Р Е Ш Е Н И Е

№ 94 София, 29.05. 2019 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на четвърти април две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА

Членове: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ

при участието на секретаря С. Т, като разгледа докладваното от съдията Цачева гр. д. № 2649 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 290 ГПК.

С определение № 778 от 12.10.2018 г. е допуснато касационно обжалване на решение № 154 от 02.04.2018 г. по гр. д. № 87/2018 г. на Русенски окръжен съд, с което са уважени субективно съединени искове с правно основание чл. 200 КТ, предявени от Ф. Д. П. и П. С. П., и двамата от [населено място], против „П. Б“ ЕАД, [населено място], осъдено да заплати на всеки от ищците по 69820 лева, ведно със законната лихва считано от 25.03.2015 г., като за разликата до предявения им размер от по 150000 лева исковете са отхвърлени като неоснователни.

Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК по материалноправни въпроси по приложението на чл. 201, ал. 2 КТ - следва ли изводът за наличие на съпричиняване да се основава на установени по безсъмнен начин факти, че работникът не е проявил елементарно старание и внимание и е пренебрегнал основни технологични правила и правила за безопасност и по приложението на чл. 51, ал.1 ЗЗД - дължи ли работодателят обезщетение за вреди от трудова злополука, които пострадалият търпи в резултат от личното си поведение.

В последователната съдебна практика на Върховния касационен съд по приложението на чл. 201, ал. 2 КТ се приема,...