Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба, подадена от М.Ц от [населено място], [община], чрез адв. Н.М от Адвокатска колегия Смолян, против Решение №91/03.04.2020 г. на Административен съд Смолян, постановено по адм. дело №496/2019 г., с което е отхвърлена жалбата й срещу Заповед №РД-1208/13.11.2019 г., издадена от кмета на О. С и на основание чл. 65, ал. 1 от ЗОС (ЗАКОН ЗЗД ОБЩИНСКАТА СОБСТВЕНОСТ) (ЗОС). Изтъква, че решението е неправилно, защото е постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, което е основание за неговата отмяна. Претендира присъждане на сторените разноски за двете съдебни инстанции.
Ответникът – кметът на О. С, чрез юрисконсулт С.Д, в писмено становище по делото оспорва касационната жалба. Счита същата за неоснователна, а решението на административния съд за правилно, поради което моли да бъде оставено в сила, както и да се присъди в полза на общината юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава аргументирано становище за неоснователност на касационното оспорване и за правилност на съдебното решение.
Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.
Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения:
Предмет на оспорване в производството по чл. 145 и сл. АПК пред Административен съд Смолян е била Заповед №РД-1208/13.11.2019 г., издадена от кмета на О. С. С нея на основание чл. 44, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от ЗМСМА (ЗАКОН ЗЗД МЕСТНОТО САМОУПРАВЛЕНИЕ И МЕСТНАТА АДМИНИСТРАЦИЯ) (ЗМСМА) и чл. 65, ал. 1 ЗОС е било наредено да се изземе имот - публична общинска собственост, представляващ площ от 45 кв. м (четиридесет и пет кв. м), означена със зелен цвят на комбинирана скица от 07.11.2019 год., изготвена от „Геокорп“ ООД, последната неразделна част от заповедта, която площ е част от поземлен имот с идентификатор 49014.501.9533 (четири, девет, нула, едно, четири, точка, пет, нула, едно, точка, девет, пет, три, три) по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], [община], [област], одобрени със Заповед №КД-14-21-53/05.02.2013 г. на началника на СГКК - Смолян, който имот представлява [улица], с начин на трайно ползване - за второстепенна улица, площ - 493 кв. м (четиристотин деветдесет и три кв. м). В заповедта е записано, че процесната част от 45 кв. м се владее без правно основание от М.Ц.
Съдът е констатирал, че тя е собственик на поземления имот с идентификатор 49014.501.1205 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], [община], целият с площ от 528 кв. м., съгласно договор за покупко – продажба на недвижим имот, оформен в нотариален акт №36, том III, рег. №3599, нотариално дело №326/2017 г. по описа на Нотариус №122, с район на действие Районен съд гр. С..
Спорен по делото е бил въпросът, дали имотът, който следвало да се изземе от нея, е общински, както и дали се владее или държи без правно основание. В заявление до кмета на О. С от дата 03.12.2019 г. Цветкова изрично посочва, че не осъществява фактическа власт върху процесните 45 кв. м от поземления имот с идентификатор 49014.501.9533. Не оспорва правото на общинска собственост, което се претендира от общината върху тази площ. Същите твърдения се поддържат от процесуалния представител на жалбоподателката в открито съдебно заседание по делото, проведено на 28.01.2020 година.
За изясняване на спора от фактическа страна административният съд е допуснал изслушването на единична съдебно – техническа експертиза. От заключението на вещото лице, което съдът е кредитирал като компетентно и обективно дадено, е приел, че подпорните стени от имота на касаторката попадат в имот №9533, който по кадастралната карта е записан като път на О.С.Т подпорни стени, заемащи пространството от 45 кв. м според вещото лице, били извън обхвата на имота на М.Ц, което се доказвало и от изготвената към заповедта комбинирана скица.
Въз основа на приетите за установени фактически обстоятелства, съдът е извършил контрол за законосъобразност на административния акт по чл. 168, ал. 1 АПК и на основанията по чл. 146 АПК, като е достигнал до извод, че жалбата на М.Ц срещу процесната заповед е неоснователна. Съдът е изложил своите съображения за наличието на материалните предпоставки на чл. 65, ал. 1 ЗОС, при които кметът на общината, в съответствие със законовоопределените правомощия, разпорежда изземването на общинския имот, който се владее, респ. държи без основание от лицето.
Решението на Административен съд Смолян е валидно, допустимо и правилно.
Неоснователни са изложените касационни доводи за неправилност на решението на административния съд, поради нарушение на материалния закон - чл. 65, ал. 1 ЗОС, в относимата редакция към датата на издаване на заповедта – 13.11.2019 година. Настоящият касационен състав споделя изложените от съда фактически и правни изводи. Обосновано съдът е отхвърлил предявената жалба, като е приел, че издадената заповед е законосъобразен административен акт. Решението му е постановено съобразно изяснената от събраните доказателства фактическа обстановка, при спазване на процесуалните изисквания и при правилно прилагане на материалния закон.
