Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) – гр. С. срещу решение № 5 от 31.05.2007 г. по адм. дело № 7/2007 г. на Силистренския административен съд.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е основателна.

С решение № 5 от 29.06.2000 г. по конституционно дело № 4 от 2000 г. (обн., ДВ, бр. 55 от 07.07.2000 г.) Конституционният съд на Р. Б. е обявил за противоконституционни по отношение на работещите пенсионери разпоредбите на чл. 4, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване (тогава с наименование Кодекс за задължително обществено осигуряване). Въпреки това по места териториалните поделения на Националния осигурителен институт предприеха действия за принудително събиране на невнесените осигурителни вноски от пенсионери, упражняващи трудова дейност по някой от начините в чл. 4, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Върховният административен съд с множество решения е изразил становище, че до 11.07.2000 г. на която дата е влязло в сила решението на Конституционния съд) разпоредбата на чл.4, ал.3 КСО има действие и работещите пенсионери, в хипотезата на чл. 4, ал. 3 КСО самоосигуряващи се лица, е следвало да внасят осигурителните си вноски за времето от започването на трудовата дейност до 11.07.2000 г. При неизпълнение на това задължение обаче осигурителният орган е можел да състави ревизионен акт за начет, въз основа на който да издаде разпореждане за събиране на дължимите осигурителни вноски, но само при действието на обявения за противоконституционен текст, т. е. до 11.07.2000 г. Въз основа на това становище Върховният административен съд е отменил множество разпореждания по чл. 110, ал. 3 КСО, вкл. и такива на РУСО - гр. С..

От данните по настоящето дело е видно, че касационният жалбоподател със заповед № 142 от 16.03.2001 г. (т. е. след 11.07.2000 г.) е разпоредил да бъде извършена ревизия по приходите и разходите на държавното обществено осигуряване (ДОО) на ЕТ "Плама - к - П. К.", гр. С. за периода от 01.01.1992 г. до 28.02.2001 г. Ревизията приключила с ревизионен акт за начет за сумата 332,43 лв. (главница, т. е. невнесени осигурителни вноски по ДОО, в размер на 296,59 лв. и изтекли лихви в размер на 35,84 лв.). При определянето на задълженията за невнесени осигурителни вноски, финансовият ревизор Д. Е. К.ки съобразил посоченото по-горе решение № 5 от 29.06.2000 г. на Конституционния съд и обстоятелството, че то е влязло в сила на 11.07.2000 г., и е изчислил дължимите от едноличния търговец осигурителни вноски до тази дата - 11.07.2000 г. С разпореждане № 1082 от 27.03.2001 г. длъжностното лице по чл. 110, ал. 3 КСО при РУСО - гр. С. е разпоредило доброволно плащане, а при липса на такова - принудително събиране на констатираните с ревизионния задължения. Едноличният търговец не е оспорил законосъобразността на разпореждането и доброволно заплатил сумата по начета.

След повече от 5 години, с жалба вх. № 1518 от 04.05.2006 г., П. П. К. от гр. С. (ревизираният и начетен през 2001 г. едноличен търговец) е поискал Силистренският окръжен съд да обяви нищожност на заповед № 142 от 16.03.2001 г. и на последвалия тази заповед ревизионен акт за начет в частта за ДОО, а внесената от него доброволно сума от 332,43 лв. да му бъде възстановена. С решение

№ 28а от 27.06.2006 г. по адм. дело № 35 от 2006 г. Силистренският окръжен съд отхвърлил тази жалба като неоснователна. Сезиран с касационна жалба от П. П. К., Върховният административен съд, шесто отделение, с решение № 490 от 16.01.2007 г. по адм. дело № 8000/2006 г. е приел, че и жалба за нищожност на разпореждане по чл. 110, ал. 3 КСО следва да бъде подадена до ръководителя на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт и пред съда да бъде оспорено неговото решение, както повеляват императивните правила на чл. 117, ал. 3 и чл. 118, ал. 1 КСО, поради което е обезсилил решението на Силистренския окръжен съд като недопустимо и е прекратил производството по делото.

