Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК, във връзка с чл.160, ал.6 от ДОПК.

С решение №1683/20.07.2018 г., постановено по адм. д.№3687 по описа на Административен съд – Пловдив за 2017 г., е изменен ревизионен акт №Р-16001617000948-091-001/19.09.2017 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП-Пловдив, потвърден с решение №708/07.12.2017 г. на Директора на "ОДОП"-Пловдив, като задължението на Б.Б за данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ за 2014 г. е намален от 2 894.57 лв. главница на 1 042.75 лв. и прилежащите лихви от 702.47 лв. на 253.36 лв. В останалата част жалбата на лицето е отхвърлена, като е прието, че ревизионният акт е законосъобразен. Срещу това решение са постъпили две касационни жалби.

С касационна жалба вх.№ 14922 от 27.07.2018 г., съдебният акт е оспорен от Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – Пловдив. Касаторът твърди, че получената през 2014 г. субсидия следва да бъде обложена като доход от друг източник и по отношение на нея не може да бъде приложен редът по чл.29 от ЗДДФЛ и на ревизираното лице да бъдат признати разходи в размер на 60 %, като по този начин бъде намален размерът на задълженията му.

Според аргументите изложени при обжалването Б.Б е получил субсидия за поддържане на земеделска земя в добро състояние, но няма произведена и реализирана земеделска продукция, затова получените субсидии са облагаем доход по чл.35, т.6 от ЗДДФЛ.

В мотивите си съдът е приел, че продукцията на която жалбоподателят се позовава не касае процесните периоди, но въпреки това е формирал извод, че облагането следва да е по реда на чл.29 от ЗДДФЛ.

Оспорва се подадената касационна жалба от ревизираното лице с твърдението, че е бланкетна и в нея не са посочени конкретни пороци на атакувания съдебен акт. Оспорването на решението в потвърдителната част, се основава на твърденията, които са поддържани и пред АС-Пловдив, относно...