№ 7

гр. София, 17 май 2010 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховен касационен съд на Р. Б, ….Второ

наказателно отделение,

в публично заседание на осемнадесети януари................

две хиляди и десета година

в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: САВКА СТОЯНОВА

ЧЛЕНОВЕ:

БИЛЯНА ЧОЧЕВА

ЖАНИНА НАЧЕВА

при секретаря Кр. Павлова.........……………………………………в

присъствието на

прокурора Кр. Колова..............…………..…………………..изслуша

докладваното от

съдия ЧОЧЕВА …………………....….…наказателно дело № 652 по описа за 2009 г.

и за да се произнесе взе пред вид следното:

Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимия О. Й. Д. против въззивна присъда № 6/21.10.2009 г. на Сливенския окръжен съд, постановена по ВНОХД № 57/2009 г.

С тази присъда Сливенският окръжен съд е отменил присъда № 738/13.10.2008 г. по НОХД № 389/2008 г. на районен съд – Сливен, с която подсъдимият О. Й. Д. е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 291 ал. 2 от НК и оправдан по обвинението по чл. 291 ал. 1 от НК. Вместо това е признал подсъдимия за виновен в това, че на 24.08.2004 г., в гр. С., като вещо лице (лицензиран оценител), пред Сливенския окръжен съд по търговско дело № 770/2003 г. писмено съзнателно дал невярно заключение в оценка за справедлива пазарна стойност на „Топлофикация – Сливен” ЕАД (в несъстоятелност), поради което и на основание чл. 291 ал. 1, вр. чл. 54 от НК му е наложил наказание 2 години лишаване от свобода, чието изпълнение на основание чл. 66 ал. 1 от НК е отложил за срок от 4 години, както и кумулативно наказание лишаване от право да упражнява дейност като вещо...