Производството се развива по реда на чл. 208 и следващите от АПК.
Образувано е по касационна жалба подадена от Р. Бенфекран, [гражданство], срещу решение №2913/15.06.2020 год. постановено по адм. дело № 233/2020г. по описа на Административен съд София-град.
Касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител счита, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необосновано – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че неправилно съдът е приел, че е налице опасност от укриване на жалбоподателя, доколкото това никъде не е посочено в административния акт, нито това представлява обективен критерии от националното законодателство. Сочи се, че съдът е направил необоснован извод, че не е налице възможност спрямо чужденецът да бъдат приложени по-леки обезпечителни мерки и счита, че процедурата по чл.35 от АПК въобще не е била провеждана и не е бил предоставен подходящ срок за представяне на доказателства за възможността за прилагане на такива мерки. Иска се отмяна на оспореното решение.
Ответникът – Директорът на дирекция „Миграция” при Министерство на вътрешните работи, с писмена защита чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба.
Представителя на Върховна административна прокуратура намира жалбата за допустима и неоснователна. Излага доводи в подкрепа на становището си.
Върховният административен съд, четвърто отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
С обжалваното решение съставът на АССГ е отхвърлил жалбата на Р. Бенфекран, [гражданство], срещу заповед рег. № 5364з-2138/04.11.2019г., издадена от директора на дирекция „Миграция" – МВР, с която на основание чл. 44, ал. 8, изр. трето от ЗЧРБ е продължено принудителното настаняване на лицето в СДВНЧ до отпадане на обстоятелствата по чл. 44, ал.6 ЗЧРБ и при изключенията на чл. 44, ал.8 ЗЧРБ за срок от не повече от шест месеца, считано от 07.11.2019г.
За да постанови решението си съдът е приел, че със заповед рег. № 5364з-910 от 03.05.2019 г. на директора на Дирекция "Миграция" – МВР по отношение на жалбоподателя е наложена принудителна-административна мярка "връщане до страната на произход" на основание чл. 41, т. 1 ЗЧРБ. За обезпечаване на изпълнението на тази мярка, административният орган е приел, че следва да се издаде заповед за принудителното настаняване на чужденеца в СДНВЧ при дирекция „Миграция“ което е извършено със заповед рег. № 5364з-911 от 03.05.2019 г. на директора на Дирекция "Миграция" – МВР. Последният е издал процесната заповед, с която е продължено настаняването на лицето в СДВНЧ с не повече от шест месеца, считано от 07.11.2019г., до отпадане на пречките по изпълнение на наложената спрямо него принудителна административна мярка, на основание чл. 44, ал. 8 от ЗЧРБ.
След анализ на относимите разпоредби на ЗЧРБ и на Директива 2008/115/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 година относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите-членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни (Директива 2008/115/ЕО), съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган (съгласно чл. 44, ал. 8 от ЗЧРБ) и актът е мотивиран от фактическа и правна страна, вкл. с мотивите на предложение рег. № 5364з-20399 от 04.11.2019 г. на началник отдел "ПНМ" – ДМ предвид направеното изрично позоваване.. Приел е, че са налице очертаните в чл. 44, ал. 8, изр. трето ЗЧРБ материалноправни основания директорът на дирекция „Миграция" да продължи принудителното настаняване на чужденеца в СДВНЧ за срок от още шест месеца. Изложил е, че по делото е установено, че за чужденеца е налице опасност да се укрие в следните хипотези на § 4в от ДР на ЗЧРБ – лицето ясно е показало, че няма да се съобрази с наложената му мярка, тъй като е преминало границата не по установения ред, и вече е предоставило невярна информация, като видно от първоначалната заповед за настаняване в СДВНЧ от 08.04.2019 г. чужденецът се е представил с друго име – Р. Отомани.. Ответникът е положил усилия за привеждане в изпълнение на ПАМ „Връщане до страна на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна", което е било препятствано от причини извън неговата воля. Съдът е приел, че не е налице изключението по чл. 44, ал. 8, изр. последно от ЗЧРБ, тъй като с оглед на конкретните обстоятелства по случая съществува разумна възможност за принудителното извеждане на чужденеца и са налице доказателства за положени усилия от страна на компетентните органи за организиране извеждането на чужденеца. Прието е, че лицето отказва доброволно да се завърне в Мароко, запознат е с максималния срок за настаняване и е готов да го изчака – докладна записка рег. № 105450-15318 от 19.09.2019 г.
