Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на „Прогрес“ АД – гр. С. З чрез процесуалния си представител адв. Е.П срещу решение № 13119/29.10.2018 г., постановено по адм. дело № 4565/2017 г. по описа на Върховния административен съд, Четвърто отделение, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против заповед № Е-РД-16-289/16.03.2017 г. на министъра на енергетиката, с която е отказано предоставяне на помощ съгласно Наредба № Е-РД-04-06/28.09.2016 г. за намаляване на тежестта, свързана с разходите за енергия от възобновяеми източници за ценовия период от 01.07.2016 г. до 30.06.2017 г. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати от съда нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касационния жалбоподател съдът безкритично е подходил към мотивите в заповедта на министъра, като е счел, че те дават необходимата яснота за правнорелевантните причини, поради които отказът е постановен. В този смисъл счита, че обжалваното решение е необосновано. Посоченият в процесния случай от заявителя на помощта платец е „З. Е“ ЕООД, който е лицензиран търговец на електроенергия, доставящ електроенергията в подстанция „Пресков“ АД. Според касатора от всички представени по делото доказателства, както и от приетата съдебна експертиза е установено по категоричен начин, че така заявеното от дружеството е вярно и че сумите, за които е претендирано подпомагане, са изцяло заплатени именно от „З. Е“ на обществения доставчик и то именно за сметка на „Прогрес“ АД. Твърди се, че обжалваното решение не съдържа изобщо преценка дали и защо „Прогрес“ АД има или съответно няма качеството на краен клиент по смисъла на ЗЕ (ЗАКОН ЗЗД ЕНЕРГЕТИКАТА), макар подобни правни доводи да са изложени в защитата на касатора. Според него Наредба № Е-РД-04-06/28.09.2016 г. не поставя изискване за доказване на обстоятелството, че заявителят е направил разходи за заплащане на компонентата чрез лицензиран търговец непременно и единствено с фактури, издадени от този търговец пряко на заявителя, нито някъде другаде в законодателството ни има подобно изискване. Излагат се доводи в касационната жалба, че „Прогрес“ АД действително е направил разходи за заплащане на компонентата и обстоятелството, че между него и „З. Е“ ЕООД няма пряко, а опосредено от „Пресков“ АД договорно отношение, не е основание да се откаже компенсиране на тези разходи. Касаторът твърди, че е налице допуснато от съда съществено процесуално нарушение, изразяващо се в необсъждане на всички негови доводи относно несъответствието на оспорената заповед с целта на прилагания нормативен акт. Излагат се доводи, че и Наредба № Е-РД-04-06/28.09.2016 г. и в Насоките на Европейската комисия относно държавната помощ за опазване на околната среда и за енергетика за периода 2014 г. – 2010 г. (т. 182 и т. 187) за възстановяване на разходите да бъде извършвано по начин, който не води до дискриминация между потребителите на електроенергия, въз основа на обективни, недискриминационни и прозрачни критерии. Касационният жалбоподател твърди, че в случая му е отказано предоставяне на помощ единствено заради едно различие – особения начин на извършване на разходите (без да се оспорва самото им извършване), без това различие само по себе си да представлява предвидено в цитираната наредба или в закона основание за отказ. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания, се съдържат в касационната жалба, с която се иска отмяна на обжалваното съдебно решение и отмяна на заповедта на министъра на енергетиката. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от адв. Е.П с искане и за присъждане на направените разноски.

Ответникът по касационната жалба министърът на енергетиката чрез процесуалния си представител юриск. А.Т я оспорва, като в указания от съда срок е представила писмени бележки с искане и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:

За да отхвърли жалбата на „Прогрес“ АД първоинстанционният съд в обжалваното решение е приел, че при издаването на процесната заповед министърът на енергетиката не е допуснал противоречие с материалноправните разпоредби, както и не е налице нито едно от основанията за отмяна по чл. 146 АПК. Според съда заповедта е издадена от компетентен административен органи и в изискуемата писмена форма съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба № Е-РД-04-06/28.09.2016 г. (за краткост по-нататък в решението ще се използва само Наредбата). Според съда заповедта е мотивирана, съдържа фактически и правни основания, както и че мотиви се съдържат в протокола на Екип 1, цитиран в самата заповед, което според съда е напълно допустимо предвид решение № 16/31.03.1975 г. на ОСГК на Върховния съд. За да мотивира съдебния си акт съдът е приел, че съгласно чл. 100, ал. 4 от ЗЕ (ЗАКОН ЗЗД ЕНЕРГЕТИКАТА) (за краткост ЗЕ) всички търговци и производители, които сключват сделки по свободно договорени цени с крайни клиенти, присъединени към електроенергийната система, вкл. операторът на електропреносната мрежа и операторите на електроразпределителните мрежи, заплащат на обществения доставчик определената по чл. 30, ал.1, т.1 7 ЗЕ цена“. Според съда това е цена за задължения към обществото и се определя от Комисията за енергийно и водно регулиране съгласно чл. 30, ал.1 ЗЕ.

