ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2027/30.06.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, В. Т. отделение, Четвърти състав, в закрито заседание на втори юни две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

КРАСИМИР МАШЕВ

като разгледа докладваното от съдия Кр. Машев к. т. д. № 995 по описа за 2025 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на А. Б. Ж. - чрез адв. Г. Ц. от САК, с надлежно учредена по делото представителна власт, срещу определение № 146/19.03.2025 г. по в. ч. т. д. № 125/2025 г. по описа на Варненския апелативен съд, ІІІ с-в, с което е потвърдено определение № 29/29.01.2025 г., постановено по т. д. № 62/2024 г. по описа на Окръжен съд-Търговище, с което на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК съдебното производство е спряно до приключване на дело № 2019/335/2021 г. на Градски съд Виделе, Р. Р.

Частният касатор поддържа, че обжалваното определение е неправилно поради неговата необоснованост, тъй като всички юридически факти, включени във фактическия състав, обуславящ възникването на деликтната отговорност на застрахования при ответното застрахователно дружество водач на процесното МПС, могат да бъдат установени и с допустимите способи по българския ГПК. В този смисъл, счита, че влязлата в сила присъда на чуждия съд не би била от значение за правилното решаване на предявения с исковата молба материалноправен спор („няма пречка по делото да се приложат всички необходими доказателства за изясняване на механизма на ПТП, както и да се допуснат при необходимост свидетелски показания, експертизи и т. нат.“). Твърди, че понятието за вина не е тъждествено в наказателното и гражданското право, като съобразно уредената в чл. 45, ал. 2 ЗЗД оборима презумпция тя се предполага. От друга страна, поддържа, че спирането на настоящото исково производство е в противоречие с интереса на ищцата – продължителните във времето наказателни дела водят до риск от изтичане на установената обща (5-годишна) погасителна давност по отношение на предявеното с прекия иск парично вземане, представляващо заместващо обезщетение за причинените на ищцата неимуществени вреди при настъпване на твърдяното застрахователно събитие.

Касаторът обосновава искането за допускане на въззивното определение до касационно обжалване, съдържащо се в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, както със специалните процесуални предпоставки, регламентирани в чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, във вр. с чл. 278, ал. 4 ГПК, така и със самостоятелния селективен критерий, уреден в чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК – определението е очевидно неправилно, като поставя следните процесуалноправни въпроса: 1. „Налице ли са предпоставките по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК за спиране на производството по гражданското дело, в което се реализира гражданската отговорност на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ спрямо пострадалото лице, при наличие на наказателно производство, което се води в държава-членка на ЕС?“; 2. „Спирането на гражданското дело до постановяване на окончателен съдебен акт по образуваното наказателно производство пред друга държава-членка на ЕС не води ли до грубо нарушаване на „принципа на справедливост”, в случая когато обстоятелството дали е извършено престъпление, не е елемент от гражданския деликт?“ и 3. „Спирането на гражданското дело до приключване на наказателно производство пред чуждестранен съд не води ли до грубо нарушаване на правата и законните интереси на увредените лица, търсещи компенсация на вреди от деликт и не противоречи ли това на смисъла и логиката на ЗЗД и КЗ, установени в интерес на увредените лица (както с презумпцията за вина, така и с прекия иск по КЗ)?“ (частният касатор счита, че правният отговор на тези процесуалноправни въпроси ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитие на правото).

Ответникът по частната касационна жалба е подал в законоустановения срок писмен отговор на частната касационна жалба, в която развива правни съображения както за необосноваване на основанията за допускане на въззивното определение до касационно обжалване, така и за неоснователност на касационните основания, изложени в частната касационна жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, IІ отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, констатира следното:

Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е допустима по смисъла на чл. 274, ал. 3 ГПК.