С жалба вх. № 649 от 16.02.2007 г. П. П. К. е поискал касационният жалбоподател (директора на РУСО - Силистра) да признае ревизионен акт за начет с вх. № 1 от 19.03.2001 г. за нищожен и въз основа на тази нищожност да отмени разпореждане № 1082 от 27.03.2001 г. С решение № 5 от 07.03.2007 г. касационният жалбоподател е отхвърлил жалбата като неоснователна. За да постанови този резултат е приел, че разпореждане № 1082 от 27.03.2001 г. е било издадено от компетентното длъжностно лице по чл. 110, ал. 3 КСО в предписаната от закона форма и при спазване на установените със закона правила.

Сезиран с жалба от П. П. К., Силистренският административен съд с посоченото по-горе решение е отменил решението на касационния жалбоподател в частта, с която е отхвърлил жалбата на П. П. К. срещу разпореждане № 1082 от 27.03.2001 г. в частта му за осигурителните вноски по държавното обществено осигуряване и е решил делото по същество като е обявил нищожност на разпореждане № 1082 от 27.03.2001 г. в посочената част за внасяне на осигурителни вноски в размер на общо 332,43 лв., от които 296,59 лв. главница и 35,84 лв. лихви. Със същото решение Силистренският административен съд е обезсилил решението на касационния жалбоподател в частта, с която е отхвърлил жалбата на П. П. К. и срещу останалата част на разпореждане № 1082 от 27.03.2001 г., касаеща установени задължения от невнесени здравноосигурителни вноски и е прекратил административното производство поради просрочие на жалбата, с която е бил сезиран касационния жалбоподател, в тази й част. За да обяви нищожност на разпореждане № 1082 от 27.03.2001 г. в частта за дължимите от едноличния търговец осигурителни вноски по ДОО, Силистренският административен съд е приел, че то е било издадено след като решение № 5 от 29.06.2000 г. на Конституционния съд е влязло в сила и съгласно чл. 22, ал. 2 от Закона за Конституционен съд (ЗКС) противоконституционната разпоредба на чл. 4, ал. 3 КСО не се прилага, поради което разпореждане № 1082 от 27.03.2001 г. е лишено от законово основание в тази му част. С обявяването на дадена норма за противоконституционна, тя е вече обезсилена и нейното прилагане е недопустимо. Затова като е издало оспореното разпореждане на основание, обявено по надлежния ред за противоконституционно, длъжностното лице по чл. 117, ал. 3 КСО, според Силистренския административен съд, е издало административен акт, недействителен в частта за осигурителните вноски по ДОО. Директорът на ТП на НОИ гр. С. бил длъжен да съобрази обявената с решение № 5 от 29.06.2000 г. противоконституционност на чл. 4, ал. 3 КСО и на основание чл. 97, ал. 1 АПК е следвало да обяви нищожността на разпореждането в тази му част.

Тези правни изводи на Силистренския административен съд са неправилни.

През периода 01.01.2000 г. - 11.07.2000 г., обхванат от ревизионния акт за начет, приложим закон в процесния случай са КСО (тогава КЗОО) и Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина (обн., ДВ, бр. 21 от 17.03.2000 г.). Според чл. 4, ал. 3, т. 2 КСО лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, са задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт, а според чл. 1, ал. 1 от цитираната по-горе наредба това задължение за осигуряване възниква от започването на трудовата дейност и продължава до нейното прекратяване. Осигурителните вноски се внасят лично от осигурените лица - еднолични търговци (чл. 6, ал. 3, т. 2 КЗОО) до 10-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят (чл. 3, ал. 1 от цитираната наредба) по сметка на съответното териториално поделение на НОИ (чл. 2, ал. 1 от същата наредба). С тези разпоредби е очертано едно от осигурителните правоотношения по набиране на осигурителните вноски - това между Националния осигурителен институт (НОИ) и самоосигуряващите се лица - еднолични търговци без оглед на това дали те са пенсионери или не.