Първоинстанционният съд се е позовал в решението си и на допуснатата и изслушана съдебна технико-икономическа експертиза, от която е установено, че жалбоподателят е присъединен към преносната мрежа на високо напрежение в подстанция „Пресков“ АД в гр. С. З, а цитираната подстанция е съсобственост между „Пресков“ АД, „Прогрес“ АД, „Хранинвест – ХМК“ АД и „Наталия“ АД, както и че измерването на входящата електроенергия в подстанцията се извършва в една точка 1, като тази електроенергия се потребява от четирите изброени предприятие и още две – от входящата точка чрез кабели електрическа енергия и се разпределя към отделни шкафове, откъдето захранва трафопостове на отделните предприятия. Съдът е посочил в решението си, че съгласно експертизата, тъй като входящата точка от електропреносната мрежа е една, четирите предприятие, посочени по-горе са избрали „Пресков“ АД да бъде регистриран търговски участник и клиент на „ЕСО“ ЕООД, и „Пресков“ АД да закупува електрическа енергия, потребявана от всички съсобственици и присъединени консуматори в подстанцията. Освен това въз основа на доказателствата и експертизата, приета от съда, е направен извод, че потребената количество електроенергия от „Пресков“ АД една част е префактурирана на „Прогрес“ АД за посочените периоди, която съответства на потребената от „Прогрес“ АД електроенергия по фактурираните количества. Съдът е приел въз основа на заключението на съдебната технико-икономическа експертиза, в която са проследени разплащанията в писмо на „З. Е“ ЕООД от 10.11.2016 г. и е установено, че търговецът е заплатил на обществения доставчик „НЕК“ ЕАД конкретни суми за задължения към общественото за потребените от „Прогрес“ АД количества електрическа енергия, от което съдът е направил извод, че посочените суми за задължения към обществото, заплатени от търговеца („З. Е“ ЕООД )на „НЕК“ ЕАД, са фактурирани от „Пресков“ АД на „Прогрес“ АД и съответно заплатени от последния на „Пресков“ АД. От доказателствата и отговорите на вещото лице по задачи № 1 и № 2 съдът е приел, че за процесния ценови период от 01.07.2016 г. до 30.06.2017 г. жалбоподателят е закупувал електрическата енергия не пряко от търговеца, който е „З. Е“ ЕООД, а опосредено чрез друго предприятие – „Пресков“ АД, който не е нито търговец, нито производител на електрическа енергия, съответно няма лиценз и не е лицензирано лице, а плащанията за компонентата по чл. 2 от Наредбата са извършвани към „Пресков“ АД, а не към търговеца на електрическа енергия „З. Е“ ЕООД. В тази връзка според съда „Прогрес“ АД не е отговарял на изискванията за предоставяне на помощ за процесния период при тогавашната нормативна регламентация, защото „З. Е“ ЕООД е търговеца на електрическа енергия, а не „Пресков“ АД и фактурите е следвало да се получават от търговеца „З. Е“ ЕООД, а не от третото лице „Пресков“ АД. Обжалваното решение е правилно постановено.

При постановяване на обжалваното решение съдът е съобразил изискванията не само на Наредба № Е-РД-04-06/28.09.2016 г. за намаляване на тежестта, свързана с разходите за енергия от възобновяеми източници, но и на относимите материалноправни разпоредби на ЗЕ. Съдът е обсъдил и преценил събраните по делото писмени доказателства и при постановяване на правния резултат се е позовал на допуснатата и изслушана в съдебното производство съдебна технико-икономическа експертиза.

По безспорен начин по делото е установено, че дружеството-жалбоподател „Прогрес“ АД е поискало предоставяне на помощ за намаляване на тежестта, свързана с разпределяне на разходите, произтичащи от задълженията за изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяеми източници. Предвид, че претендираната помощ от търговеца, какъвто представлява по смисъла на чл.1 ТЗ “Прогрес“ АД и осъществява дейност, която е в обхвата на Приложение № 1 от Наредбата, негова е доказателствената тежест да установи, че е изпълнил всички изисквания на ЗЕ и цитираната Наредба.

