Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на А. К. М. против решение № 126/08.01.2016 г., постановено по адм. дело № 5653/2015 г. по описа на Административен съд - София – град (АССГ).
В касационната жалба се твърди неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение по съображения, сочещи на постановяване на същото в нарушение на материалния закон – касационно отменително основание по смисъла на чл. 209, т 3 АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на ново по съществото на спора, с което да бъде отменена като незаконосъобразна заповед № РД-03-131/14.05.2015 г. на директора на Областна дирекция „Земеделие“ София град (ОДЗ София град). Претендират се направените по делото разноски.
Ответната страна по спора – директорът на ОДЗ София град, чрез процесуален представител юрк. Е. К., надлежно упълномощена, оспорва касационната жалба като неоснователна и недоказана по съображения, изложени в писмен отговор. Моли за нейното отхвърляне. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната и първоинстанционната инстанции.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 АПК и от надлежна страна по чл. 210 АПК, а разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното решение АССГ е отхвърлил оспорването на А. К. М. срещу заповед № РД-03-131/14.05.2015 г. на директора на ОДЗ София град, с която на основание чл. 90, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 89, ал. 2, т. 1 и т. 3 и чл. 97, ал. 1 от ЗДСл (ЗАКОН ЗЗД ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ) (ЗДСл) на същата е наложено дисциплинарно наказание „порицание”. За да постанови този резултат, решаващият съд е приел, че жалбоподателката е осъществила нарушение по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 1 ЗДСл – неизпълнение на служебни задължения, изразяващо се в подписването като член на колективен орган (комисия, назначена със заповед № РД-03-079/17.07.2014 г. на директора на ОДЗ София град, с правомощието да подписва решенията във връзка с възстановяването на собствеността и обезщетяването на собствениците по реда на ЗСПЗЗ) на решение № 7777/30.10.2014 г. при несъобразяване с императивната норма на чл. 11, ал. 1 от Правилник за прилагане на ЗСПЗЗ (ЗАКОН ЗЗД СОБСТВЕНОСТТА И ПОЛЗВАНЕТО НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ЗЕМИ) (ППЗСПЗЗ) във връзка с чл. 13, ал. 5, т. 3 и т. 4 и ал. 6, т. 3 ППЗСПЗЗ.Първоинстанционният съд е установил, че посоченият колективен орган, член на който е А. К. М. към момента на постановяване на решение № 7777/30.10.2014 г., е следвало да формира волеизявлението си за възстановяване, съответно отказ за възстановяване на собствеността върху заявения недвижим имот, след като се съобрази с данните, съдържащи се в представените пред него заповед, удостоверение и скица съгласно чл. 13, ал. 4, ал. 5 и ал. 6 ППЗСПЗЗ. Като е установил, че в заповед № РД 09 121/09.07.2013 г. на вр. ид. кмет на Район „Витоша“ не е посочена свободна площ за възстановяване, а удостоверение изх. № 9400-5550/1/21.08.2013 г. на главния архитект на район „Витоша“, и скица № 9400 5550/21.08.2013 г. на [фирма] – София, издадена от главния архитект на район „Витоша“, не съдържат задължителните реквизити, предвидени в чл. 13, ал. 5, т. 3 и т. 4 ППЗСПЗЗ (за удостоверението) и чл. 13, ал. 6, т. 3 ППЗСПЗЗ (за скицата), съдът е извел извод за действително виновно нарушение на служебните задължения от страна на участващата в комисията А. К. М.. Тъй като правомощията на колективния орган са осъществявани в условията на обвързана компетентност, при вземане на решението за възстановяване правото на собственост на Я. П. Х. и наследниците на Б. П. Х., служителите е следвало да се ръководят единствено от данните, съдържащи се в цитираните документи – обстоятелство, което изключва проявата на оперативна самостоятелност и поведение извън съдържанието на удостоверението и скицата по чл. 13, ал. 4, ал. 5 и ал. 6 ППЗСПЗЗ.
Първоинстанционният съд е изложил подробни съображения относно провеждане на производството по реализиране на дисциплинарната отговорност на касационния жалбоподател при спазване на процесуалноправните и материалноправните разпоредби на ЗДСл.
Настоящата касационна инстанция намира така постановеното от АССГ решение за правилно. Същото е постановено при правилно тълкуване и прилагане на закона, след пълно и точно изясняване на релевантните за спора факти и обстоятелства.
Законосъобразен е изводът на съда за спазване от страна на дисциплинарнонаказващия орган на административнопроизводствените правила по чл. 93, ал. 1, чл. 94, ал. 1 и чл. 97 ЗДСл, регламентиращи правото на наказвания служител да бъде изслушан и да предостави писмени обяснения, срока за налагане на дисциплинарното наказание, изискванията за форма и съдържание на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание.
Неоснователно е направеното в касационната жалба оплакване за допуснато нарушение на чл. 93, ал. 2 ЗДСл поради изразено становище на дисциплинарнонаказващия орган в писмо изх. № РД-18-188/23.03.2015 г., адресирано до директора на Дирекция „Поземлени отношения и комасация“ при Министерство на земеделието и храните (МЗХ), което становище съдържало вече формираното решение за налагане на дисциплинарното наказание на А. К. М., без да са били обсъдени преди това писмените й обяснения. Посоченото писмо е съставено в отговор на писмо изх. № 66-1323/12.03.2015 г. на директора на Дирекция „Поземлени отношения и комасация“ във връзка с постъпила в МЗХ жалба от трето заинтересовано лице за изменение на решение № 7777/30.10.2014 г. на Общинска служба по земеделие „Овча купел“, поради което писмо изх. № РД-18-188/23.03.2015 г. не е част от процедурата по налагане на дисциплинарното наказание на служителя А. М. и няма отношение към задълженията на дисциплинарнонаказващия орган по чл. 93, ал. 2 ЗДСл. Последните, видно от приложените към делото доказателства, са били изпълнени съобразно изискванията на закона.
Законосъобразно и обосновано е заключението на административния съд за осъществяване на конкретно описаното в заповедта нарушение на служебната дисциплина, извършено виновно от касационния жалбоподател, което е послужило като основание за налагане на дисциплинарното наказание „порицание“. При постановяването на решение относно възстановяване/отказ за възстановяване на собствеността върху имот, находящ се в урбанизираната територия, съответната комисия на Общинска служба по земеделие „Овча купел“ е следвало да действа при условията на обвързана компетентност, а не на оперативна самостоятелност, като е следвало да се ръководи от представените пред нея заповед на кмета на район „Витоша“, удостоверение и скица по чл. 13, ал. 5 и ал. 6 ППЗСПЗЗ. Предвид непосочването в тези документи на свободна площ за възстановяване и липсата на задължителните реквизити по чл. 13, ал. 5, т. 3 и т. 4 ППЗСПЗЗ (за удостоверението) и чл. 13, ал. 6, т. 3 ППЗСПЗЗ (за скицата), като са възстановили правото на собственост на Я. П. Х. и наследниците на Б. П. Х. върху заявения недвижим имот (нива с площ от 2.421 дка), обективирано в решение № 7777/30.10.2014 г., служителите от състава на комисията са постановили решение в противоречие с нормите на чл. 11 ППЗСПЗЗ във връзка с чл. 13, ал. 5, т. 3 и т. 4 и ал. 6, т. 3 ППЗСПЗЗ. Правилно съдът е счел, че така описаното деяние осъществява състав на дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 1 ЗДСл – „неизпълнение на служебните задължения“, които в случая се изпълняват при обвързана компетентност, от която касационният жалбоподател се е отклонила, като е подписала решението за възстановяване правото на собственост. Фактът на постановяване на решение № 543/27.03.2015 г. от комисия при Общинска служба по земеделие „Овча купел“ (в която А. К. М. не участва), с което се отменя частично решение № 7777/30.10.2014 г., няма правопогасяващо действие спрямо извършеното от касационния жалбоподател дисциплинарно нарушение, осъществено към датата на издаване на решение № 7777/30.10.2014 г. за възстановяване на собствеността, което впоследствие не е било отменено в цялост.
Като е обсъдил конкретно процедурата по налагане на дисциплинарното наказание, както и наличието на материалноправните предпоставки, посочени като основание за издаване на обжалваната заповед и конкретните нарушения, извършени от държавния служител, решаващият съд е изложил мотиви за законосъобразност на оспорения пред него административен акт. Същият е издаден от компетентен административен орган – директора на ОДЗ София град (орган по назначаване на служителя съгласно чл. 3, ал. 1, т. 8 от Устройствения правилник на областните дирекции „Земеделие“), и в изискуемата от закона форма и съдържание.
Предвид гореизложеното, като е приел, че оспорената заповед № РД-03-131/14.05.2015 г. е законосъобразен административен акт, решаващият съд правилно е приложил разпоредбите на ЗДСл. Спрямо обжалваното решение на АССГ не са налице твърдените в касационната жалба основания за отмяна и същото като правилно, валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора, основателна е претенцията на ответната страна в настоящото производство за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в полза на Областна администрация „Земеделие“ София град, платимо от касационния жалбоподател в размер на 100.00 (сто) лева, определено съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 ЗПрП (ЗАКОН ЗЗД ПРАВНАТА ПОМОЩ) и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ.
Искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и за първата инстанция не следва да бъде уважено предвид несвоевременното му заявяване пред административния съд.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 126/08.01.2016 г., постановено по адм. дело № 5653/2015 г. по описа на Административен съд София – град, с което е отхвърлена жалбата на А. К. М. срещу заповед № РД-03-131/14.05.2015 г. на директора на Областна дирекция „Земеделие“ София град.
ОСЪЖДА А. К. М. да заплати на Областна дирекция „Земеделие“ София град сумата от 100.00 (сто) лева, съдебни разноски за касационната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.