Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от К. Й. П. от гр. К., чрез процесуален представител, срещу решение 111/11.07.2014 г. по адм. дело 36/2014 г. на Административен съд Кюстендил с което е отхвърлено оспорването му срещу заповед 120/22.01.2014 г. на директора на А. М..

Касаторът поддържа, че оспореното решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и излага подробни съображения. Иска се отмяната на съдебния акт. Претендират се разноски.

Ответникът по касационна жалба директорът на А. М., чрез процесуален представител, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна.

Петров е заемал длъжността инспектор в А. М., митнически пункт Гюешево, М. Ю. с придобит ранг младши.

От фактическа страна съдът приема, че с оспорената заповед 120/22.01.2014 г. служителят е временно отстранен от работа на основание чл. 100, ал. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл), във връзка с писмо от ОП-Кюстендил, с което ведомството е уведомено, че Петров е обвиняем по ДП 70/2013 г., ДП, 14/2013 г. по описа на сектор БОП гр. К., за престъпление по чл. 302, т. 2, б. а, вр. с чл. 301, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 и чл. 26, ал. 1 от Наказателния кодекс /НК/.

За да отхвърли оспорването съдът е приел от правна страна, че не са налице основания за отмяна по реда на чл. 146 от АПК. Решението...