Съдът е посочил, че с писмо рег. № 536400-20210 от 22.10.2019 г. на директора на ДМ до Посолството на К. М е било поискано предприемане на действия за установяване на самоличността на лицето, както и издаване на пасаван за пътуване, с приложени 16 броя снимки и бланки с пръстови отпечатъци. Според предложение рег. № 5364з-20399 от 04.11.2019 г. на началник отдел "ПНМ" – ДМ, но не е получен отговор, с оглед извънредната епидемиологична ситуация. Съдът е взел предвид, че според докладна записка от 22.10.2019 г., чужденецът е отказал да бъде асистиран от Дирекция "Миграция" по ФУМИ за закупуване на самолетни билети, а според докладна записка от 18.10.2019 г. същият е отказал да бъде съпроводен до Посолството на Мароко в гр. С. за издаване на валидни документи за пътуване, което доказва наличието на активни действия от страна на компетентните органи по изпълнение на ПАМ, както и разумна възможност за принудително извеждане на чужденеца. Решението е правилно.
Правилен е направеният от първоинстанционния съд извод, че оспореният административен акт е постановен в съответствие с изискванията за законосъобразност по чл. 146 от АПК.
Заповедта е издадена от компетентен по смисъла на чл. 44, ал. 8 от ЗЧРБ орган – директора на дирекция „Миграция” и съдържа предвидените в чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити. Издадена е на основание чл. 44, ал. 8 от ЗЧРБ, съгласно която разпоредба, по изключение, когато лицето отказва да съдейства на компетентните органи или има забавяне при получаване на необходимите документи за връщане или експулсиране към датата на изтичане на разрешения срок на принудителното настаняване по ал. 6, директорът на дирекция "Миграция" може да издаде заповед за продължаване на принудителното настаняване в специалния дом за срок не по-дълъг от допълнителни 12 месеца. Това законодателно решение е в съответствие с разпоредбата на чл. 15, § 6 от Директива 2008/115/ЕО, съгласно която държавите-членки не могат да удължават посочения в § 5 шестмесечен срок на задържането, освен за ограничен срок, който не надвишава допълнителни дванадесет месеца в съответствие с националното законодателство, в случаите, когато, независимо от положените от тях разумни усилия, е вероятно операцията по извеждането да продължи по-дълго поради: липса на съдействие от съответния гражданин на трета страна или забавяне при получаването на необходимата документация от трети страни.
От доказателствата по делото е видно, че Р. Бенфекран, няма валиден документ за завръщане в страната си по произход, не оказва съдействие на компетентните органи за организиране на извеждането му, отказва да се върне доброволно в страната си по произход. Предвид липсата на съдействие е налице и забавяне в процедурата по получаване на необходимите документи за извеждането му. Липсват доказателства, че не съществува разумна възможност за извеждане на чужденеца по правни или други съображения и следователно чл. 15, § 4 от Директива 2008/115/ЕО не може да намери приложение. Наред с това по отношение на Р. Бенфекран, не могат да бъдат наложени други достатъчно ефективни, но по-леки мерки, тъй като не е доказал наличието на средства за издръжка.
Правилни са изводите на решаващият съд, че е не могат да бъдат приложени алтернативните мерки по чл. 44, ал. 5, т. 1, т. 2 и т. 3 ЗЧРБ, тъй като няма постъпила декларация от български гражданин за осигуряване на жилище и финансова издръжка, лицето не разполага със средства за самостоятелна издръжка и не изразява готовност за предаде във временен залог валиден паспорт или друг документ за пътуване в чужбина. Правилни са изводите на съда, че компетентните органи са положили разумни усилия за привеждане в изпълнение на издадената ПАМ, което е препятствано от причини извън техните възможности.
С оглед посоченото настоящият състав намира, че първоинстанционният съд обосновано е приел, че са проявени елементите на фактическия състав на чл. 44, ал. 8 от ЗЧРБ и чл. 15, § 6 от Директива 2008/115/ЕО. Правомощията на административния орган при преценката му за необходимостта от продължаване срока на принудителното настаняване на чуждия гражданин в СДВНЧ са упражнени законосъобразно. Не са налице пороците сочени като касационни основания за отмяна на решението и то следва да бъде оставено в сила, като валидно допустимо и правилно.
При този изход на спора заявеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно и касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на ответника сумата от 100 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК (Г. П. К), вр. с чл. 37 от ЗПрП (ЗАКОН ЗЗД ПРАВНАТА ПОМОЩ) и с чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №2913/15.06.2020 год. постановено по адм. дело № 233/2020г. по описа на Административен съд София-град.
ОСЪЖДА Р. Бенфекран, [гражданство], [дата на раждане], ЛНЧ [номер], да заплати на Дирекция "Миграция" – МВР юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Решението е окончателно.