РЕШЕНИЕ

№ 46

гр. София, 23.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

[Фирма 3], 1-ВО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател:Румен Петров

Членове: Валя Рушанова

Христина Михова

при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова

в присъствието на прокурора Р. Т. С.

като разгледа докладваното от Р. П. К. наказателно дело от общ характер № 20258002200976 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.346, т.1 от НПК.

Образувано е по жалба на а. Ю., в качеството му на защитник на подсъдимия С. С. О., против въззивно решение № 250/11.07.2025 г., постановено по внохд № 1331/2024 г. по описа на Апелативен съд - София.

В жалбата формално са наведени всички касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 - 3 от НПК. Посочено е, че без да е изградил въз основа на лично възприятие становището си относно визията и особеностите на процесната входна врата, в атакуваното решение изцяло е игнорирана категорично установената обективна невъзможност полицейските служители да видят как след влизането си във входа подсъдимият оставя предмет върху пощенските кутии и слиза към прилежащите мазета. Това според защитника се дължи на отказа на предходните инстанции да бъде извършен следствен експеримент за установяване видимостта към вътрешността на входа при затворена врата. Твърди се, че при обсъждане показанията на тримата полицейски служители, въззивният съд е проявил липса на безпристрастност, още повече че заявеното от тях не се подкрепяло от нито едно от останалите доказателства по делото, при условие, че другите свидетели категорично отрекли след предходното осъждане С. О. да се занимава с разпространение на наркотични вещества, поради което неизяснен останал основният въпрос по делото как процесните такива са се озовали на местата, на които те са намерени и иззети, още повече че не били спазени императивните процесуални правила за това. Визираните процесуални нарушения, изразяващи се в отсъствието на пълен анализ на доказателствата по делото и тяхното превратно тълкуване са довели до неправилното приложение на закона, с оглед осъждането на подсъдимия. При условията на алтернативност се претендира да се отмени обжалваното решение, делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, да се оправдае подсъдимия или да се намали наложеното му наказание като явно несправедливо. В съдебно заседание подсъдимият С. О. и защитникът адв. Ю. поддържат жалбата и молят тя да се уважи по изложените в нея съображения.

Представителят на Върховна касационна прокуратура счита, че възраженията са неоснователни, абсолютно е доказано, че подсъдимият е осъществил престъплението, като направеният анализ на доказателствата не води до извод да са допуснати нарушения на процесуалнвите правила. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното:

Касационната жалба е подадена в предвидения в чл.350, ал.2 от НПК срок, от процесуално легитимирана страна, по отношение на съдебен акт, подлежащ на проверка по реда на Глава двадесет и трета от НПК, поради което е допустима, но разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С присъда № 14/25.06.2024 г., постановена от Окръжен съд - Перник по нохд № 78/2023 г., подсъдимият С. С. О. е признат за виновен в това, че на 21.10.2021 г. в гр.Перник, при условията на продължавано престъпление е държал в себе си, на пощенската кутия, в избените помещения и в обитаваното от него жилище, находящо се в гр.****, ул.„****“ № 14, вх.Д, ет.4, ап.42, без надлежно разрешително, в нарушение на ЗКНВП, с цел разпространение високорискови наркотични вещества - коноп с процентно съдържание на активен компонент - тетрахидроканабинол от 5,69 % до 11,34 % с обща нетна маса 40,0814 гр. на стойност 240,49 лв. и кокаин с нето тегло 10,5865 гр., със съдържание на активен компонент 52,11 % на стойност 1 693,84 лв., всичко на обща стойност 1 934,33 лв., поради което и на основание чл.354а, ал.1, предл.4 вр. с чл.26, ал.1от НК и при условията на чл.54 от НК е осъден на три години лишаване от свобода, което наказание е постановено да се изтърпи при първоначален „строг“ режим, както и глоба в размер на 5 000 лв. На основание чл.354а, ал.6 от НК е постановено иззетите по делото като веществени доказателства наркотични вещества и електронна везна да се отнемат в полза на държавата и да се унищожат.

С присъдата на основание чл.68, ал.1 от НК е приведено в изпълнение наложеното на подсъдимия с определение № 6/09.07.2019 г. по нохд № 169/2019 г. по описа на ОС - Перник, с което е одобрено постигнатото споразумение, наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода.

В тежест на подсъдимия са възложени и направените по делото разноски в размер на 347,55 лв.

