Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" (ОДОП) - Б. срещу решение № 1512 от 29.09.2014г., постановено по адм. дело № 1322/2013г. по описа на Административен съд - Бургас. И. се доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Прави се искане за отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав, който да се произнесе по законосъобразността на оспорения ревизионен акт и определените с него задължения.

Ответникът - [фирма] изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неправилност на обжалваното решение.

Върховният административен съд, осмо отделение, като обсъди доводите в касационната жалба и данните по делото, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и

от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен.

Разгледана по същество, е основателна по следните съображения:

С обжалваното решение административният съд е обявил за нищожен ревизионен акт (РА) №[ЕИК]/21.01.2013 година, издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП - Б., частично потвърден с решение № 112/15.04.2013 година на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“- Б. при ЦУ на НАП, с който на [фирма] са определени данъчни и осигурителни задължения.

За да постанови този резултат, съдът е приел, че заповедта за възлагане на ревизията (ЗВР) и заповедта за определяне на компетентен орган (З.) са издадени от некомпетентен орган.

По делото е установено, че ревизионното производство е започнало със заповед за възлагане на ревизия № 1201778 от 16.10.2012г., издадена от Л. Н. Д. - началник сектор в дирекция "Контрол" при ТД на НАП - Б.. Заповедта за определяне на компетентен орган /З./ е подписана от Г. Д. П., на същата длъжност.

При извършване на преценката относно компетентността на подписалия РА орган по приходите съобразно чл.160, ал.2 ДОПК съдът правилно е приел, че приложимият процесуален ред за извършване на ревизията е по чл.119 ДОПК (в редакцията му в сила преди изм., ДВ бр.82/2012г.) предвид разпоредбата на пар.35, ал.1 ПЗР ЗИДДОПК, според която всички образувани и висящи ревизионни производства към 01.01.2013г. се довършват по досегашния ред.

Съдът е обсъдил представената по делото заповед №РД-7 от 03.01.2012 г., с която са определени компетентни органи, оправомощени за издаване на ЗВР и резолюции за извършване на проверки за периода 01.01. - 31.12.2012 г., като е направил извод, че Г. Д. П. не е сред изброените лица, а Л. Н. Д. е компетентна да издава ЗВР на данъчни субекти със седалище [населено място]. Като е съобразил, че седалището на ревизираното дружество е в [населено място], първоинстанционният съд е приел, че издателите на ЗВР и З. са действали извън предоставената им териториална компетентност. Липсата на компетентност на органа за определяне на компетентен орган за издаване на РА спрямо ревизираното лице предпоставя и липса на компетентност на издателя на РА.

Обжалваното решение е неправилно поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и противоречие с материалния закон.

Изводите на съда са направени без да бъде проявена процесуална активност от негова страна за събиране на всички издадени от директора на ТД на НАП - Б. заповеди към 21.12.2012 г. Указания, че не сочи доказателства в тази насока до касационния жалбоподател и ответник в първоинстанционното производство, видно от протоколите от проведените съдебни заседания, не са дадени. С касационната жалба е представена заповед №РД-713/01.11.2012 г., с която поименно са определени органите по приходите от ТД на НАП - Б. с право да издават ЗВР и З. по чл.119 ДОПК за периода 01.11.-31.12.2012 г. Видно от съдържанието й Г. П. е орган по приходите в сектор Ревизии към дирекция "Контрол" на ТД на НАП, с И. С., който е оправомощен да издава заповеди по чл.112, ал.2, т.1 ДОПК. Затова изводът на Административен съд - Бургас, че З. е подписана от лице, което не фигурира сред компетентните персонално определени органи по приходите да издават такъв акт, е необоснован и незаконосъобразен.

Неправилно е и заключението на съда, че със заповедите на директора на ТД на НАП - Б. на основание чл. 11, ал.1, т.1 ЗНАП във вр. с чл.112, ал.2, т.1 ДОПК е ограничена териториалната компетентност на Г. П. и Л. Д. за И. С..

Неправилността на първоинстанционното решение е свързана с неправилно тълкуване и прилагане на разпоредбата на чл. 112, ал. 2, т.1 ДОПК относно компетентността на органа, възложил ревизията и издал заповед за определяне на компетентен орган. Според тази разпоредба ревизията може да се възлага от органа по приходите, определен от териториалния директор на компетентната териториална дирекция. С решение № РМФ-286/19.12.2009 г. на УС на НАП, в сила от 01.01.2010г. са създадени пет териториални дирекции – в С., В., Б., П. и Велико Т., а в различни населени места са създадени офиси, които са към същите териториални дирекции. Всички определени органи по приходите в разглежданите по-горе заповеди действат в териториалния обхват на ТД на НАП – [населено място]. Посочените в заповедите определени изнесени работни места (И.), не ограничават териториалния обхват на действие на посочените органи по приходите. В този смисъл е и чл. 6 и чл. 7, ал.1, т. 3 ЗНАП, който определя компетентността на органите по приходите в рамките на териториалния обхват на съответната териториална дирекция. Посочването в заповедта на И., не променя горния извод, тъй като то не представлява законово понятие и не е регламентирано нито в ДОПК, нито в ЗНАП. След като И. не представлява структурно обособено звено в ТД на НАП не може въз основа на него да се определя, респ. преценява териториалната компетентност на органите по приходите.В горния смисъл е и ТР № 5/22.06.2015 г. по тълк. дело № 4/2014 г. на ОС на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд.

С оглед изложеното настоящият съдебен състав приема, че с цитираните заповеди териториалният директор на ТД на НАП - Б. не е ограничил по териториален признак правомощията на определени от него органи по приходите. Тези органи по приходите са компетентни за цялата територия на ТД на НАП - Б., поради което в случая подписаните от Л. Д. заповед за възлагане на ревизията и от Г. П. заповед за определяне на компетентен орган, са издадени от надлежно оправомощено лице по смисъла чл.112, ал.2 и 119, ал.2 ДОПК. Като е направил извод за липса на компетентност на органа, възложил ревизията и определил компетентния орган за издаване на РА, съдът е постановил неправилно решение поради нарушение на материалния закон, което следва да бъде отменено. В решението освен по действителността на ревизионния акт липсва произнасяне с обсъждане на релевантните за спора факти и обстоятелства относно унищожаемостта на същия предвид наведените основания за отмяната му като незаконосъобразен. Поради неизлагането на мотиви по съществото на спора, делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2 вр. чл.222, ал.2, т.1 АПК, Върховният административен съд, осмо отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ

решение № 1512 от 29.09.2014г., постановено по адм. дело № 1322/2013г. по описа на Административен съд - Бургас. ВРЪЩА

делото на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав. Решението е окончателно. Особено мнение: