Р Е Ш Е Н И Е

№ 36

София, 12.08.2022 год.

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в открито заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Мими Фурнаджиева

ЧЛЕНОВЕ: Велислав Павков

Десислава Попколева

при участието на секретаря Даниела Цветкова като разгледа докладваното от съдия Попколева гр. дело № 730 по описа за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Обжалването е допуснато по касационна жалба на Л. С. М. чрез пълномощника му адв. С. С. против решение от 10.11.2020 г. по в. гр. д. № 378/2020 г. на Пловдивски апелативен съд, с което след частична отмяна на решение № 134/30.04.2020 г. на Окръжен съд Пазарджик по гр. д. № 629/2019 г., е отхвърлен изцяло предявения от касатора срещу Прокуратура на Република България, Районен съд Пловдив и Окръжен съд Пловдив иск с правно основание чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ вр. чл.5 §2-4 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи за солидарно осъждане на ответниците да му заплатят обезщетение в размер на 30 000 лв. за претърпени неимуществени вреди от нарушение на правата му по чл.5 §2-4 от Конвенцията, ведно със законната лихва, считано от 25.09.2018 г. до окончателното изплащане.

Касаторът обжалва решението на въззивния съд като поддържа, че същото е недопустимо с доводи, че въззивният съд не се е произнесъл по фактите, изложени от ищеца в исковата молба, от които произтича претендираното материално субективно право, т. е. по заявеното от ищеца основание на иска. В тази връзка се сочи, че ищецът никога не е твърдял, че е нарушена първата хипотеза на чл.5 §3 от Конвенцията, т. е., че не е изправен пред съд, който да разгледа законността на задържането му, а е твърдял, че е нарушен разумния срок на задържането му; в...