Контролът по спазването на нормативните актове по ДОО и в частност на тези, които регламентират осигурителните правоотношения по набиране на осигурителни вноски, е бил възложен на контролните органи на НОИ, овластени и едновременно задължени с правомощието да извършват контролно - ревизионна дейност по задължителното обществено осигуряване. През 2000 г. и до 01.01.2006 г. контролно - ревизонната дейност на НОИ обхващаше и изпълнението на задълженията за внасяне на осигурителни вноски. С чл. 110, ал. 1, т. 1, предл. 1-во КСО (КЗОО) те бяха овластени с правото да съставят на физическите лица или на юридическите лица ревизионни актове за начет за причинените от тях щети на ДОО от невнесени осигурителни вноски. Решение № 5 от 29.06.2000 г. на Конституционния съд не касае това правомощие на контролните органи. То касае единствено задължението на пенсионерите, упражняващи трудова дейност в хипотезите на чл. 4, ал. 3 КСО (КЗОО) да се самоосигуряват. Следователно и на 19.03.2001 г., когато е бил съставен процесният ревизионен акт № 1, контролните органи са били овластени да извършват проверки по изпълнението на задължението за самоосигуряване на едноличните търговци, вкл. и на тези от тях, които са пенсионери.

Ревизионният акт за начет е констативен административен акт, защото с него овластен от закона орган констатира съществуването на определен факт с правно значение. Причинената щета на ДОО от невнесени осигурителни вноски несъмнено е факт с правно значение, защото поражда задължение за лицето, причинило тази щета, да я поправи. Едно от основните задължения на гражданите и техните организации е да не се вреди другиму. Затова всеки, който виновно е причинил вреда на друго лице, е длъжен да я поправи. В тези случаи вината се предполага до доказване на противното (виж чл. 45, ал. 1 и 2 от Закона за задълженията и договорите). Увреждането, причинено на ДОО от невнесени осигурителни вноски, е частен случай на непозволено увреждане. Регламентиран е самостоятелно в КСО, който поради това се явява специален закон спрямо общия институт на непозволеното увреждане. А според чл. 110, ал. 3 КСО за събирането на сумите по ревизионните актове за начет се издава разпореждане, което подлежи на доброволно изпълнение в 14-дневен срок. Сумите по влезли в сила разпореждания, които не са внесени доброволно, се събират принудително по реда на чл. 110, ал. 5 КСО (КЗОО). Следователно разпореждането по чл. 110, ал. 3 КСО е административен акт, който при необходимост може да бъде изпълнен принудително. С този административен акт овластено от закона длъжностно лице установява по задължителен за адресата на акта начин едно съществуващо негово (на адресата) правно задължение. Въз основа на този белег, разпореждането по чл. 110, ал. 3 КСО следва да бъде определено като декларативен (или установителен) административен акт, който се издава въз основа на един констативен административен акт (ревизионния акт за начет) и подлежи на административен контрол за законосъобразност по реда на чл. 117, ал. 3 и сл. КСО.

От този кратък анализ на приложимото право за периода 01.01.2000 г. - 11.07.2000 г. могат да бъдат направени няколко извода:

1. С обявяването на чл. 4, ал. 3 КСО (КЗОО) за противоконституционен по отношение на работещите пенсионери тази норма вече не се прилага спрямо тях, но за времето до 11.07.2000 г., на която дата решението на Конституционния съд е влязло в сила и е породило своето действие, задължението на работещите в хипотезите на чл. 4, ал. 3 КСО (КЗОО) пенсионери не е отпаднало и при липса на своевременно изпълнение е продължило да съществува и след решението на Конституционния съд.

2. А щом като това задължение при неизпълнение и след 11.07.2000 г. е продължило да съществува, неговото неизпълнение е продължавало да бъде щета за ДОО, причинена от невнесените осигурителни вноски по задължението.

3. Контролно - ревизионната дейност на НОИ е винаги за минали периоди, поради което не е неправомерно установяването след 11.07.2000 г. на щета, причинена на ДОО от невнесени осигурителни вноски за период от време преди 11.07.2000 г. от задължено да се самоосигурява лице, вкл. и когато то е работещ пенсионер.

