О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 3323

София, 25.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в закрито заседание от деветнадесети юни, две хиляди двадесет и пета година в състав:

Председател : ЕМИЛ ТОМОВ

Членове : ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

Г. Н.

изслуша докладваното от съдията Томов ч. гр. дело № 2262/2025 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на Д. Л. Д. срещу определение № 479 от 04.02.2025 г. по гр. д. № 2366/2024 г. на Върховния касационен съд, IV г. о., с което се оставя без разглеждане молбата му за отмяна на влязло в сила решение № 6680 от 03.01.2024 г. по гр. д. № 10960/2023 г. на Софийски градски съд.

За да постанови определението съдебният състав е констатирал, че се иска отмяна на влязло в сила решение, постановено в производство по чл. 435 ГПК по обжалване действията на ЧСИ на Г. Д. вписан под № ..... в КЧСИ, с район на действие СГС, с което е било отменено разпореждане от 28.08.2023 година, постановено по изпълнително дело № 20237810400536/2023 година на въпросния ЧСИ, с което е било оставено без уважение искането на длъжника „Й. И. ООД, [населено място] за прекратяване на изпълнителното производство по отношение на имотите, описани във възбрана вписана в Службата по вписванията с акт № ..., том ..., вх. рег. № ........./............. г. Изводът за процесуална недопустимост на молбата по чл. 303 ГПК е обоснован с постановките на ТР № 7 от 31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС и приетото в него, че постановените от окръжен съд решения по жалби срещу действията на съдебния изпълнител са изключени от обхвата на съдебните актове, подлежащи на отмяна по реда на гл. 24 ГПК.

В частната си жалба молителят твърди, че постановеното определение е постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. По същество оспорва правилността на възприетите разрешения в ТР № 7 от 31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС. Счита, че съдът не е взел предвид обстоятелството, че отмяната не е стадий на исковия процес, а самостоятелно извънинстанционно производство. Сочи се, че съществува принципна допустимост на постановените в производство по реда на чл. 435 ГПК актове, когато в производството, наред с решаването на процесуалния въпрос, съдът се произнася и по материалното право, какъвто се твърди да е процесния случай.

При преценка на изложеното и данните по делото, настоящият съдебен състав на ВКС намира следното:

Частната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна и срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 вр. с ал. 2, изр. 2 ГПК.

Въведените доводи за противоречие с материалния и процесуалния закон на определението са неоснователни. Определението е процесуално допустимо, постановено е при наличието на надлежно сезиране от заинтересована страна по чл. 303 и сл. ГПК, като при упражняване на правомощията си по чл. 307, ал. 1 ГПК състав на Върховния касационен съд се е произнесъл по допустимостта на молбата за отмяна. Определението е постановено с оглед на това, че молбата за отмяната е недопустима и като такава трябва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото да бъде прекратено. Производството по отмяна е извънреден, извънинстанционен способ за контрол на влезли в сила неправилни съдебни актове. Затова същото е приложимо само по отношение на изрично посочените в разпоредбата на чл. 303, ал. 1 от ГПК съдебни актове и то само при наличието на изрично посочените в тази норма и в чл. 304 от ГПК основания.

Възприетото становище за нейната процесуална недопустимост е правилно и съобразено със задължителната тълкувателна практика по приложението на закона.

Проверката по допустимостта на молбата за отмяна по реда на чл. 307, ал. 1 ГПК обхваща на първо място наличието на подлежащ на отмяна съдебен акт. Съгласно т. 6 на ТР № 7 от 31.07.2017 г. на ВКС по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, производството по чл. 303 - чл. 309 ГПК е относимо само към определена категория съдебни актове - влезли в сила неправилни решения, ползващи се със силата на пресъдено нещо, и определения, имащи техните правни последици, каквото е определението за прекратяване на делото поради отказ от иска. Атакуваният от жалбоподателят акт няма посочените характеристики, тъй като с него не се разрешава със сила на присъдено нещо спор за наличието на изпълняемо право. С т. 3 на същото тълкувателно решение изрично е прието, че решенията на окръжен съд, постановени по жалби срещу действията на съдебния изпълнител, не подлежат на отмяна по реда на Глава 24 ГПК /„Отмяна на влезли в сила решения“/. В този смисъл е и трайно установената практика на ВКС по решаване на конкретни правни спорове – определение № 60100 от 15.06.2021 г. по гр. д. № 1805/2021 г., I г. о., определение № 140 от 08.04.2021 г. по ч. гр. д. № 1059/2021 г., III г. о., определение № 177 от 10.04.2019 г. по гр. д. № 1407/2019 г., IV г. о., определение № 189 от 06.06.2022 г. по ч. гр. д. № 818/2022 г., IV г. о.

Доводите за неправилност на дадените разрешения в горецитираното тълкувателно решение не следва да бъдат обсъждани по същество. Съгласно чл. 130, ал. 2 ЗСВ, тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове. Следователно, дадените в тях разрешения се ползват със задължителна сила и съдилищата, без изключение, са длъжни да ги прилагат.

Изложените съображения налагат извод за законосъобразност на обжалваното определение и същото следва да се потвърди.

Предвид гореизложеното, ВКС, състав на III г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 479 от 04.02.2025 г. по гр. д. № 2366/2024 г. на Върховния касационен съд, IV г. о.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.