8№ 391

гр. София, 30.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение в откритото съдебно заседание на десети юни две хиляди двадесет и пета година в състав:Председател: Веска Райчева

Членове: Геника Михайлова

Златина Рубиевапри секретаря Кристина Цветкова разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 3858 по описа за 2024 г.

Производството е по чл. 290 ГПК.

До касационно обжалване е допуснато решение № 215/03.07.2024 г. по гр. д. № 287/2024 г., с което Окръжен съд – Сливен, потвърждавайки решение № 260004/03.04.2024 г. по гр. д. № 287/2021 г. на Районен съд - Сливен, е осъдил „Е. М.“ ЕАД да заплати на основание чл. 200 КТ на М. С. С. сумата 15 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука, настъпила на 23.02.2018 г., ведно със законните лихви от датата на злополуката, като искът е отхвърлен до предявения размер за сумата 50 000 лв.

Решението е допуснато до касационен контрол по въпросите за обстоятелствата, които са от значение за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди от трудова злополука, и за задължението на съда да оцени значението и тежестта им, както и по въпроса, следва ли да се приеме, че работникът е допринесъл за трудовата злополука, допускайки „груба небрежност“ по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ, когато тя е настъпила поради проява на хронично заболяване, за което работникът е знаел, но не е лекувал?

По поставените въпроси:

Отговорността на работодателя по чл. 200 КТ за вреди от трудова злополука или професионална болест, причинили временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 или над 50 на сто или смърт на работника/служителя, е уредена в глава X-та, раздел I-ви на КТ. Тя се различава от гражданската отговорност в ЗЗД по тежест, обхват, предпоставки за възникване, основания за изключване и намаляване и т. нат. Обективна е - работодателят отговаря независимо дали...