Образувано е по касационна жалба на Г. С. Х., срещу Решение №37 /16.03.2016 г., постановено по адм. дело № 183 /2015 г. по описа на Административен съд - Ямбол, с което е отменена издадената от главен архитект на [община] на 05.02.2015 г. Виза за изготвяне на идеен проект на "Пристройка и надстройка на сграда с идентификатор [номер], находяща се в УПИ [номер], отреден за „ЖС и ОДО“, в кв.87 по ПУП-ПРЗ на ЦГЧ [населено място]. Излагат се доводи за неправилност на решението поради необоснованост и се претендира отмяната му.
Ответникът – Д. С. К., чрез процесуален представител, в писмени бележки излага съображения за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски за касационното производство.
Ответниците – С. Г. Б., Й. С. Д., Н. С. Ф. и главния архитект на [община] не изразяват становище по касационната жалба.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение.
Върховният административен съд, второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Производството пред Административен съд - Ямбол е образувано по жалба на Д. С. К. против виза за изготвяне на идеен проект на "Пристройка и надстройка на сграда с идентификатор [номер], находяща се в УПИ [номер], отреден за „ЖС и ОДО“, в кв. [номер] по ПУП-ПРЗ на ЦГЧ [населено място], издадена от главния архитект на [община] на 05.02.2015 г. За да отмени оспорения пред него административен акт, съдът е приел, че при издаването на визата е допуснато съществено нарушения на изискванията за форма – чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, изразено в липсата на фактически и правни основания. Решението е правилно.
Административният съд е извършил цялостна проверка на законосъобразността на оспорения акт съгласно чл. 168, ал.1 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, всеки административен акт следва да съдържа мотиви - фактическите и правни основания за неговото издаване. Изводът на съда, че в случая формата на акта не е спазена се споделя от настоящия състав.
Съгласно чл. 140, ал. 2 ЗУТ, визата за проектиране представлява извадка от действащ подробен устройствен план с обхват поземления имот и съседните му поземлени имоти, с означени налични сгради и постройки в него и в съседните имоти и с нанесени линии на застрояване и допустими височини, плътност и интензивност на застрояване и други изисквания, ако има такива, както и допустимите отклонения по чл. 36, а когато кадастралната карта е влязла в сила след влизането в сила на подробния устройствен план, визата се издава върху комбинирана скица от кадастралната карта и подробния устройствен план.
Правилно е прието от съда, че визата не отговаря на изискванията за посочване в акта на фактическите и правни основания. Липсват изложени факти, от които да се определи отразява ли се предвиденото пристрояване на характера и начина на застрояване в имота, за да се извърши преценка относно точното правно основание за издаване на визата. Не се съдържат допустимите височини, плътност и интензивност на застрояването. Непосочването на тези показатели препятства проверката за съответствие с действащите правила и нормативи за съответната устройствена зона.
При тези данни правилно е заключението на съда за допуснат съществен порок във формата на акта по смисъла на чл. 146, т. 2 АПК поради отсъствие на фактически и правни основания за неговото издаване, както и на задължителните реквизити в нарушение на изискванията на чл. 140, ал. 2 ЗУТ. Затова и тяхната липса не позволява да бъде проверена законосъобразността на оспорената виза за изготвяне на идеен проект.
Предвид изложеното, обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и фактическите констатации се подкрепят от доказателствата по делото, поради което същото е и обосновано и следва да бъде оставено в сила.
При този изход на делото, заявеното от страна на процесуалния представител на ответника Д. С. К. искане за присъждане на разноски за касационното производство е основателно. При липса на направено от касатора възражение за прекомерност, на основание чл. 78, ал. 5 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, заплатеното адвокатско възнаграждение следва да се присъди в пълния претендиран размер от 800, 00 лв. (осемстотин лева), съгласно представения договор за правна защита и съдействие.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №37 /16.03.2016 г., постановено по адм. дело № 183 /2015 г. по описа на Административен съд – Ямбол.
ОСЪЖДА Г. С. Х. да заплати на Д. С. К. направените за тази инстанция разноски в размер на 800 (осемстотин) лева. РЕШЕНИЕТО е окончателно.