Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
С решение № 260 от 31.01.2020 г., постановено по административно дело № 907/2019 г., Административен съд – Пловдив е: 1) отменил решение № 2153-15-64/12.03.2019 г. на директора на ТП на НОИ (Териториалното поделение на Националния осигурителен институт) – Пловдив и потвърденото с него разпореждане № [ЕГН]/протокол № 2140-15-880/07.12.2018 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив, с което на основание чл. 69б, ал. 2 от КСО на С.Я е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст; 2) изпратил преписката на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО при ТП на НОИ – Пловдив за ново произнасяне по заявление вх. № 2113-15-3848/08.08.2018 г. по описа на ТП на НОИ – Пловдив, за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69б, ал. 2 от КСО, подадено от С.Я, при съблюдаване на дадените със съдебното решение указания по тълкуването и прилагането на закона; 3) осъдил Националния осигурителен институт да заплати на С.Я сумата от 650 лв., представляваща сторените от последния разноски по производството.
Така постановеното решение е атакувано с касационна жалба от директора на ТП на НОИ – Пловдив, действащ и чрез упълномощения да го представлява юрисконсулт Р.П, подал допълнително депозирана по делото молба. По съображения за неправилност на съдебния акт, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, се иска отмяна на решението на първоинстанционния съд и постановяване на ново, с което да се отхвърли изцяло първоначалната жалба на С.Я и да се потвърдят отменените с него решение на директора на ТП на НОИ – Пловдив и разпореждане на ръководителя на пенсионното осигуряване. Претендира и присъждане на направените по делото разноски за държавна такса, както и на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по касация С.Я от [населено място], действащ чрез пълномощника си адвокат Т.Б, в писмена молба изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на решението на Административен съд – Пловдив, като моли жалбата да бъде отхвърлена. Също претендира присъждане на деловодните разноски, представляващи възнаграждение за един адвокат.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба и неправилност на оспорения с нея съдебен акт, като предлага последният да бъде отменен.
Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за които оспореното с нея решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.
След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за основателна.
С процесното разпореждане от 07.12.2018 г. ръководителят по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ - Пловдив е отказал да отпусне лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на С.Я по заявлението му от 08.08.2018 г. с мотиви, че не е изпълнено едно от условията по чл. 69б, ал. 2 от КСО – няма 15 години осигурителен стаж от втора категория, а само 13 години, 1 месец и 28 дни стаж от тази категория. Определяща за този извод на пенсионния орган е преценката му, че осигурителният стаж на Янков, положен в „Никея“ ООД през периода от 14.02.1995 г. до 31.12.1999 г. на длъжност „отговорник на бензиностанция в гр. Л.“, следва да се зачете от трета категория труд, а не както претендира заявителят, от втора категория, а положеният стаж в ДДС „Кормисош“ гр. Л. на длъжност „строителен техник“ през периодите 10.07.1978 г. – 05.10.1978 г. и 12.12.1980 г. - 15.12.1981 г. също не е категоризиран в различна от трета категория. Недоволен от разпореждането, Янков го е обжалвал по реда на чл. 117, ал. 2 от КСО с възражение, че неправилно е извършена преценката на труда през тези периоди, който е от втора категория. При осъщественият административен контрол с оспореното пред Пловдивския административен съд решение от 12.03.2019 г. директорът на ТП на НОИ – Пловдив е оставил без уважение като неоснователна жалбата му, като е възприел и доразвил аргументите на пенсионния орган и е формулирал решаващ извод за законосъобразност на отказа да се отпусне пенсия на заявителя.
Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства и е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, но е извел неправилен извод за процесуална и материална незаконосъобразност на оспорения пред него акт. За да уважи жалбата срещу административното решение, с която е бил сезиран, съдът е приел, че стажът на С.Я в „Никея“ ООД през периода от 14.02.1995 г. до 31.12.1999 г. е бил на длъжностите „продавач на бензиностанция“ и „отговорник на бензиностанция”, и попада в хипотезата на т. 66з от отменения Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП, отм. ), като трябва да бъде зачетен за положен при втора категория труд, както и, че от същата категория е и трудът, положен от Янков на длъжност „строителен техник“ в ДДС „Кормисош“ гр. Л. в периодите 10.07.1978 г. - 05.10.1978 г. и 12.12.1980 г. – 05.12.1981 г., защото попада в записа на т. 66и от ПКТП отм. , Съдът е посочил и, че административният орган не е положил необходимите усилия за изясняване на релевантните за спора обстоятелства, с което е нарушил чл. 9 от АПК и чл. 7 от АПК във връзка с чл. 44, ал. 1 от АПК.
Атакуваният съдебен акт се основава на неправилна преценка на събраните доказателства и е издаден при недопустимо разширително тълкуване на материалноправните норми на т. 66з и т. 66и от раздел четвърти на отменения ПКТП. Съдът е допуснал и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - недопустимо в случая събиране на гласни доказателства и техният анализ в несъответствие с надлежно събраните писмени доказателства и относимата към тях материалноправна уредба, и при неправилна интерпретация на релевантните факти, довело в крайна сметка до неправилен краен правен извод, че незаконосъобразно на Янков е отказано отпускането на пенсия на основание чл. 69б, ал. 2 от КСО.С показания в случаи като процесния са недопустими, защото спорът е за категорията на труда. Съгласно чл. 104, ал. 10 от КСО категорията труд не може да се доказва със свидетелски показания. Въпреки законовата забрана за това, съдът е събрал и обсъдил показанията на разпитаните по делото свидетели Д.Х и К.Н относно характера и условията на положения от С.Я труд, които в случая не са годно доказателствено средство, още повече при наличието на неопровергани по отношение на тяхната материална доказателствена сила писмени доказателства от типа на визираните в чл. 40, ал. 3 от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж първични документи (изплащателни ведомости). Освен на събраните гласни доказателства, проверяваното съдебно решение е основано и на оспореното от административния орган заключение по съдебно-техническата експертиза, което обаче не е обсъдено при спазване на процесуалното правило по чл. 202 от ГПК (Г. П. К) (ГПК) заедно със всички събраните доказателства, и в частност писмените такива, като не са изложени убедителни мотиви защо се кредитира.