Следователно и след 11.07.2000 г., на която дата решение № 5 от 29.06.2000 г. на Конституционния съд е влязло в сила и е породило своето действие, контролните органи на НОИ са имали правото и властта да съставят ревизионни актове за начет за причинените на ДОО щети до 11.07.2000 г. от невнесени осигурителни вноски от самоосигуряващи се в хипотезите на чл. 4, ал. 3 КСО (КЗОО) пенсионери, а длъжностните лица по чл. 110, ал. 3 КСО (КЗОО) са имали правото и властта да издават разпореждания за събиране на сумите по тези ревизионни актове. От което следва, че е законосъобразен изводът на касационния жалбоподател, направен в отмененото от Силистренския административен съд негово решение, че процесното разпореждане № 1082 от 27.03.2001 г. е издадено от компетентен орган (т. е. от надлежно овластено с чл. 110, ал. 3 КСО длъжностно лице), в предписаната от закона форма и при спазване на установените административнопроизводствени правила.

За да обяви това разпореждане за нищожен административен акт, Силистренският административен съд е приел, че в частта за осигурителните вноски по ДОО то е "лишен от законово основание акт по смисъла на чл. 151, ал. 2, изр. 2 КРБ". А разпоредбата на чл. 151, ал. 2 от Конституцията има следното съдържание: "Решенията на Конституционния съд се обнародват в "Държавен вестник" в 15-дневен срок от приемането им. Решението влиза в сила три дни след обнародването му. Актът, обявен за противоконституционен, не се прилага от деня на влизането на решението в сила." Не е необходимо тълкуване. Буквалният прочит на тази разпоредба е достатъчен за извода, че нищожен ще бъде само този административен акт, който е издаден въз основа на обявен за противоконституционен закон или законова разпоредба след като решението на Конституционния съд е влязло в сила и обявеният за противоконституционен закон, респ. законова разпоредба, вече не се прилага. Но процесното разпореждане № 1082 от 27.03.2001 г. не е издадено въз основа на чл. 4, ал. 3 КСО, а въз основа на чл. 110, ал. 3 КСО. Поради това обявяването на чл. 4, ал. 3 КСО за противоконституционен по отношение на работещите пенсионери не е пречка за издаване на разпореждане по чл. 110, ал. 3 КСО за неизпълнени техни задължения, възникнали по силата на чл. 4, ал. 3 КСО преди тя да бъде обявена за противоконституционна. Тези задължения са валидно възникнали и също така валидно установени (констатирани) с ревизионен акт за начет. Разпореждане № 1082 от 27.03.2001 г. не създава тепърва тези задължения, а ги обявява за ликвидни и изискуеми, и след влизането му в сила става изпълнително основание за тяхното принудително изпълнение при липса на доброволно плащане. Неговото фактическо основание е съществуването на неизпълнено задължение за внасяне на осигурителни вноски, възникнало по силата на закон и установено (констатирано) с ревизионен акт за начет. Правното основание за издаването на това разпореждане, както вече се каза, е чл. 110, ал. 3 КСО, а не чл. 4, ал. 3 КСО. Поради това обстоятелството, че към датата 27.03.2001 г., на която е било издадено разпореждане № 1082, чл. 4, ал. 3 КСО е бил вече обявен за противоконституционен по отношение на работещите пенсионери, е ирелевантно за действителността на разпореждането. Следователно разпореждане № 1082 от 27.03.2001 г. е било издадено въз основа на реално съществуващо фактическо основание и на валидно правно основание (чл. 110, ал. 3 КСО).

Тук несъмнено възниква въпросът защо в константната си практика Върховният административен съд приема за незаконосъобразни и отменя разпореждания по чл. 110, ал. 3 КСО, издадени след 11.07.2000 г. за събиране на суми по невнесени преди тази дата осигурителни вноски от пенсионери, работещи в хипотезите на чл. 4, ал. 3 КСО.

