Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
С решение № 9513 от 18.07.2017 г., постановено по административно дело № 12500 по описа за 2016 г., Върховният административен съд, пето отделение, е отхвърлил оспорването по жалба на О. К. М. от [населено място] срещу заповед № РД10-2254 от 12.10.2016 г. на министъра на образованието и науката.
Така постановеното решение е оспорено с касационна жалба от О. К. М. от [населено място], подадена от пълномощника й адв. Ш., като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Изложени са съображения, че заповед № РД10-2254 от 12.10.2016 г. на министъра на образованието и науката е издадена в противоречие с чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК. Исканията са обжалваното решение и потвърдената с него заповед да бъдат отменени, или делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Възведена е и претенция за присъждане на разноските по делото.
Ответникът по касация – министърът на образованието и науката, действащ чрез пълномощника старши юрисконсулт П., в писмени бележки е изложил доводи за правилност на съдебния акт и законосъобразност на процесната заповед, както и за липса на основания за отмяната им. В пледоарията си в съдебно заседание ответниковият повереник поддържа изразеното становище по съществото на спора и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба, поради което предлага оспореният с нея съдебен акт да бъде отменен като неправилен и да се постанови нов такъв по същество, с който да бъде отменена процесната заповед на министъра на образованието и науката.
Върховният административен съд (ВАС) в настоящия петчленен състав, втора колегия, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която оспореното решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Развитите доводи от касаторовия повереник не опровергават правните изводи на съда.
Предмет на съдебната проверка за законосъобразност в производството по реда на чл. 145 и следв. от АПК във връзка с чл. 121 и чл. 124 от ЗДСл (ЗАКОН ЗЗД ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ) (ЗДСл) пред първоинстанционния съд е оспорената от О. К. М. заповед № РД10-2254 от 12.10.2016 г. на министъра на образованието и науката, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл (ЗАКОН ЗЗД ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ) във връзка с ПМС № 260/07.10.2016 г. за изменение и допълнение на Устройствения правилник на Министерството на образованието и науката, приет с ПМС № 11/2010 г., и утвърдено длъжностно разписание на Министерството на образованието и науката, в сила от 12.10.2016 г., е прекратено служебното й правоотношение на длъжност началник на отдел „Стопански дейности” в Дирекция „Стопански и счетоводни дейности” при Министерството на образованието и науката, поради съкращаване на длъжността.
За да отхвърли жалбата, решаващият тричленен състав от Върховния административен съд, пето отделение, е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, след точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона.
Атакуваното съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна.
Обжалваният съдебен акт не страда и от твърдяните от касатора пороци, представляващи отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК.
Решението на Върховния административен съд, пето отделение, с което жалбата до него не е уважена, е правилно. Същото е постановено при изяснени фактически обстоятелства и правилно приложен материален закон - чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл (ЗАКОН ЗЗД ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ) във връзка с Постановление № 260 на Министерския съвет от 07.10.2016 г. за изменение и допълнение на Устройствения правилник на Министерството на образованието и науката (УПМОН), приет с ПМС № 11/2010 г., и утвърдено длъжностно разписание на МОН, в сила от 12.10.2016 г. Съдът е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел обосновани изводи, които се възприемат изцяло от настоящия съдебен състав. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения.
Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не били допуснати в подложеното на касация съдебно решение. Неоснователни в тази връзка са оплакванията в касационната жалба за неправилна интерпретация на релевантните факти, с оглед на което са и твърденията на касатора за необоснованост.
Обосновано въз основа на събраните по делото доказателства и съобразно приложимата в случая нормативна уредба първоинстанционният съд е приел за установено, че в резултат на извършено преструктуриране с оглед действащото поименно длъжностно разписание, считано от 12.10.2016 г., е налице фактическо съкращаване на заеманата от М. позиция в Министерството на образованието и науката, като е извършено реално съкращаване на длъжността по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл., поради обединяване на два отдела в един.
Съкращаването на определени длъжности в рамките на съществуващата администрация на Министерството на образованието и науката е въпрос по целесъобразност, предоставен в дискрецията на органа по назначаването (по аргумент от чл. 3 от ЗАдм (ЗАКОН ЗЗД АДМИНИСТРАЦИЯТА)). Ето защо органът по назначаване, в случая министърът на образованието и науката, е компетентен да предприеме длъжностни промени и промени в числеността, с цел оптимизиране на работата на отделните структурни звена. Поради това, премахването на отделни длъжности, създаването на нови такива или промените в числеността на щатните бройки за отделна длъжност, е част от правомощията на органа по ръководството на дейността на администрацията, с цел да подобри изпълнението на отделни дейности и функции. Преценката му кои служители да освободи и кои да запази, е в правомощията на административния орган, тъй като тази преценка е такава по целесъобразност, доколкото е свързана с определянето на конкретните приоритети в работата на Министерството на образованието и науката и следователно не подлежи на съдебен контрол.