Съдът мотивирано е посочил, че обжалваната заповед е постановена от компетентен орган и съдържа от формална страна всички изискуеми реквизити на административен акт по чл. 59 АПК. На основание разпоредбата на чл. 65, ал. 1 ЗОС общински имот, който се владее или държи без основание, не се използва по предназначение или необходимостта от него е отпаднала, се изземва въз основа на заповед на кмета на общината. Съдебната практика е постоянна в разбирането, че в съдебното административно производство като настоящото, съдът не може да решава спорове за собственост по повод на имота, който следва да бъде иззет, както и да извършва косвен контрол за законосъобразност на административните актове, въз основа на които общината извежда своето материално субективно право на собственост.
В този смисъл възражението на Цветкова в касационната жалба, че процесната улица не е реализирана, макар и да е новообразувана съгласно Заповед №200/18.12.2008 г. на кмета на О. С, за обслужване на ново регулирани имоти, е неоснователно. Изводът, че имотът към датата на издаване на процесната заповед е публична общинска собственост – общинска улица, съдът правилно обосновава с приетите за относими доказателства по делото, които са ценени поотделно и в тяхната съвкупност, при извеждане на решаващите мотиви за материалната законосъобразност на акта.
Частта от недвижимия имот, която подлежи на изземване по реда на чл. 65, ал. 1 ЗОС, е правилно индивидуализирана в комбинираната скица №1/07.11.2019 г., издадена от „Геокорп“ ООД. А в процесната заповед вярно е отразен статутът на площта от 45 кв. м, съобразно действащата кадастрална карта и кадастралните регистри на [населено място], [община], одобрени със Заповед №РД-18-53 от 27.08.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК-София. Процесната част е част от предвидена улица с административен адрес – [улица] в землището на [населено място].
Обосновано съдът е достигнал до правилен извод, че частта от заетия от Цветкова имот представлява част от общинска улица. Без правно значение за доказване на правото на собственост върху процесния имот е обстоятелството, че за него няма съставен акт за общинска собственост, предвид изричната разпоредба на чл. 56, ал. 2 ЗОС.
В подкрепа на така изложените доводи е заключението на вещото лице по допуснатата съдебно – техническа експертиза, кредитирано от съда, което вярно е приело, че подпорните стени/каменно-бетонна ограда от имота на Цветкова попадат в имот №9533, който е общински път (улица), отговарящ на предвиденото в § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗП (ЗАКОН ЗЗД ПЪТИЩАТА), понятие за „път“. Правилно първоинстанционният съд е заключил, че процесният имот по закон (ex lege) и по предназначение е публична общинска собственост, по смисъла на чл. 2, ал. 1, т.1 и чл. 3, ал. 2 т. 1 ЗОС, поради което е налице първата предпоставка от фактическия състав на чл. 65, ал. 1 ЗОС.
Към момента на издаването на оспорената заповед процесната част от общинския недвижим имот се държи без правно основание от М.Ц, тъй като тя не доказва противопоставими субективни права, респ. основания, които да изключват изземването му по реда на чл. 65, ал. 1 ЗОС. Последната е заявила в открито съдебно заседание на 28.01.2019 г., че преминава през това пространство за да излезе от сградата си. В същия смисъл са и показанията на ангажираните от нейна страна свидетели, които са описали фактите и обстоятелствата, които лично са възприели.
По така изложените съображения, касационният състав приема за правилни аргументите на административния съд и разрешението на разглеждания правен спор. На преценка от съда по подадената от М.Ц първоинстанционна жалба, подлежат елементите от фактическия състав на чл. 65, ал. 1 ЗОС, при наличието на които е налице законосъобразно постановен административен акт. Административният съд правилно е приел, че е налице хипотезата на чл. 65, ал. 1, предл. първо ЗОС и имотът подлежи на изземване по установения ред. Изложените в тази връзка мотиви от първоинстанционния съд се споделят от настоящия съдебен състав. Доводите на касатора са неоснователни, а решението на съда е правилно и обосновано, поради което следва да се остави в сила.
Съобразно нормата на чл. 143, ал. 4 АПК и с оглед своевременно направено искане за присъждане на разноски и осъщественото процесуално представителство от ответника по касация, оспорващият следва да бъде осъден да заплати на О. С разноски по делото, представляващи дължимото се юрисконсултско възнаграждение, определено по чл. 24 от Наредба за заплащане на правна помощ във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК. С оглед фактическата и правна сложност на делото, съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №91/03.04.2020 г. на Административен съд Смолян, постановено по адм. дело №496/2019 година.
ОСЪЖДА М.Ц от [населено място], [община], с [ЕГН] да заплати на О. С разноски в размер на 100 лева (сто лева) за касационната инстанция. Решението е окончателно.