Въззивният съд е потвърдил обжалваното първоинстанционно определение, с което съдебното производство е било спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК - до приключване на дело № 2019/335/2021 г. на Градски съд Виделе, Р. Р. Съобразил е, че настоящото исково производство е образувано по пряк иск от пострадалото лице за причинените му неимуществени вреди от смъртта на неговия съпруг, настъпила при ПТП на 05.07.2021 г. в Р. Р. срещу застрахователя на делинквента - водача на процесния микробус. Изяснил е, че съобразно константната практика на ВКС гражданското производство се спира, когато се разкрият престъпни обстоятелства, които имат обуславящо значение за правилното решаване на спора и не е възможно тези обстоятелства да се установят в самото гражданско производство, като е без значение дали е образувано досъдебно или съдебно наказателно производство. Изходът на гражданския спор зависи от установяване на разкритите престъпни обстоятелства, когато фактическият състав на отговорността за вреди включва извършеното от делинквента престъпление (решение № 116/15.05.2013 г. по гр. д. № 745/2012 г. на IV г. о.; определение № 566/19.09.2013 г. по гр. д. № 5301/2013 г. на IV г. о.; определение № 782/29.11.2013 г. по гр. д. № 7165/2013 г. на IV г. о.). Счел е, че поради обвързаността на гражданския съд, разглеждащ прекия иск на пострадало лице за обезщетяване на вреди от ПТП, от влязлата в сила присъда срещу застрахования водач по въпросите дали е извършено деянието, неговата противоправност и вината на дееца съгласно чл. 300 ГПК, изходът на наказателното производство е от значение за правилното решаване на спора. Приел е, че от значение са и разясненията, дадени в мотивите към т. 2 на ТР № 5/05.04.2006 г. по т. д. № 5/2005 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които до приключване на наказателното производство гражданското дело за обезщетяване на вреди от деликта следва да се спре. В случай че наказателното производство бъде прекратено, без да се стигне до осъдителна присъда, гражданското дело следва да се възобнови, а ако подсъдимият бъде признат за виновен с присъда, споразумение или налагане на административно наказание, актовете на наказателния съд са задължителни за гражданския съд, разглеждащ иска за обезщетение за вреди от непозволеното увреждане. Това разрешение е приложимо и когато искът за обезщетение е насочен срещу застрахователя на гражданската отговорност на делинквента, доколкото неговата отговорност е функционално обусловена от тази на водача.

Апелативният съд е съобразил, че в случая не е спорно правнорелевантното обстоятелство, че е налице тъждество между твърдяното с исковата молба противоправно деяние на застрахованото по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите лице, което разкрива признаците на престъпление, и деянието, за което е образувано наказателното производство. Не се спори и че наказателното производство в Р. Р. се намира в съдебна фаза. Въззивният съд е приел, че пречка за надлежното упражняване на правото на иск, от вида на абсолютните отрицателни процесуални предпоставки, е наличието на образувано наказателно производство в съдебната (както е в случая) или в досъдебната фаза, когато деецът и извършеното от него престъпление са идентични с тези, за които са въведени твърдения в исковото производство и не е налице хипотеза, при която престъпното обстоятелство следва да бъде установявано самостоятелно от граждански съд по реда на чл. 124, ал. 5 ГПК. В тези случаи производството по гражданското дело следва да бъде спряно - при образувано наказателно производство в съдебна фаза - на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, а при образувано наказателно производство в досъдебна фаза - на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК. Обстоятелството, че досъдебното производство се води в държава-членка на ЕС - Румъния, не променяло извода за наличие на обусловеност, тъй като евентуална присъда на чуждия съд ще има обвързващо действие за гражданския съд - на основание чл. 300 ГПК, съобразно принципа за равностойност на чуждестранните и национални присъди в общото европейско пространство на правосъдие, както и от разрешенията в решение на СЕС по дело C-171/16 относно зачитане действието на присъда, постановена от друга държава-членка. От друга страна, именно поради воденото наказателно производство в друга държава, където е настъпило процесното събитие, събирането на относимите доказателства за правопораждащи основанието на иска и възраженията факти, би било значително затруднено в рамките на гражданското производство. Въззивният съд е взел предвид и обстоятелството, че постановената присъда би притежавала и обуславящо значение по настоящото дело, доколкото елементите от фактическия състав на деликта, вкл. противоправното поведение на водача на микробуса, са предмет на спора, въведен с възраженията на застрахователя.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на въззивното определение до касационно обжалване.

Поставените процесуалноправни въпроси са от значение за преценката дали изходът на висящото наказателно производство пред румънския съд обуславя правилното решаване на правния спор, предмет на настоящото исково производство, но те не са разрешени в противоречие, а в съответствие с практиката на ВКС, вкл. и задължителната, формирана с тълкувателните разяснения по т. 2 от ТР № 5/5.04.2006 г. на ВКС по т. д. № 5/2005 г., ОСГК и ОСТК – до приключване на наказателното производство гражданското дело следва да се спре съгласно чл. 182, б. „д“ ГПК (отм.), който е идентичен с разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК. Ако наказателното производство бъде прекратено, без да се стигне до осъдителна присъда, гражданското дело следва да се възобнови, като се запазва ефектът от спиране на давността. Ако подсъдимият бъде признат за виновен с присъда, споразумение или с налагане на административно наказание, актовете на наказателния съд са задължителни за гражданския съд, разглеждащ иска за обезщетение за вреди от деликта.

От друга страна, нормативната цел на правната норма, уредена в чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, е насочена към обезпечаване принципа на законност (арг. чл. 5 ГПК), а именно когато е налице висящо дело пред друг съд, чийто изход е обуславящ правилното решаване на повдигнатия материалноправен спор по друго дело, обусловеното съдебно производство трябва да бъде спряно до приключване на преюдициалния правен спор с влязъл в сила краен съдебен акт.

Когато в български съд или в съд от държава-членка на ЕС е внесен обвинителен акт за извършено престъпно деяние, от което, по твърдение на ищеца в гражданското производство, е настъпил заявеният в исковата молба вредоносен резултат (в необходимата причинно-следствена връзка), влязлата в сила присъда е задължителна за съда, разглеждащ гражданскоправните последици от престъпното деяние – относно всички негови съставомерни признаци. Определеното наказание е елемент от съдържанието на присъдата и подлежи на изпълнение, а осъждането е нейна вторична правна последица. Нормата на чл. 8, ал. 2 НК предвижда, че влязла в сила присъда, постановена в друга държава-членка от ЕС за деяние, което съставлява престъпление по българския НК, се взема предвид при всяко наказателно производство, което се провежда срещу същото лице в Р. Б. По силата на чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда е задължителна за гражданския съд, разглеждащ гражданскоправните последици от престъпното деяние.

С решение на СЕС от 21.09.2017 г. по дело № С-171/16 г. с предмет преюдициално запитване е дадено задължително тълкуване на рамково решение 2008/675/ПВР на Съвета в смисъл, че не допуска вземането предвид в държава-членка на предишна присъда, постановена от съд на друга държава-членка да бъде обусловено от предварително провеждане на национална процедура за признаване на тази присъда от компетентните съдилища на първата държава - членка. С разпоредбата на чл. 8, ал. 2 НК е транспонирано рамково решение 2008/675/ПВР на Съвета, като целта е да се утвърди принципът държавите-членки да приемат, че присъда, постановена в друга държава-членка поражда същите правни последствия като присъда, постановена от собствените им съдилища според националното законодателство, независимо дали тези последици се разглеждат от националното законодателство като въпрос на факт или на процесуално или материално право.

Следователно, присъдата на румънския съд би имала обвързващо значение за българския граждански съд, разглеждащ последиците от престъпното деяние (причиняването на смърт по непредпазливост при управление на МПС е общественоопасно деяние, което е признато за престъпно в чл. 343, ал. 1, б. „в“, във вр. с чл. 342, ал. 1 от българския НК) - относно всички негови съставомерни елементи, вкл. и относно оспорените в отговора на искова молба по настоящото исково производство от ответния застраховател механизъм (динамика) на процесното ПТП и виновността на водача на лекия автомобил, който според твърденията на ищеца е причинил релевантния вредоносен резултат.

С оглед на обстоятелството, че поставените от частния касатор въпроси са изяснени със задължителна практика на ВКС и на СЕС, не може да бъде обоснована и специалната процесуална предпоставка, уредена в чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, за допускане на въззивното определение до касационно обжалване.

Обжалваното определение не е очевидно неправилно съобразно самостоятелното селективно основание на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. От съдържанието му не се констатира нито превратно прилагане на материалния и процесуалния закон, нито груби нарушения на правилата на формалната логика. За да е очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК, въззивното определение трябва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол по чл. 290, ал. 2 ГПК проверка за обоснованост и съответствие с материалния закон на решаващите правни изводи на въззивния съд и за законосъобразност на извършените от него съдопроизводствени действия. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона - материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само в случай, че въззивният акт бъде допуснат до касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК. Обжалваното въззивно определение не е очевидно неправилно, защото не е постановено нито в явно нарушение на закона (contra legem), нито извън закона (extra legem), нито изводите на съда са явно необосновани с оглед правилата на формалната логика.

По изложените съображения въззивното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд

ОПРЕДЕЛИ:НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 146/19.03.2025 г. по в. ч. т. д. № 125/2025 г. по описа на Варненския апелативен съд, ІІІ с-в.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.