Предвид горното Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия, не споделя твърдяното от касаторовия повереник, че в случая не е налице реално съкращаване на заеманата от М. длъжност „началник отдел“ на отдел „Стопански дейности” в Дирекция „Стопански и счетоводни дейности” в Министерството на образованието и наука. Както прецизно е посочено в тази връзка в мотивите на проверяваното решение, към 12.10.2016 г. е съкратена ръководна длъжност, като е създадена експертна такава, с която е запазена общата численост на дирекцията, и следователно заеманата от О. М. длъжност е премахната като нормативно определена позиция. Следва да се посочи, че с оглед оптимизиране на дейностите, създаване на по-добра организация и осъществяване на ефективен контрол, отдел „Стопански дейности” и отдел „Управление при кризи и отбранително-мобилизационна подготовка” са били обединени в един отдел - „Стопански дейности и управление при кризи и отбранително-мобилизационна подготовка”, което е довело и до това, едната от двете длъжности „началник отдел” да бъде съкратена, като органът по назначаването е преценил, че това следва да бъде длъжността началник отдел „Стопански дейности“, а именно заеманата от М. позиция.
В този контекст неоснователни са развитите съображения от касатора за нереално съкращаване на щата и трансформация на една щатна бройка в друга в структурата на Министерството на образованието и науката, както и за неспазване на чл. 7, ал. 3 от Наредба за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация, според която при прекратяване на служебното правоотношение М. не е била оценена. Освен това, съкращаването на служители в хипотезата на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. е в правомощията на министъра на образованието и науката и реализирането на това правомощие нито самостоятелно, нито в съвкупност с останалите писмени и гласни доказателства по делото, сочи на превратно упражняване на власт.
По делото се установи съкращаване на заеманата от касационната жалбоподателка началническа длъжност, поради несъществуване на длъжността в административното звено, обективирано в длъжностното разписание, в сила от 12.10.2016 г., при което органът не е длъжен да посочи мотиви, защо се съкращава длъжността, заемана от конкретния държавен служител. Не подлежи на съдебен контрол въпросът, дали действително е целесъобразно съкращението. Не подлежат на съдебен контрол и предприети впоследствие действия на органа по назначаването на държавен служител на новосъздадената експертна длъжност, ако и в тази длъжност да са съхранени част от функциите на длъжността, която е заемала жалбоподателката преди съкращението.
Процесната заповед е издадена и в съответствие с целта на закона, тъй като по делото няма налични данни, че конкретното съкращаване на длъжността началник на отдел и преструктурирането на администрацията не е послужило за оптимизация на дейността на обсъжданата дирекция в Министерството на образованието и науката, в която два отдела са били обединени в един отдел.
Горното обуславя правилността на констатацията на първоинстанционния съд, че при анализа на относимите за настоящото производство фактически и правни основания, посочени в процесната заповед, се налага извода, че в конкретния случай са налице основанията по чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл за прекратяване на служебното правоотношение на О. К. М., заемаща длъжността „началник на отдел” в отдел „Стопански дейности” в Дирекция „Стопански и счетоводни дейности” при Министерството на образованието и науката.
Предвид изложеното тезата, която се силаеше да докаже процесуалния представител на касатора, за неправилност на съдебното решение и незаконосъобразност на потвърдената с него заповед, не може да бъде кредитирана. Отхвърляйки подадената до него жалба като неоснователна, Върховният административен съд, пето отделение, е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила.
При установената по-горе неоснователност на главните искания в касационната жалба, неоснователна се явява и акцесорната им претенция за присъждане в полза на касатора на сторените от него деловодни разноски.
С оглед изхода на спора трябва да бъде уважено искането на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Касационният жалбоподател следва да заплати такова в размера, предвиден в разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, в редакцията след изменението на кодекса, обнародвано в Държавен вестник бр. 8/2017 г., във връзка с чл. 37 от ЗПрП (ЗАКОН ЗЗД ПРАВНАТА ПОМОЩ). Съгласно чл. 24 от Наредба за заплащане на правна помощ по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200 лв. Предвид действителната фактическа и правна сложност на спора пред касационната инстанция за производството по настоящото дело в полза на Министерството на образованието и науката следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд в петчленен състав на втора колегия, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 9513 от 18.07.2017 г. по административно дело № 12500 по описа на Върховния административен съд за 2016 г., постановено от тричленен състав от пето отделение на ВАС.
ОСЪЖДА О. К. М. от [населено място], ЕГН [ЕГН], да заплати на Министерството на образованието и науката юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 100 (сто) лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.