О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1941

[населено място], 24.06.2025 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, първо търговско отделение, в закрито заседание на пети юни, през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА БОЖИЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: АННА НЕНОВА

ТАТЯНА КОСТАДИНОВА

като разгледа докладваното от съдия Божилова т. д.№ 989 по описа за две хиляди двадесет и пета година, съобрази следното :

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на П. Н. Н. против определение № 181/20.02.2025г. по гр. д.№ 171/2024г. на Софийски окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата на същия, подадена по реда на чл. 248 ГПК, за присъждане на понесени във въззивна инстанция разноски, претендирани пред въззивния съд от платено адвокатско възнаграждение, в размер на 1200 лева, за изготвяне отговор на страната, срещу подадената от насрещната - „Банка ДСК „ ЕАД – въззивна жалба срещу първоинстанционното решение, оставена без уважение. Жалбоподателят оспорва правилността на извода на въззивния съд, че не подлежат на възмездяване претендираните разноски, предвид оставената без уважение собствена въззивна жалба на П. Н. срещу първоинстанционното решение. Несъстоятелен намира и мотива на съда, че в списъка за разноски на „Банка ДСК“ ЕАД липсва разграничаване на платено адвокатско възнаграждение за защита по собствената въззивна жалба на дружеството от това, заплатено за подаден отговор на въззивната жалба на П. Н., поради което съдът не можел да определи подлежащия на прихващане размер. Според жалбоподателя, правото на разноски не може да бъде обусловено от действия на насрещната страна, защото това винаги би довело до накърняване на интереса на тази, на която се дължат разноски. Изхождайки от разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК и цитирайки многобройна практика на касационна инстанция в идентична на настоящата хипотеза, жалбоподателят обосновава извод, че няма...