Производството е по чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 84, ал. 5 от Закон за признаване на професионалните квалификации (ЗППК).
Образувано е по касационна жалба на заместник-министъра на здравеопазването срещу Решение № 3100 от 03.05.2017 г. по адм. дело № 105/2017 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), с което е отменена негова Заповед № РД-18-49/26.09.2016 г., преписката е върната за ново произнасяне и са присъдени разноски с оглед изхода на спора.
Твърди се необоснованост, материална незаконосъобразност и допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила при постановяване на съдебния акт – касационни основания по чл.209, т.3 АПК. Иска се отмяната му. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Направено е възражение за прекомерност на платеното от ответника адвокатско възнаграждение.
Ответната страна – З. К. К. – Ц. чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на жалбата по съображения подробно изложени в депозирания по делото писмен отговор. Претендират се разноски.
Представителят на Върховна административна прокуратура излага мотивирано заключение за наличието на основателност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в срока по чл. 211 от АПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения:
За да отмени оспорваната заповед, съставът на АССГ е установил следното:
Административното производство по признаване на професионална квалификация "магистър - фармацевт" е започнало по молба на З. К. К.-Ц. с вх. № УДО-К-45/13.04.16 г. От представените към заявлението документи, се установява, че жалбоподателката е завършила висше образование в [ЮЛ] – [населено място], Украйна, с диплом [номер] от 18.02.2016 година, с присвоена професионална квалификация "магистър по фармация".
На проведено заседание на 13.05.2016 г., с протокол № 304, Комисията за признаване на професионална квалификация по специалностите "лекар", "лекар по дентална медицина" и "фармацевт" и/или специалност в областта на здравеопазването е взела решение, да се изискат допълнително документи от жалбоподателката относно проведен преддипломен стаж в аптека и информация относно съдържанието/конспектите на положените от жалбоподателката държавни изпити. Жалбоподателката е изпълнила дадените указания, като е представила поисканите документи.
Изготвено е писмено становище от проф. д-р Л. – експерт – Фармацевтичен факултет при МУ-София, според което на жалбоподателката не може да се признае професионална квалификация като магистър-фармацевт, тъй като формата на обучението й е задочна, което не съответства на изискванията на чл.64, ал.1, т. 2 ЗППК и Директива 2005/36/ЕО; като обучението в задочна форма не може да бъде компенсирано чрез полагане на изпити или провеждане на стаж. Сочи и че жалбоподателката не е положила изискваните съгласно ЕДИ 4 държавни изпита, всеки пред тричленна изпитна комисия, а само един „Комплексно практически-ориентиран изпит“, с което не са изпълнени изискванията на чл.9, ал.12 ЕДИ, независимо, че в приложената справка №1385/14 от 04.07.2016 г. на [ЮЛ]-[НАСЕЛЕНО МЯСТО] са изброени учебните дисциплини, включени в него и те съответстват на заложените в чл.9, ал.2 ЕДИ. Като несъществени са определени разликите, проявени при изучаването на конкретни дисциплини и тяхната продължителност. Не било проведено обучение по „Фармацевтичен анализ“, а по „Токсикология“, „Фармакотерапия“ и „Биофармация и Фармакокинетика“, хорариумът от часове е по-малък в сравнение с единните държавни изисквания /ЕДИ/. На 16.09.2016 година с т. І, подточка 15 от протокол № 312, комисията е разгледала подадената молба и допълнително представените от жалбоподателката документи и е възприето становището на доцент Л., като е предложено на министъра на здравеопазването да откаже признаването на поисканата квалификация от жалбоподателката.
С оспорената заповед е постановен отказ да бъде призната професионална квалификация "магистър-фармацевт" на З. К. К.-Ц.. Като мотиви в заповедта са посочени: жалбоподателката е провела обучението си в задочна форма, което е в противоречие с разпоредбите на чл. 64, ал. 1, т. 2 от ЗППК и чл. 5 от Наредба за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалността "фармация"; посоченото несъответствие с нормативните изисквания не може да бъде компенсирано, чрез полагане на изпит за признаване на правоспособност или преминаване на стаж за приспособяване, защото не е спазено едно от задължителните минимални квалификационни изисквания за упражняване на професията, касаещо начина на провеждане на обучението; задочната форма на обучение не може да гарантира придобиването на знания и умения, необходими за практикуване на професията „магистър - фармацевт“.
След анализ на така установените факти, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган – зам. министър на здравеопазването, на когото това правомощие е делегирано на основание чл. 4, ал. 2 ЗППК от компетентния съгласно чл.4, ал.1, т.1 ЗППК министър на здравеопазването със Заповед № РС-01-368/14.11.2014 г.
По съществото на спора, съдът е приел, че разликата между задочно и редовно обучение практически се изразява в броя аудиторни часове по конкретната специалност, в който контекст органът не е изследвал броя аудиторни часове в обучението на жалбоподателката в Украйна от общо посочените в справката академични часове, съответно този брой не е съотнесен към тези при редовното обучение в България. Първоинстанционният съд е приел, че не е изследвана и разликата между аудиторните часове в редовна и задочна форма на обучение в Украйна. Позовавайки се на понятието съществено различие съобразно чл. 29, ал. 2 ЗППК и предпоставките по ал.1 на посочената норма, съдът е приел за недоказано наличието на съществено несъответствие в аудиторните часове. Според съда, фактът, че аудиторната заетост по задочното обучение е по-малка от тази в редовната форма на обучение не е основание да не се признае професионална квалификация и/илизаявената медицинска специалност, без да се предложи прилагането на компесаторни мерки. Решението е правилно и обосновано.
