Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл.160, ал.6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на „Бест консулт 2010” ЕООД, гр. С., срещу решение № 5454/21.09.2018 г., постановено по адм. дело № 749/2017 г. по описа на Административния съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт (РА) № Р-22221016002003-091-001/03.10.2016 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. С., потвърден с Решение № 2148/08.12.2016 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно - осигурителна практика“ - гр. С., за установени задължения за данък по чл.78 ЗКПО за 2011 г., 2012г., 2013 г. и 2014 г. в общ размер на 3 000, 60 лева, ведно с прилежащите лихви, както и дължим пряк данък - деклариран, но невнесен в размер на 23 327, 56 лв.

Изложени са твърдения, че решението е неправилно, иска се отмяната му и постановяване на друго по същество, с което да се уважи подадената жалба срещу РА или алтернативно да се върне делото за ново разглеждане със задължителни указания относно прилагането на закона. Твърди се, че от ревизиращите органи е извършена проверка на място в офисите на дружеството и е предоставена счетоводната документация на дружеството, която установява че не е нарушен принципа за вярно документиране на оборота и на стопанските операции, което налага извод за неправилно коригиране на данъчната основа за периодите, посочени в РА.

Ответникът - директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – гр. С. при ЦУ на НАП чрез процесуален представител юрк.. К изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Желае решението да бъде оставено в сила и претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалбата.

Върховният административен съд, първо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество, е неоснователна, по следните съображения:

Предмет на разглеждане пред административния съд е бил РА, потвърден с решение на ДД „ОДОП“, с който на ревизираното дружество са коригирани данъчните основи за 2011, 2012, 2013 и 2014 години по подадените ГДД и е установен допълнителен данък по ЗКПО, както и задължение по декларация - деклариран но невнесен данък за периоди 2011г., 2012г., 2013 г., 2014 г. и 2015 г. Основанията за коригиране на финансовите резултати на основание чл.78 ЗКПО са установени неосчетеводени приходи от осъществени услиги, за които са налице авансови плащания и последващи такива, неотразени в облагаемата данъчна основа за преки данъци за ревизираните периоди.

За да отхвърли жалбата първоинстанционният съд е посочил, че от доказателствата по делото, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се достига до извода, че липсват доказателства за опровергаване констатациите на ревизията, при което РА е законосъобразен. Решението е правилно.

Тежестта за доказване с надлежни доказателства на възраженията срещу констатациите на ревизията, както и настъпването на всички правопораждащи претендираното право положителни факти, е за ревизирания субект. Той следва да проведе главно доказване, което винаги, за да е успешно, следва да бъде и пълно, с ангажиране на относимите към спора доказателства. Липсата на относими доказателства за установяване на неправилно коригиране на облагаемия оборот, обосновават извод за недоказано твърдение за незаконосъобразност на РА.

В хода на съдебното производство с молба, подадена на 29.03.2017 г. жалбоподателят е поискал допускане на ССчЕ с поставена задача, по която съдът се е прознесъл и е допуснал ССчЕ с разпореждане от 12.04.2017 г. В съдебното заседание на 24.04.2017 г. съдът е констатирал, че в дадения срок жалбоподателят не е изпълнил разпореждането на съда за внасяне на депозит за допуснатата експертиза и е дал последна възможност на жалбоподателя да внесе депозита за вещо лице, за да бъде изготвена поисканата от него експертиза. В следващото съдебно заседание на 12.06.2017 г. съдът е констатирал, че указанията за внасяне на депозит не са изпълнени, като отново не се е явил представляващ дружеството-жалбоподател. Делото е било отложено на друго основание - задължен е ответника да представи доказателства за наличието на квалифициран електронен подпис на лицата, подписали заповедите за възлагане на ревизията и на лицата, които са подписали РД и РА. В следващото заседание на 18.09.2017 г. за дружеството-жалбоподател не се е явил представител, съдът е приел изисканите от ДД"ОДОП" доказателства за електронния подпис и е дал ход на делото по същество, тъй като и до този момент не е бил внесен депозит за вещо лице, поради което съдът е заличил допуснатата ССчЕ. В предоставения срок, както и до постановяване на решението на 21.09.2018 г., т. е. една година след приключване на съдебните прения, от страна на жалбоподателя не са постъпили писмени бележки.

При така установеното процесуално бездействие от страна на дружеството-жалбоподател, изложените в касационната жалба доводи са необосновани. В касационната жалба не се съдържат доводи за неправилно приложение на материално-правните разпоредби в постановеното от съда решение. Налице е приповтаряне на всички възражения срещу РА, отразени в първоначалната жалба, както до горестоящия административен орган, така и до първоинстанционния съд, по които са налице подробни мотиви за неоснователността им, съдържащи се в обжалваното съдебно решение, които се споделят от настоящата касационна инстанция.

При липсата на доказателства относими към спорните факти, обосновано и правилно съдът е приел, че оспорения пред него РА е законосъобразен.

Решението като правилно следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на спора, своевременно направеното искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски следва да бъде уважено и касатора следва да заплати на Дирекция "ОДОП"-София при ЦУ на НАП разноски представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 1522 лева, определено съгласно чл.161 ДОПК, във вр. чл.8, ал.1, т.4 от Наредба №1/09.007.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Така мотивиран и на основание чл.221 АПК Върховният административен съд, състав на първо отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5454/21.09.2018 г., постановено по адм. дело № 749/2017 г. по описа на Административния съд София-град.

ОСЪЖДА „Бест консулт 2010” ЕООД, гр. С., ул."Ц. О" №25, ет.1, ап.25, с ЕИК 201434418, да заплати на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София при ЦУ на НАП разноски в размер на 1522 /хиляда петстотин двадесет и два / лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.