Обратно на приетото от решаващия съдебен състав, стажът на С.Я през посочените периоди на тези длъжности е положен при условията на трета категория труд и не може да бъде причислен към втора категория по т. 66з и т. 66и от ПКТП отм. .
В наличните разплащателни ведомости на „Никея“ ООД Янков фигурира на длъжности „управител на бензиностанция“, „отговорник бензиностанция“, „отговорник“, „управител“, а за част от периодите не е вписана длъжност, като осигурителните вноски са превеждани в размер и процент, отговарящ на трета категория труд. Няма данни в представената от осигурителя първична документация С.Я да е изпълнявал трудова функция на „продавач на петролни продукти“ в „бензиностанция гр. Л.“. Вещото лице, чието заключение е кредитирано от съда, е приобщило свидетелските показания при изграждане на изводите в заключението си, като по същество само въз основа на тях е направило констатация за идентичност на длъжностите „продавач на петролни продукти“ в „Петрол“ АД и „отговорник на бензиностанция“ в „Никея“ ООД, която констатация не кореспондира с писмените доказателства по делото. Освен това, положеният от Янков в бензиностанцията на „Никея“ ООД в гр. Л. не може да се зачете от втора категория по т. 66з от отменения Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране, защото по тази точка се зачита трудът на работещите в химическата промишленост в посочените в нея производства, като „Никея“ ООД не фигурира в записа на т. 66з от ПКТП отм. .
Липсват и обективни данни, че заеманата от Янков длъжност „строителен техник“ в ДДС „Кормисош“ гр. Л. попада в обхвата на отраслите и дейностите по т. 66и от ПКТП отм. , като не са ясни и условията, при които е полаган трудът. Няма и информация дейността на този осигурител, чиято основна дейност е охрана на горите, дърводобив и ловна дейност, да е отчитана в отрасъл „Строителство“, нито в предприятието да е извършвана целогодишно строително-монтажна дейност на обекти с проектно-сметна документация.
С оглед на изложеното по-горе и съобразно императивната норма на т. 66 от ПКТП отм. законосъобразно положеният от С.Я труд през спорните периоди е зачетен от пенсионния орган и от горестоящият му орган като трета категория. За пълнота в тази връзка следва да се посочи неналичието на визираните в подложения на касация съдебен акт нарушения на административнопроизводствените правила. Отменените от първоинстанционния съд административни актове са издадени при изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая, като органите на ТП на НОИ – Пловдив са извършили всичко необходимо по служебното събиране на доказателства. Преди издаването на разпореждането и решението са извършени проверки от контролни органи, резултатите от които са обективирани от проверяващите в два констативни протокола, като са установени и надлежно обсъдени всички запазени документи касателно положеният от Янков труд в ДДС „Кормисош“ и в „Никея“ ООД.
В случая липсват задължително изискуеми компоненти, за да се признае положения от Янков труд на посочените длъжности през спорните периоди за такъв от втора категория. Установените факти от писмените доказателства по делото определят този труд като трета категория, защото не попада в уредените хипотези от т. 66з или т. 66и от ПКТП отм. , и съответно не може да бъде зачетен от втора категория. В резултат на това Янков не отговаря на едно от кумулативните изисквания на чл. 69б, ал. 2 от КСО – да притежава 15 години осигурителен стаж от втора категория труд, поради което няма право на ранно пенсиониране по условията на тази разпоредба.
Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че оспореното пред първата инстанция административно решение и потвърденото с него разпореждане са издадени при спазване на процесуалноправните и материалноправните изисквания за законосъобразност, противно на отразеното в мотивите на проверявания съдебен акт. При постановяване на решението си съдът е приложил неправилно материалния закон и правния му извод за незаконосъобразност на процесните актове на администрацията е необоснован, поради което и при наличие на касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК неправилното съдебно решение трябва да се отмени. Доколкото спорът е изяснен от фактическа и правна страна и не се налага извършване на нови процесуални действия, вместо първоинстанционното решение следва да бъде постановено друго по съществото на спора, с което подадената първоначална жалба на С.Я се отхвърли като неоснователна.
При този изход на спора няма основание да се уважи искането на повереника на ответника по касация да се присъдят на доверителя му сторените от него разноски за адвокатско възнаграждение, а основателна се явява своевременно заявената претенция от касатора за присъждане на направените съдебно-деловодни разноски за настоящата касационна инстанция по делото, в размер на 300 лева – 200 лева платена държавна такса за касационно обжалване и 100 лева юрисконсултско възнаграждение за осъществено процесуално представителство пред настоящата инстанция, съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПрП (ЗАКОН ЗЗД ПРАВНАТА ПОМОЩ) и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ.
Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение второ от АПК и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение РЕШИ :
ОТМЕНЯ решение № 260 от 31.01.2020 г., постановено по административно дело № 907/2019 г. по описа на Административен съд – Пловдив, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.Я от [населено място] против решение № 2153-15-64 от 12.03.2019 г. на директора на ТП на НОИ – Пловдив.
ОСЪЖДА С.Я, [ЕГН], адрес [населено място], [адрес], да заплати на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт – Пловдив сумата от 300 (триста) лева разноски по делото.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.