Отговорът на този въпрос е неизпълненото от законодателя негово задължение по чл. 22, ал. 4 ЗКС да уреди възникналите от противоконституционната разпоредба правни последици. Ако счита, че те следва да бъдат запазени - да го изрази изрично и това му становище да бъде подложено на контрол за конституциосъобразност. Ако счита, че не следва да бъдат запазени - пак да изрази това изрично, вкл. и като обяви задълженията на работещите пенсионери за осигурителни вноски до 11.07.2000 г. за невъзникнали. Това бездействие на законодателя в случая е равнозначно на липса на закон. А според чл. 4 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), приложим в производството пред Върховния административен съд по силата на чл. 144 АПК (а преди това по силата на чл. 11 от Закона за Върховния административен съд), при липса на закон съдът основава решенията си върху обичая и основните начала на правото и справедливостта. Становището на Върховния административен съд, изразено във всички негови решения, цитирани от Силистренския административен съд в процесното негово решение и от касационния жалбоподател в подадената от него касационна жалба, са основани на принципа на справедливостта и следва да бъде разбирано така: когато работещите пенсионери, задължени с ревизионен акт за начет за невнесени от тях до 11.07.2000 г. осигурителни вноски, не желаят да ползват последиците на осигуряването чрез тяхното доброволно внасяне и изразят това свое несъгласие чрез оспорване на издаденото въз основа на ревизионния акт разпореждане по чл. 110, ал. 3 КСО, тяхната суверенна воля следва да бъде зачетена и разпореждането отменено; и обратно - когато работещите пенсионери искат да ползват последиците на осигуряването, доброволното изпълнение на разпореждането по чл. 110, ал. 3 КСО е също така проява на тяхната суверенна воля, която следва да бъде зачетена. Т.е. липсата на оспорване е проява на воля за внасяне на осигурителните вноски за времето до 11.07.2000 г. Затова в константната си практика Върховният административен съд в нито един случай не е обявил за нищожно разпореждане по чл. 110, ал. 3 КСО, издадено за събиране на невнесени осигурителни вноски до 11.07.2000 г., само защото е издадено след 11.07.2000 г. Както вече се каза, при липса на други фактически констатации, тези разпореждания са валидни декларативни административни актове, издадени от надлежно овластени длъжностни лица, в предписаната от закона форма и при спазване на установените със закона административнопроизводствени правила. При липса на други фактически констатации по настоящето дело и процесното разпореждане № 1082 от 27.03.2001 г. е валиден административен акт и, обявявайки го за нищожно, Силистренският административен съд е допуснал нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК, поради което постановеното от него решение в тази му част следва да бъде отменено, а жалбата срещу решение № 5 от 07.03.2007 г. на касационния жалбоподател следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Изводът на Силистренския административен съд, че разпореждане № 1082 от 27.03.2001 г. е валиден административен акт и в частта за невнесените от П. П. К. здравноосигурителни вноски по Закона за здравното осигуряване, е правилен, но неправилно в диспозитива на решението административният съд е обезсилил решението на касационния жалбоподател и е прекратил административното производство. Съдът не е властен да прекратява административното производство. Ако констатира, че оспореният пред него административен акт е бил незаконосъобразно издаден по едно недопустимо административно производство, той отменя този акт и спира дотук (арг. чл. 172, ал. 2 АПК). Затова в процесния случай административният съд е следвало само да отхвърли жалбата на П. П. К. в тази й част. В този смисъл следва да бъде коригирано неговото решение.

По изложените съображения Върховният административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е изцяло основателна, а оспореното с нея решение на Силистренския административен съд е изцяло неправилно, поради което това решение следва да бъде отменено и на основание чл. 222, ал. 1 АПК делото следва да бъде решено по същество, като жалбата на П. П. К. от гр. С. срещу решение № 5 от 07.03.2007 г. на касационния жалбоподател следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 5 от 31.05.2007 г. по адм. дело № 7/2007 г. на Силистренския административен съд и вместо него постановява:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на П. П. К. от гр. С. срещу решение № 5 от 07.03.2007 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - гр. С., с което е отхвърлена жалбата му срещу разпореждане №

1082 от 27.03.2001 г. на ръководителя на контрола по приходите и разходите на държавното обществено осигуряване при същото РУСО.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ А. Е.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ М. П./п/ Т. Т.

А.Е.