Производството е по гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на Т. С. К. срещу решение № 5452/28.07.2016 г. на Административен съд София-град /АССГ/ по адм. д. № 3187 по описа за 2016 г., с което е отхвърлена жалбата ѝ ревизионен акт № Р-22221315001583-091-001/03.09.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София. Доводите на касатора са за неправилност на решението заради противоречие с процесуалния и материалния закон. Оспорва изводите на съда за доказаност на предпоставките на чл. 122, ал. 1 ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред на чл. 122-124 ДОПК. Отрича установеността на доходи от източниците по чл. 10 ЗДДФЛ, за които да се дължат данъци. Възразява против включването на неосъществени и недоказани разходи при съпоставката на доходите и разходите за установяване на подлежащ на облагане доход. Иска отмяна на обжалваното решение и на ревизионния акт.

Ответникът по касация – директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - София изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата.

Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, настоящият съставна Върховния административен съд прие за установено следното:

С оспорения пред АССГ ревизионен акт са установени в тежест на Т. К. задължения за подоходен данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2011 г. и 2012 г. в размер съответно 4 976.98 лева и 2 120.73 лева с лихви за забава /сборът от лихвите по таблица 1 е 2 167.38 лева, а посоченият размер в таблица 3 е 2 120.73 лева, като очевидно е пренесен механично размерът на данъка за 2012 г./. Манифестирано е определянето на общата годишна данъчната основа по критериите на чл. 122, ал. 2 ДОПК. За всеки от ревизираните периоди като доход от...