Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) (ДОПК).
Образувано е по касационна жалба на [Фирма 1] чрез адвокат К.Ц, против решение № 764 от 14.04.2020 г., постановено по административно дело № 1484/2019 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт (РА) № Р-16001618002351-091-001 от 11.02.2019 г., издаден от органи по приходите към Териториална дирекция на Национална агенция за приходите (ТД на НАП) – Пловдив, потвърден с решение № 309 от 17.05.2019 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” (“ОДОП“) – Пловдив при Централно управление (ЦУ) на НАП, с който на дружеството са допълнително установени задължения за корпоративен данък за 2013г., 2014г. и 2015г., съответно в размер на 6431,33 лева, 4850,72 лева и 5097,88 лева. С решението в полза на НАП са присъдени разноски в размер на 1000 лева.
Касационният жалбоподател излага доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорва правните изводи на съда, че са доказани основанията за прилагане на специалния ред по чл. 122 от ДОПК. Сочи, че необосновано съдът е взел предвид цените за услуги, които са определили приходните органи в РА. Счита, че същите са необосновано завишени. Излага, че съдебното решение и РА не съответстват на целта на закона да се установяват точно и пълно по вид и размер задължения за данъци и осигурителни вноски на физическите и юридическите лица в Р.Б.И е за отмяна на решението и постановяване на решение по същество на спора.
Ответникът – директорът на Дирекция „ОДОП” - гр. П. към ЦУ на НАП чрез юрк. Ц.Д, излага становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение в размер на 1000 лева.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, Първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, а разгледана по същество за основателна.
Предмет на съдебна проверка пред първоинстанционния административен съд е РА № Р-16001618002351-091-001 от 11.02.2019 г., издаден от органи по приходите към ТД на НАП – Пловдив, потвърден с решение № 309 от 17.05.2019 г. на директора на Дирекция “ОДОП“ – Пловдив при ЦУ на НАП, с който на [Фирма 1] са допълнително установени задължения за корпоративен данък за 2013г., 2014г. и 2015г., съответно в размер на 6431,33 лева, 4850,72 лева и 5097,88 лева.
За да достигне до крайния си правен извод първоинстанционният съд е приел, че жалбата е подадена от лице с правен интерес, срещу акт подлежащ на обжалване, в срок. Посочил е, че актът е издаден в предвидената от закона писмена форма и от компетентен административен орган. В производство по издаване не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
По същество на спора съдът е приел, че изводът на приходната администрация за наличие на основанията по чл. 122 от ДОПК е обоснован и в кореспонденция с доказателствата по делото. Посочил е, че фактическата обстановка не се е променила и от събраните в хода на делото доказателства. Не е кредитирал заключенията по проведените в хода на съдебното производство основна и допълнителна съдебно-счетоводна експертиза. Изложил е, че при изготвяне на заключението вещото лице не е работило по методите, изчерпателно изброени в Наредба Н-9/14.08.2006 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарни цени. Достигнал е до извода, че с единствения зададен към експертизата въпрос са направени едни предположения от експерта в заключението отколкото да се даде отговор, който да почива на конкретни и безспорни доказателства.
Първоинстанционният съд е изложил, че от страна на ревизираното лице не са ангажирани доказателства, които категорично и еднозначно да установяват твърдението му, че счетоводните услуги са извършвани безвъзмездно или че не са получавани приходи или минимални приходи.
Административният съд е приел, че са налице сочените от приходните органи основания за определяне на задължения по реда чл. 122 от ДОПК за корпоративен данък за 2013г., 2014г. и 2015г., поради което и ревизионният акт е законосъобразен и е отхвърлил жалбата на ревизираното лице срещу него.
Настоящият състав на Върховния административен съд, Първо отделение, намира че решението е неправилно, като постановено при съществено процесуално нарушение, поради което следва да бъде отменено.
Съдът е възпроизвел установеното в хода на ревизионното производство, като не е изложил конкретни доводи защо възприема определените цени за услуги от приходните органи и не е обсъдил събраните доказателства по отделно и в съвкупност. Изложил е, че не кредитира заключението на вещото лице по назначената в хода на съденото производство съдебно-счетоводна експертиза, тъй като вещото лице не е работило по методите, изчерпателно изброени в Наредба Н-9/14.08.2006. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарни цени (Наредбата). Въпреки това не е обсъдил по какъв начин приходните органи са определили цените за неотчетените приходи и защо именно възприема определените от тях цени.
В нито едно от двете заключения не се твърди да е използван който и да било от методите за определяне пазарната цена, визирани в Наредбата. Такова твърдение не се съдържа и в РА. Съгласно приложимите правила на чл. 160, ал. 1 от ДОПК и чл. 171, ал. 2 и ал. 4 от АПК, като инстанция по съществото на спора, съдът е длъжен да прояви процесуална активност, като събере всички относими за спора доказателства, да разпредели доказателствената тежест в процеса, да укаже за кои обстоятелства от значение за делото не се сочат доказателства, вкл. и сам да назначи експертиза, ако сметне това за необходимо. От данните по делото обаче е видно, че съдът не е изпълнил задължението си по разпределение на доказателствената тежест, респ. за събиране на доказателства, за необходимостта да назначи допълнителна експертиза, която да определи пазарните цени при съобразяване методите на Наредбата. Съдът неправилно е възприел размера на пазарната цена на услугите, определен в хода на ревизионното производство без те да са определени по някои от методите, регламентирани в Наредба № Н-9 от 14.08.2006 г.