Правилно първоинстанционният съд е очертал спорния между страните по делото въпрос, а именно по какъв начин е заплатена цената за ползваната електрическа енергия от „Прогрес“ АД, за да може част от нея – компонентата за разпределяне на разходите за изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяеми източници да се предостави като помощ. Не се спори по делото, че „Прогрес“ АД е краен клиент на електрическа енергия и поисканата помощ представлява част от цената по чл. 30, ал. 1, т.17 ЗЕ, която се заплаща на обществения доставчик. Редът за заплащане на цената за задължения към обществото се извършва, като крайния клиент заплаща на търговеца или производителя на електрическа енергия, а той впоследствие е платец към обществения доставчик. В заявлението по чл. 5, ал. 2 от Наредбата съществува изискване да се посочи ЕИК на лицето, което съгласно чл. 91, ал.2 ЗЕ извършва плащанията към обществения доставчик на цената за задълженията към обществото и конкретно в заявлението на „Прогрес“ АД е посочен лицензираният търговец на електрическа енергия „З. Е“ ЕООД, но от представените фактури за претендирания за отпускане на помощ период 01.07.2016 г – 30.06.2017 г. е посочен „Пресков“ АД. Връзката между жалбоподателя и „Пресков“ АД е, че ползват една и съща подстанция, на която заедно с „Наталия“ АД и „Хранинвест-ХМК“ АД са съсобственици и са присъединени към преносната мрежа на високо напрежение в подстанция „Пресков“ в гр. С. З. „Пресков“ АД не е нито търговец, нито производител на електрическа енергия, респ. не е и не може да бъде платец на цената по чл. 30, ал.1, т.1 7 ЗЕ, както правилно е приел и първостепенния съд. За да се ползва предоставянето на помощ от компонентата по чл. 2 от Наредбата като част от цената по чл. 30, ал.1, т. 17 ЗЕ, е необходимо плащането й да се извърши на търговеца или производителя (в случая търговец на електрическа енергия е „З. Е“ ЕООД и е лице по чл. 5, ал. 2 от Наредбата и посочен в заявлението на „Прогрес“ АД до министъра на енергетиката), а не до съсобственика на подстанцията „Пресков“ АД, какъвто се явява и жалбоподателя. Нито в ЗЕ, нито в Правилата за търговия с електрическа енергия се позволяла заплащането на цената към обществения доставчик да се опосредява, както е направено в случая. При положение, че не е спорно, че „Пресков“ АД не е нито търговец на електрическа енергия, нито производител на същата, то той не може да бъде и доставчик на електрическа енергия, в какъвто смисъл е посочен в процесните фактури. Затова е извършеното опосредяване е незаконосъобразно и са неоснователни оплакванията в касационната жалба, че отказът не почива на никакви правни норми. Не може да се приемат доводите на касатора, че след като цената по чл. 30, ал.1, т.17 ЗЕ е платена, то помощта по Наредбата се дължи. ЗЕ за енергетиката регулира производството и търговията на електрическа енергия и тя е подробно уредена и неспазването й не може да доведе до облекчения, каквато е претенцията за отпускане на помощ по смисъла на Наредбата. В последната е уредена процедурата, по която се отпуска тази помощ и компетентният орган, който се произнася по смисъла на чл. 8, ал. 3 от Наредбата, а ЗЕ регламентира участниците в търговията на електрическа енергия и редът за заплащането й – чл. 91, ал. 2 ЗЕ, който препраща и към Правилата за търговия с електрическа енергия и чл. 100, ал. 4 ЗЕ. В последно цитираната разпоредба изрично е указано, че всички търговци и производители, които сключват сделки по свободно договорени цени с крайни клиенти, присъединени към електроенергийната система, заплащат на обществения доставчик определената по чл. 30, ал. 1, т. 17 цена. Липсва законова разпоредба, която да позволява заплащането на електрическата енергия да се осъществява по друг начин.

Правилно в обжалваното решение съдът е обсъдил съдебната технико-икономическа експертиза, която е установила по какъв начин е извършено заплащането на електрическата енергия на обществения доставчик и е приел, че тя е неотносима към правния спор между страните по делото, тъй като няма спор относно количествата действително потребена енергия от жалбоподателя и стойностите на префактурираните количества и стойността й, вкл. и компонентата по чл. 2 от Наредбата. В тази връзка обосновано съдът е приел, че действително жалбоподателят е направил разходи, но това обстоятелство не е спорно по делото, като спорът е за това дали е налице основанието за предоставяне на помощта и като е дал отрицателен отговор съдът не е допуснал нарушения нито на приложимите и посочени по-горе материалноправни разпоредби на ЗЕ (чл. 91, ал. 2 и чл. 100, ал. 4), Правилата за търговия с електрическа енергия (чл. 26, ал. 2), нито е налице потвърдено от съда дискриминационно отношение на отказа на министъра на енергетиката. Не е допуснато от съда и от административния орган дискриминационно отношение по смисъла на т. 182 във връзка с т. 187 по отношение на разходите за финансиране на подкрепата за възобновяемата енерги съгласно Насоки относно държавната помощ за опазване на околната среда и за енергетика за периода 2014 — 2020 г.

Правилна е преценката на съда и относно представеното споразумение от 20.03.2017 г. между „Пресков“ АД, „Прогрес“ АД и „З. Е“ ЕООД, което не променя горните изводи, а и същото е след издаване на оспорената пред първоинстанционния съд заповед на министъра на енергетиката. В този смисъл е и решение по адм. дело № 1308/2017 г. на ВАС, четвърто отделение по идентичен казус на "Прогрес" АД.

С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение не страда от пороците, посочени в касационната жалба и затова като правилно на основание чл. 221, ал. 2, предл.1 АПК следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на делото и направеното искане от юриск. Терзиева, на министерство на енергетиката следва да се присъди на основание чл. 143, ал. 4 АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв.

Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 13119/29.10.2018 г., постановено по адм. дело № 4565/2017 г. по описа на Върховния административен съд, Четвърто отделение.

ОСЪЖДА „Прогрес“ АД – гр. С. З да заплати на Министерство на енергетиката 200 лв. юрисконсултско възнаграждение. Решението е окончателно.