Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК във връзка със Закон за министерство на вътрешните работи (ЗМВР).

Образувано е по две касационни жалби на Г.Б от [населено място], едната първа и основна чрез процесуалния й представител адв.. П, а другата – допълнителна - чрез процесуалния й представител адв.. Г, срещу решение № 8086 от 30.05.2019г. по адм. д. № 6674/2017г. на ВАС, тричленен състав на Пето отделение, с което е отхвърлена жалбата й срещу Заповед № 8121К - 3554 от 27.03.2017г. на Министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 194 ал. 2 т. 1 пр. 1, т. 2 и т. 4, чл. 204 т. 1, чл. 197 ал. 1 т. 6, чл. 203 ал. 1 т. 8 пр. 2 и т. 13 и чл. 226 ал. 1 т. 8 от ЗМВР на Г.Б е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено служебното й правоотношение на длъжност „старши разследващ полицай“ в отдел „Разследване“ при Областна дирекция на МВР – гр. Я.. С решението Г.Б е осъдена да заплати разноските по делото.

С касационната жалба жалбоподателката твърди неправилност на оспореното решение, като постановено в противоречие с материалния закона, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост – отменителни основания по чл. 209 т. 3 от АПК. Твърди, че в противоречие със закона и събраните доказателства съдът е приел, че при издаване на оспорената пред него не са допуснати нарушения от категорията на съществените, а именно твърди такива досежно незаконосъобразно проведена процедура по налагането на най – тежкото дисциплинарно наказание. Твърдят се и допуснати нарушения досежно изискванията за форма на заповедта – липса на мотиви и фактически основания, обосноваващи налагането на най – тежкото наказание - в противоречие в приетото в оспореното съдебно решение. Твърди и неправилност на извода за наличие на материално правните предпоставки за издаване...