Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Р.Ц от [населено място] против решение № 2686/29.05.2020 г. по адм. дело № 3814/2019 г. по описа на Административен съд София – град.

В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му и постановяване на друго по същество за отмяна на обжалвания отказ.

Ответникът - главният архитект на Столична община изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна.

С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил жалбата на настоящата касаторка срещу писмен отказ за издаване на Удостоверение за търпимост № САГ18-УТ00-160/6 от 21.02.2019 г. на главния архитект на Столична община. Прието е, че отказът е постановен по заявление вх. № САГ18-УТ00-160/18.05.2018 г. на жалбоподателката за издаване на Удостоверение за търпимост на строеж: „гараж“, находящ се в УПИ VIII-12, кв. 8 по плана на [населено място], [район], [местност], ПИ с идентификатор № 68134.512.659. При безспорното установяване по делото, че строежът е извършен през 1998 г. е изведен решаващият правен извод за липса на предпоставките по § 127, ал. 1 ПЗР на ЗУТ, тъй като постройката е изградена на вътрешните регулационни линии – на страничната граница с УПИ V-13 и на граница към дъно имот с УПИ IV -17, като калканните му стени не се покриват от заварени сгради на допълващото застрояване в тези съседни имоти, т. е. противоречи на изискванията на чл. 112, ал. 4 ППЗТСУ отм. и на чл. 113, ал. 1 от Наредба № 5 от 17.05.1995 г. за правила и нормативи по териториално и селищно устройство отм. , приложима с оглед времето на извършване на строителството. Прието е също, че е налице несъответствие с действащите правила и норми, тъй като в нарушение на чл. 42, ал. 2 ЗУТ калканните стени покриват единствено плътна ограда на УПИ IV – 17 от кв. 8, към другия съседен УПИ V-13 оградата не е плътна, а е изградена от мрежи и колове, като е установено, че към момента на издаване на акта в съседните два имота не съществуват заварени сгради, разположени на границите с УПИ VIII-12, кв. 8.

Така постановеното решение е правилно, но при следните допълнителни мотиви:

Изводите за законосъобразност на оспорения отказ за издаване на Удостоверение за търпимост се базират на неприложимата в случая норма на § 127, ал. 1 от ПЗР, тъй като незаконният строеж е изграден през втората половина на 1998 г.

Режима на търпимост по ал. 1 на § 127 от ПЗР на ЗИДЗУТ не е приложим за всички незаконни строежи, изградени до 31.03.2001 г., тъй като нормата на § 16 ПР на ЗУТ не е отменена и е действаща, с визираните в нея три времеви периода - по ал. 1, 2 и 3. От това следва, че новите условия за приемане търпимост на незаконен строеж по ал. 1 на § 127 от ПЗР на ЗИДЗУТ /в сила от 26.11.2012 г./ касаят строежите, изградени през нов четвърти период. Именно поради това при определяне на приложимия режим на търпимост е от значение времевият период на извършване на незаконния строеж, тъй като са налице успоредно действащи норми, регламентиращи режима на търпимост, с визирани в тях конкретни изисквания, според периода на изграждането на незаконния строеж. В случая е приложима нормата на ал. 3, § 16, съгласно която "незаконни строежи, започнати след 30.06.1998 г., но неузаконени до обнародването на този закон, не се премахват, ако са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали за посочения период или съгласно този закон, и ако бъдат декларирани от собствениците им пред одобряващите органи в 6-месечен срок от обнародването на този закон", т. е. до 02.07.2001 г. Следователно, освен установеното несъответствие на незаконния строеж с действалия към момента на изграждането му правен режим на чл. 112 ППЗТСУ отм. , чл. 113, ал. 1 от Наредба № 5 от 17.05.1995 г. за правила и нормативи по териториално и селищно устройство отм. и на действащата към момента норма на чл. 42, ал. 2 ЗУТ, е налице и друго основание за отказ за признаване на търпимостта на строежа – не е деклариран пред одобряващите органи в посочения срок.

От изложеното следва, че решението е постановено при правилни фактически установявания, които припокриват и изискванията на съответния режим на търпимост по ал. 3,§ 16, поради което, макар и обследван по реда на § 127, ал. 1, процесният отказ за издаване на Удостоверение за търпимост, правилно е потвърден от административния съд. Решението е правилно като краен резултат, а оспореният отказ на главния архитект на Столична община се явява законосъобразен и на допълнително изложеното от настоящата инстанция основание - липса на императивно изискуемото деклариране на незаконния строеж до 02.07.2001 г.

С оглед на горното, съдът намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна.

С оглед изложеното, направеното искане, обстоятелството, че писменият отговор на ответника по касационната жалба е изготвен от юрисконсулт и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от ЗПрП (ЗАКОН ЗЗД ПРАВНАТА ПОМОЩ) и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, Р.Ц следва да бъде осъдена да заплати на Столична община сумата 100.00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.

По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение 2686/29.05.2020 г. по адм. дело № 3814/2019 г. по описа на Административен съд София – град.

ОСЪЖДА Р.Ц от [населено място] да заплати на Столична община сумата 100 лв. /сто лева/, представляваща юрисконсултко възнаграждение. Решението е окончателно.