Доводите, които излага в подкрепа на твърдяните пороци на съдебния акт са досежно неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Доводи в подкрепа на порока съществено нарушение на съдопроизводствените правила касаторът не сочи, поради което и с оглед на чл. 218, ал. 1 и 2 АПК съдът не следва да обсъжда този твърдян порок.
При анализ на материалната законосъобразност на съдебният акт и обосноваността на формираните изводи, настоящият състав съобрази следното: националният ЗППК се явява изпълнителна мярка по транспониране на разпоредбите на Директива 2005/35/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 септември 2005 година относно признаването на професионалните квалификации /Директивата/.
Съгласно съображение 10 от мотивите на Директивата същата не е пречка държавите-членки да признават, в съответствие със своята нормативна уредба, професионални квалификации, придобити извън територията на Европейския съюз от граждани на трети страни, като във всички случаи признаването трябва да се осъществява при спазване на минималните квалификационни изисквания за съответните професии.
Текста на чл. 22 б. „а” Директивата препращащ към нормата на чл. 44 предвижда, че държавите-членки могат да разрешат задочно обучение при условията, предвидени от компетентните органи, като тези органи следва да гарантират, че продължителността, нивото и качеството на обучението е не по-ниско от това на редовното обучение. Съгласно чл.44, т.2, б.”а” и б.”б” е комулативно изискуемо удостоверенията за професионална квалификация „фармацевт“ да удостоверят завършено обучение с минимална продължителност от пет години, което включва като минимум редовно теоретично и практическо обучение с продължителност четири години, проведено в университет или в друго висше учебно заведение с признат еквивалентен статут или под контрола на университет и шестмесечен стаж в аптека с общ достъп или в болнично заведение под контрола на фармацевтичния отдел на това болнично заведение.
Посоченото изискване разкрива три съществени елемента на преценка от страна признаващият орган, а именно – продължителност, качество и ниво на обучението. И това са заложените от съюзният законодател минимални стандарти, отвъд които вече могат да бъдат прилагани национални законови изисквания към признаване на професионална квалификация, придобита в трети страни.
Съгласно чл. 14, § 1 Директивата, за приемащата държава няма пречки да възприеме този подход и да въведе във вътрешното си право компесационни мерки, изразяващи се в период за приспособяване или изпит за правоспособност. Именно такива мерки са предвидени в чл. 29 ЗППК. Член 14, §2 Директивата изрично сочи, че когато прилага компенсационни мерки, държавата-членка „трябва да предложи на молителя избор между период за приспособяване и изпит за правоспособност“. Същото е предвидено и в чл. 30 от националния закон (ЗППК). В този смисъл фактът, че обучението на касационния ответник е протекло при задочна форма на обучение, сам по себе си не може да обоснове отказ за признаване на професионална квалификация „магистър-фармацевт”. Съществено е изискването за качествена и хорариумна равностойност между редовното и задочно обучение. К. К за признаване на професионална квалификация установи съществени несъответствия на доказателствата за професионална квалификация с изискванията на закона, е длъжна да предложи на органа по признаването, прилагането на компенсационни мерки спрямо заявителя.
Както правилно е посочил и първоинстанционният съд, в административното производство не са събрани доказателства за броя на аудиторните часове в обучението на г-жа Ц. от общо посочените в справката академични, съответно този брой не е съотнесен към тези при редовно обучение в Р. Б. Не е извършена съпоставка на специализираните знания и умения на заявителката със знанията и уменията, изисквани от българското законодателство за упражняване на съответната професия. Допуснато е съществено нарушение на административнопроизводствените правила при постановяване на административния акт, тъй като последният е издаден без да са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая, което от своя страна е довело до нарушение на материалния закон.
С оглед на изложеното, съдът правилно тълкувал и приложил националните правни норми – чл. 83, ал. 1 и чл. 30 във вр. с чл. 29, ал. 1 ЗППК, като приел, че на заявителката не е предоставена възможността предвидена в закона, за компенсационни мерки. Органът по признаването като лишил молителя от гарантираното му от националния закон и от европейското право субективно право за прилагане на компенсационни мерки постановил незаконосъобразен акт, който съдът правилно е отменил.
Предвид изхода от спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски, на основание чл. 228 във вр. с чл. 143, ал. 4 АПК, на ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер на 600 (шестстотин) лева платено адвокатско възнаграждение по представения Договор за правна помощ от 31.05.2017 г. и извлечение от банковата сметка на адвоката, установяващо реалното му заплащане. Направеното възражение за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение е неоснователно с оглед фактическата и правна сложоност на делото и фактът, че размерът му е към минимума по чл.8, ал.3 от Наредба № 1/2004 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 3100/03.05.2017 г. постановено по адм. дело № 105/2017 г. по описа на Административен съд София-град.
ОСЪЖДА Министерство на здравеопазването да заплати на З. К. К. – Ц., ЕГН: [ЕГН], сумата от 600 (шестстотин) лева, представляваща разноски по делото.
Решението е окончателно.