода на касационното производство, при което въззивното решение е оставено в сила по отношение на един от двата допуснати до делба обекти /сутеренния етаж/, на молителката следва да се присъдят разноски в размер на 450 лева. По разноските за водене на делото във Върховния касационен съд относно втория обект, следва да се произнесе въззивният съд при повторното разглеждане на делото - чл. 294, ал. 2 ГПК.

2. По молбата на съделителката Р. И.:

На първо място следва да се посочи, че както молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК, така и тази по чл. 250, ал. 1 ГПК, са подадени след изтичане на едномесечния срок, в който съдът следва да бъде сезиран с искане за изменение на постановеното решение в частта му за разноските, съответно с искане да бъде допълнено решението, ако съдът не се е произнесъл по цялото искане на страната. Молбата е подадена на 10.12.2010 г. - в отговор на молбата на Т. Р. по чл. 248, ал. 1 ГПК, а решението на Върховния касационен съд е влязло в сила на датата на постановяването му - 05.11.2010 г. Като просрочена молбата следва да се остави без разглеждане.

Дори молбите да се приемат за допустими, съделителката Р.И. не е поискала присъждане на разноски, а и данните сочат, че не е направила разноски, съставляващи възнаграждение за адвокат, за водене на делото във Върховния касационен съд.

Искането за присъждане на разноски се разглежда от съответната инстанция, пред която са сторени. Ето защо Върховният касационен съд не може да се поизнася по разноски за предходни инстанции.

По искането за постановяване на допълнително решение по чл. 156, ал. 2 ГПК отм. следва да се посочи, че в мотивите към решение № 676/10 от 05.11.2010 г. по гр. д. № 767/2009 г. съставът на Върховния касационен съд е обсъдил оспорените документи и е приел, че те не внасят промяна във фактическата и правна обстановка, приета от въззивния съд, при което е счел, че липсата на отделен диспозитив по оспорване верността на съдържанието им, не съставлява такъв порок на обжалваното решение, който да води до неговата неправилност. В този смисъл не е налице непълно решение и съответно липсва основание за допълването му.

По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ по реда на чл. 248 ГПК решение № 676/10 от 05.11.2010 г. по гр. д. N 767/2009 г. на Върховния касационен съд на РБ, I-во г. о., в частта за разноските, като ОСЪЖДА Р. А. И. да заплати на Т. А. Р. разноски за водене на делото във Върховния касационен съд на РБ в размер на 450 /четиристотин и петдесет лв./ лева.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на Р. А. И. по чл. 248 и по чл. 250 ГПК за изменение на същото решение в частта за разноските и за допълването му по повод оспорване на удостоверение № 167 от 30.01.2009 г. и удостоверение № 290 от 18.02.2009 г., двете на главния архитект на [община].

Определението в първата му част е окончателно, а във втората подлежи на обжалване пред друг състав на Върховния касационен съд на РБ в едноседмичен срок от съобщаването му.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: