ОПРЕДЕЛЕНИЕ№ 257

гр. София, 28.01.2026г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ 3 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав

Председател: Боян Балевски

Членове: Васил Христакиев

Елена Арнаучкова

като разгледа докладваното от В. Х. частно касационно търговско дело № 47 по описа за 2026 година,

взе предвид следното.

Производството е по чл. 280 и сл. ГПК, образувано по частна касационна жалба на ищците Н. В. и М. А. срещу въззивно определение на Варненски апелативен съд.

Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното разпореждане за връщане на основание чл. 129, ал. 3 ГПК на исковата молба, с която срещу „Агроспектър“ ООД са предявени искове по чл. 74 ТЗ.

За да постанови определението си, въззивният съд е приел, че след като първата инстанция е констатирала необходимост от назначаване на особен представител на ответното дружество съгласно чл. 29, ал. 4 ГПК и е дала на ищците указание за авансово внасяне на депозит за възнаграждение на особения представител, съобщението за това е било редовно връчено по реда на чл. 51, ал. 1, изр. 2 ГПК на адвокат в кантората на упълномощения от ищците адвокат, но в срока, започнал да тече от датата на така извършеното връчване, както и до постановяване на разпореждането за връщане на исковата молба, депозит не е бил внесен. Твърденията за късно предаване на съобщението и за влошено здравословно състояние на пълномощника, възпрепятствали изпълнението на указанията в срок, съдът е приел за значими за евентуално производство за възстановяване на срока по реда на чл. 64 ГПК, но неотносими към въпроса за законосъобразността на обжалваното разпореждане.

Допускане на касационното обжалване се иска на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса „Изричното изявление на ищеца за връчване на съобщения по реда на чл. 38а, ал. 3 ГПК чрез ЕПЕП (инкорпорирано в електронния пакет при подаване на исковата молба) като специална норма дерогира ли общата норма за връчването на съдебни книжа на хартиен носител - чрез призовкар?“. След възпроизвеждане на относимите към въпроса факти по делото и на разпоредбите по чл. 38а, ал. 1 ГПК се поддържа, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, доколкото се отнася до приложението на нов закон или правна норма, която е неясна и се нуждае от тълкуване или по приложението на която липсва съдебна практика или наличната е противоречива, респ. е налице необходимост от промяна в поддържаното от досегашната практика становище.

Постъпило е и допълнително искане от частните жалбоподатели за спиране на производството на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до приключване на производството по друго дело на ОС - Добрич с предмет нищожност на същите решения на ОС, атакувани с предявените по настоящото дело искове по чл. 74 ТЗ.

Искането за спиране е неоснователно. На първо място, предвид правомощията на касационната инстанция, ограничени до проверка за валидност, процесуална допустимост и правилност на обжалваното решение, респ. определение, при недопустимост да се събират нови доказателства и да се установяват нови факти, в касационното производство чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК не намира приложение, освен по изключение в хипотезата на чл. 295 ГПК (арг. от мотивите към т. 1 от ТР № 1/2017 на ВКС-ОСГТК). Независимо от това, на второ място, в конкретния случай не е и налице връзка на обусловеност между настоящото частно производство и производството по посоченото като обуславящо дело, доколкото предметът на частното производство е ограничен до процесуалния въпрос за редовността на исковата молба и процедурата за отстраняване на нередовностите, към който евентуалната нищожност на оспорваните решения на ОС, като въпрос по същество, няма отношение.

Касационното обжалване не следва да се допуска, тъй като формулираният въпрос не удовлетворява общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК съгласно разясненията по т. 1 от ТР № 1/2009 на ВКС-ОСГТК да е обусловил правните изводи на въззивния съд, доколкото съдът не е обсъждал наличието или липсата на съгласие по чл. 38а, ал. 3 ГПК за получаване на електронни изявления и документи, нито дали такова съгласие изключва възможността за връчване по реда на чл. 51, ал. 1 ГПК.

С тези мотиви съдътОПРЕДЕЛИ:Не допуска касационно обжалване на определение № 684/17.12.2025 г. по ч. т. д. № 497/2025 г. по описа на Варненски апелативен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: .............................................

Членове:

1 ............................................

2. ...........................................