Административният съд не е обсъдил приложените от ревизираното лице 33 бр. декларации от управителите на дружествата, за които ревизиращите твърдят, че [Фирма 1] е извършвало неосчетоводени фактури или е издавало фактури с занижен размер. Не е изложил мотиви дали ще кредитира представените доказателства или не и мотивите за решението си в тази връзка.
Съдът е възпроизвел установеното в хода на ревизионното производство, като не е изложил конкретно доводи за всеки от получателите на услуги и не е обсъдил събраните доказателства по отделно и в съвкупност. Не е разграничил получателите по вида на получената услуга (дали е за подаване на ГФО или за подаване на СД), не е обсъдил характеристиките на получателите на услуги, които са от значение за определяне на цената на услугата (дали са регистрирани по ДДС или не, дали имат за осчетоводяване фактури или не), не е обсъдил дали увеличението на финансовия резултат е във връзка с определена цена за услуга във връзка с неиздадена фактура или е завишена цена за услуга по вече издадена фактура, какви съпътстващи доказателства са ангажирани, съответно какви факти са установени въз основа на тези доказателства. Не е разграничил данъчните периоди и не е обсъдил за кои от тях ревизираното лице е подало данъчна декларация и за кои не, и значението на този факт.
С оглед на изложеното настоящата касационна инстанция намира, че АС - Пловдив не е формирал самостоятелни фактически и правни изводи, а е възприел установените в хода на ревизионното производство. От мотивите на решението не става ясно, кои обстоятелства приема за установени и кои не. В нарушение на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът се е ограничил с обсъждане само на някои от възраженията, направени в жалбата и то повтаряйки мотивите на органа по приходите, след като е бил длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения РА и се произнесе по същество на спора. Липсата на мотиви представлява липса на възможност за касационната инстанция да провери кои правнорелевантни факти съдът е приел за установени и въз основа на кои доказателства, респективно как те са отнесени към приложимата материално правна разпоредба. От мотивите на решението не става ясно, кои обстоятелства съдът приема за установени и кои не и въз основа на какви доказателства. В нарушение на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът се е ограничил само с посочване на установеното в хода на ревизията, непълно и при неизяснени факти, като доказателствата не са обсъдени в съвкупност и въз основа на тях не са изведени приложимите материално правни норми. Липсата на мотиви по своята същност представлява липса на възможност за касационната инстанция да провери кои правнорелевантни факти съдът е приел за установени и въз основа на кои доказателства, респективно как те са отнесени към приложимата материално правна разпоредба. При липса на обсъждане на всички събрани доказателства, настоящата инстанция не може да извърши проверка на правилността на обжалваното решение, респ. да обсъжда приетите заключения на счетоводната експертиза.
Съгласно чл. 236, ал. 2 от ГПК към решението си съдът излага мотиви, в които се посочват исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи на съда. Настоящата инстанция не следва да обсъжда за първи път фактите по делото, тъй като би се нарушил принципът на двуинстанционност на съдебното производство. В този смисъл в съдебното решение липсват собствени фактически констатации, направени въз основа на подробен и задълбочен анализ на всички доказателства, които са събрани по време на ревизията и съдебната фаза на производството.
Като не е обсъдил всички възражения и доказателства, както и заключението на вещото лице наред с останалите доказателства по делото, съгласно нормата на чл. 202 от ГПК, съдът е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, довело до постановяване на съдебно решение въз основа на необосновани изводи, поради което следва да бъде отменено и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Предвид тези съображения обжалваното решение, като постановено в нарушение на съдопроизводствените правила, следва да бъде отменено, а делото да се върне на друг съдебен състав за ново разглеждане. При новото разглеждане на делото съдът следва да изпълни задълженията си по чл. 163, ал. 3 вр. чл. 170, ал. 1 от АПК; в случай, че приеме за необходимо да допусне съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на въпроса каква е пазарната цена на процесните услуги, при прилагане на наредба № Н-9 от 14.08.2006 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени. При необходимост да събере допълнително доказателства във връзка с определянето на пазарнта цена, както и да обсъди всички приложени доказателства по делото като изложи кои от тях кредитира, кои не и защо. Следва да се изложат конкретни доводи досежно всички услуги, които се твърди, че са извършени и приходите по тях не са осчетоводени като вземе предвид техните характеристики: вида на получената услуга (дали е за подаване на ГФО или за подаване на СД), характеристиките на получателите на услуги, които са от значение за определяне на цената на услугата (дали са регистрирани по ДДС или не, дали имат за осчетоводяване фактури или не), дали увеличението на финансовия резултат е във връзка с определена цена за услуга във връзка с неиздадена фактура или е завишена цена за услуга по вече издадена фактура, за какви данъчни периоди се отнасят и дали в конкретния данъчен период ревизираното лице е подало данъчна декларация или не. Да бъдат изложени фактите и обстоятелствата, които съдът е приел за установени въз основа на преценката на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение. Съобразно приетите за установени обстоятелства, съдът следва да изложи установените факти и да направи съответните правни изводи досежно приложимите, въз основа на тези факти, материално правни норми. В резултат на горното да даде отговор налице ли е основание за коригиране финансовия резултат на дружеството за процесните години и да изчисли какъв е размера на КД за същите.
На основание чл. 226, ал. 3 АПК вр. § 2 ДР ДОПК при новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по разноските за производството пред ВАС.
С оглед на гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение, РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 764 от 14.04.2020 г., постановено по административно дело № 1484/2019 г. по описа на Административен съд – Пловдив.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд – Пловдив. Решението е окончателно.