Производството е по реда на чл.208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл.160, ал.6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.) (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], срещу решение № 1928 от 01.09.2014 г. на Административен съд (АС) [населено място], постановено по адм. д. № 3982/2012 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу ревизионен акт (РА) №[ЕИК] от 12.09.2012 г. на орган по приходите при ТД на НАП [населено място], потвърден с решение № 1480 от 29.11.2012 г. на директора на Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“ (сега „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – ОДОП) [населено място].

В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на решението поради неправилно приложение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост – касационни основания по чл.209, т.3 АПК. Касаторът поддържа, че са налице законовите предпоставки за признаване правото му на данъчен кредит (ДК) по доставки, извършени от [фирма] и [фирма], за което били представени надлежни доказателства – фактури, отчетни регистри по ЗДДС, договори, приемо-предавателни протоколи, разплащане. Поддържа, че е изпълнител на обществени поръчки с възложители [фирма] и Медицински университет [населено място], във връзка с които процедури били наети подизпълнителите. Установена била последващата реализация на стоките и услугите. Посочва, че на доставчиците са издадени РА, в които не са направени корекции на начисления ДДС. Счита за направени в нарушение на принципа по чл.4, ал.1, т.4 ЗСч. изводите на РА за наличие на основание по чл.23, ал.2, т.10 ЗКПО отм. и чл.26, т.2 ЗКПО за липса на документална обоснованост на разходи по фактури за 2006 г. и 2007 г., поради което неправилно било извършено увеличение на финансовия резултат с тях. Претендира съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение и по същество на спора да отмени РА, като му присъди направените по делото разноски.

Ответникът по...