По жалба на защитника е образувано внохд № 1331/2024 г. по описа на Апелативен съд - София. С постановеното по делото решение, предмет на настоящата касационна проверка, на основание чл.334, т.3 вр. с чл.337, ал.1, т.2, пр.1 от НПК е изменена присъдата, като подсъдимият е оправдан да е извършил престъплението при условията на продължавано такова, по смисъла на чл.26, ал.1 от НК, както и по отношение на първоначалния режим на изтърпяване на приведеното на основание чл.68, ал.1 от НК за изпълнение наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода от „строг“ на „общ“.

При извършената касационна проверка настоящият състав не констатира наличието на пороци в аналитичната дейност на въззивния съд, съобразно изложената в жалбата аргументация. Контролираната инстанция стриктно е изпълнила задълженията си, като е утвърдила дейността на първоинстанционния съд по събиране, оценка и анализ на доказателствените източници, като допълнително е допуснала и разпитала като свидетели поемните лица, присъствали на последователно извършените оглед на местопроизшествието, претърсване и обиск, при които са иззети инкриминираните наркотични вещества и самите полицейски служители, участвали в акцията по повод установяване дейността на подсъдимия. Не се констатира съдържанието на заявеното от тях или на част от него да е интерпретирано превратно и в нарушение на правилата на формалната логика.

В проверявания съдебен акт ясно са изложени възприетите за установени факти и обстоятелства, въз основа на кои доказателства и доказателствени средства и какви са правните съображения на съда за това. В доказателствената дейност на контролирания съд няма нарушения или аналитични пропуски, които да водят до съмнения в направените изводи.

Съдържанието на съдебния акт не дава основание да се приеме, че поставените на вниманието на въззивната инстанция оплаквания са били пренебрегнати и не са получили дължимия отговор, който напълно се споделя и от касационния състав. Контролираният съд е подходил изключително прецизно при проверката и анализа на показанията на полицейските служители. С основание е прието, че те са дали достоверно описание на непосредствено наблюдаваните от тях действия на подсъдимия, включително и относно оставения от него предмет, установен по-късно като наркотично вещество, върху пощенската кутия, с номер отговарящ на ползвания от него апартамент и последвалото му оттегляне към прилежащите на входа избени помещения. След като показанията на тримата са съпоставени и с обясненията на подсъдимия, правилно не е кредитирана с доверие и е преценена като несъстоятелна лансираната от О. версия, в която той категорично отрича да се е занимавал с наркотични вещества, да е поставял такива на пощенската кутия, в мазето и в предния десен джоб на дънките си. Извършените процесуално следствени действия - оглед, обиск, претърсване и изземване са осъществени като са спазени всички законови изисквания относно тяхното провеждане, като не е останало извън вниманието на предходните инстанции, че при иззетите наркотични вещества от мазето са открити издадени на името на подсъдимия банкова карта и карта на мобилен оператор.

Предвид гореизложеното направената от страна на защитата интерпретация на доказателствата и доказателствените средства е напълно хипотетична, тъй като не се основава на действителното им съдържание и не внася необходимата доза съмнение в крайния извод, че именно подсъдимият е упражнявал фактическата власт върху процесните наркотични вещества с цел тяхното разпространение.

В жалбата неправилното приложение на материалния закон, изразяващо се в осъждането на подсъдимия по повдигнатото му обвинение, е аргументирано като следствие на допуснати съществени процесуални нарушения. С оглед гореизложеното такива не са допуснати от страна на въззивния съд, поради което правилно и законосъобразно е прието, че С. О. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.354а, ал.1 от НК.

В касационната жалба не са наведени каквито и да било доводи в подкрепа на претенцията за наличието на явна несправедливост на наложеното наказание при неговата индивидуализация. Ето защо следва само да се отбележи, че въззивният състав изцяло се е солидаризирал с определената от първостепенния съд комплексна санкция като вид, размер и начин на изпълнение, като не са налице данни, които да обусловят редуциране на така отмереното наказание от три години лишаване от свобода и глоба в размер на 5 000 лв., както и на законосъобразно приведеното в изпълнение на основание чл.68, ал.1 от НК наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода за предходно осъждане за същото престъпление.

По изложените съображение жалбата се явява неоснователна, а въззивното решение като правилно и законосъобразно следва да се остави в сила, поради което и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ в сила въззивно решение № 250/11.07.2025 г., постановено по внохд № 1331/2024 г. по описа на Апелативен съд - София.

Решението не подлежи на обжалване.