О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 128
София, 10.08.2015 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІІ отделение, в закрито заседание на първи април две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Никова гр. дело № 5701 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по подадени касационни жалби, както следва: с вх.№ 81857 от 02.07.2014 г. на Е. Д. Н. от [населено място] чрез адвокат Т. М. от САК, с вх.№ 70846 от 09.06.2014 г. на С. Д. Н. от [населено място] чрез адвокат Н. Ш. от САК и с вх.№ 79878 от 26.06.2014 г. на Х. С. Н. от [населено място] чрез адвокат Л. С. от САК, които са насочени против решение № 3172 от 07.05.2014 г. на Софийски градски съд, ГО, ІV „г” състав, постановено по в. гр. д.№ 17325/2013 г.
С молба вх.№ 3770 от 30.03.2015 г. процесуалният представител на Е. Д. Н. - адвокат Т. М., е заявила искане за спиране на производството по делото на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК – поради образувано гр. д.№ 888/2015 г. по описа на СГС, ГО, І-6 състав въз основа на искова молба, депозирана от Е. Д. Н. срещу Ц. Л. Д. на 29.09.2014 г.
По заявеното искане Върховният касационен съд, състав на Второ г. о., намира следното:
Съгласно т.8 от ТР № 1 от 17.07.2001 г. на ВКС, ОСГК и т.9 от ТР № 2 от 02.07.2004 г. по гр. д.№ 2/2004 г. на ВКС, ОСГТК, Върховният касационен съд може да постанови спиране на производството по чл.182, ал.1, б. „г” и „д” ГПК отм. (сега – чл.229, ал.1, т.4 и т.5 ГПК) само в хипотеза, при която ВКС е дал ход за разглеждане по същество на обусловеното дело при условията на чл.218и, ал.2 ГПК (на която е аналогична разпоредбата на чл.295, ал.1, изр.2 ГПК). Предвид сходствата в цитираните разпоредби по отменения и сега действащия ГПК, постановките на т.8 от ТР № 1 от 17.07.2001 г. на ВКС, ОСГК и т.9 от ТР № 2 от 02.07.2004 г. по гр. д.№ 2/2004 г. на ВКС, ОСГТК са актуални и при прилагането на правилата по чл.229, ал.1, т.4 и т.5 ГПК и чл.295, ал.1, изр.2 ГПК. Това обосновава извода, че Върховният касационен съд може да постанови спиране на производството на основание чл.229, ал.1, т.4 и т.5 ГПК само в хипотеза на вече допуснато касационно обжалване по отношение на въззивно решение, постановено по реда на чл.294 ГПК („Повторно разглеждане на делото”) - когато самият касационен съд разполага с правомощието да реши спора по същество след извършването на нови съдопроизводствени действия с произтичащата от това възможност при постановяване на решението си да съобрази нови фактически обстоятелства, каквито представляват установените с решението или с присъдата по обуславящото дело. Разглежданият случай не попада в тази хипотеза, поради което и не може да се постанови исканото спиране.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, ІІ г. о.
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Е. Д. Н. за спиране на производството по настоящото дело на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК до приключването с влязло в сила решение на производството по гр. д.№ 888/2015 г. по описа на СГС, ГО, І-6 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: