Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал.6 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по касационната жалба на [фирма] със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], подадена чрез пълномощник на дружеството А. Д. без представителна власт, подписана и от управителя и представляващ същото А. П. Ш., потвърдил действията по подаването с изрична писмена молба от 31.10.2017 г. /л. 62 с пощенски плик на л. 58/, против решение № 2660/30.12.2015 г. на Административен съд – Пловдив, постановено по адм. д. № 2711/2014 г., с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт /РА/ № 131400147/21.05.2014 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция / ТД /на НАП – Пловдив, в оспорената му и потвърдена с решение № 801/14.08.2014 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /„ОДОП“/ – Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите /ЦУ на НАП/ част, и на ответника е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 4 299 лв.
В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради необоснованост и неправилно приложение на процесуалния и материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Заявява се искане за отмяната му и за присъждане на разноски. В съдебно заседание чрез процесуалния си представител адв. Н. Г. касаторът претендира обезсилване на решението като недопустимо, тъй като жалбоподателят не е бил надлежно представляван в първоинстанционното съдебно производство.
Ответникът по касационната жалба – директор на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив при ЦУ на НАП – оспорва същата чрез процесуалния си представител юрк. Б. по съображения, изложени в писмено становище, депозирано по реда на чл. 163, ал. 2 вр. чл. 228 АПК, и заявява претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационното съдебно производство в размер на 4 299 лв.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава...