Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – [населено място] при ЦУ на НАП срещу решение № 1837/07.11.2014 г., постановено по адм. дело № 2510/2013 г. по описа на Бургаския административен съд, с което е отменен РА №[ЕИК]/24.06.2013 г., издаден от старши инспектор по приходите, частично потвърден с решение № 277/13.09.2013 г. на директора на същата дирекция за установени на [фирма] допълнителни данъчни задължения за ДДС, вследствие непризнато право на данъчен кредит за данъчни периоди на месец юли 2008 г. в размер на 11 080,16 лв.; за месец август 2008 г. в размер на 7 764,64 лв.; за месец септември 2008 г. в размер на 1 465,6 лв. и за месец октомври 2009 г. в размер на 4 505,76 лв., ведно с начислени лихви за забава по фактури за доставки на ечемик, пшеница и слънчоглед, издадени от [фирма]. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора изводите на съда са погрешни и не почиват на събраните по делото доказателства. Твърди, че само от факта, че в съставения на издателя на фактурите ревизионен акт не е извършена корекция на декларирания от него ДДС, не може да се направи извод, че е признато, че фактурата съответства на действително извършена облагаема доставка. Позовава се на решения по дела С-642/11 ( [фирма]), С-643/11 ( [фирма]), решение по съединени дела С-80/ и С-142/11(Mahagеben и Dаvid) на С. в Л., както и на съдебна практика на ВАС по адм. дела № 1879/12 г., №16119/2011 г., № 359/2012 г. и № 15634/2011 г. Касаторът твърди,...