Производството по делото е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Ц. Х. В., чрез пълномощник по делото адв. Д. П., против решение № 338 от 11.07.2016 г., постановено по адм. дело № 70/2016 г. по описа на Административен съд – Плевен (АС – Плевен).

В касационната жалба са изложени твърдения за неправилност на оспореното решение по съображения, сочещи на касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК – нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на решението и постановяване на ново по същество на спора, с което заповед № 316з-15/04.01.2016 г. на директора на Областна дирекция (ОД) на МВР – Плевен да бъде отменена като незаконосъобразна. Претендират се направените по делото разноски за две инстанции.

Ответната страна по касационната жалба – директорът на ОД на МВР -. Плевен, чрез пълномощник по делото гл. юрисконсулт П. Б.-Ф., надлежно упълномощена, оспорва същата като неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор. Моли решението на АС – Плевен да бъде оставено в сила като правилно, законосъобразно и мотивирано. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 АПК и от надлежна страна по чл. 210 АПК, а разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение АС – Плевен е отхвърлил жалбата на Ц. Х. В. против заповед № 316з-15/04.01.2016 г. на директора на ОД на МВР – Плевен, с която му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено служебното му правоотношение в МВР като командир на отделение в Районно управление – К. при ОД на МВР – Плевен, считано от датата на връчване на заповедта (07.01.2016 г.). За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и на материалноправните разпоредби. Приел е за безспорно доказано осъществяването на посочените в заповедта действия, квалифицирани от дисциплинарнонаказващия орган като тежки нарушения на служебната дисциплина по смисъла на чл. 224, ал. 2, т. 4 от ЗМВР (ЗАКОН ЗЗД МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ) отм. ДВ бр. 53/27.06.2014 г., в сила към датата на извършване на деянието; сега чл. 194, ал. 2, т. 4 ЗМВР, обн. ДВ бр. 53/27.06.2014 г.) във връзка с чл. 227, ал. 1, т. 10 ЗМВР отм. и чл. 230, ал. 2, т. 3 от Правилник за прилагане на ЗМВР отм. ДВ бр. 60/22.07.2014 г.). С оглед установяване на деянията от фактическа страна административният съд, на основание чл. 300 ГПК вр. чл. 144 АПК, се е позовал на решение № 716/18.09.2015 г. по НАХД № 2296/2015 г. на Районен съд – Плевен, влязло в сила на 13.10.2015 г., с което е прието, че подсъдимият Ц. Х. В. е осъществил от субективна и обективна страна състава на престъпление по чл. 284, ал. 1 НК, като лицето е освободено от наказателна отговорност и на основание чл. 78а, ал. 6,вр. ал. 1 НК му е наложено административно наказание „глоба“.

Настоящата касационна инстанция намира обжалваното решение на първоинстанционния съд за правилно – постановено в съответствие с приложимия материален закон и съдопроизводствените правила, при пълно и обективно изясняване на релевантните за спора факти въз основа на събраните по делото доказателства.

Решаващият състав е извършил цялостна проверка за законосъобразност на оспорения пред него административен акт в изпълнение на задължението си по чл. 168, ал. 1 АПК., като е обсъдил наведените от страните доводи и възражения, както и представените по делото доказателства.

Правилен е изводът на съда, че заповед № 316з-15/04.01.2016 г. на директора на ОД на МВР – Плевен е издадена от компетентен орган и в изискуемата от закона форма. Законосъобразна и обоснована е и преценката за доказано осъществяване на фактите, посочени в заповедта като фактически основания за нейното издаване. Като се е позовал на влязлото в сила решение на Районен съд – Плевен по НАХД № 2296/2015 г., по отношение на установената със същото фактическа обстановка, идентична с изложеното в заповедта фактическо описание на деянието, съставляващо административно нарушение, административният съд е приложил правилно нормата на чл. 300 ГПК във връзка с чл. 144 АПК. С влязъл в сила съдебен акт (с който воденото срещу Ц. Х. В. наказателно производство по повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 284, ал. 1 НК приключва с освобождаването му от наказателна отговорност и налагане на административно наказание по реда на чл. 78а НК) се признават за установени със сила на пресъдено нещо онези факти и обстоятелства за извършеното от Ц. Х. В., които се сочат и в мотивите на издадената спрямо него заповед за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“. Съгласно чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда на Наказателен съд има задължителна обвързваща сила за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, било ли е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца. С оглед разпоредбата на чл. 144 АПК, регламентираща субсидиарно приложение на ГПК в административния процес, постановените от наказателните съдилища и влезли в сила съдебни актове (както присъди, така и решения по реда на чл. 78а НК), са задължителни и за административния съд по отношение установеното в тях относно извършването на деянието и вината на дееца.

Като е изложил мотиви в тази насока, административният съд правилно е приел за доказано описаното в заповедта деяние, квалифицирано като тежко нарушение на служебната дисциплината по смисъла на чл. 224, ал. 2, т. 4 ЗМВР отм. ДВ бр. 53/27.06.2014 г., в сила към датата на извършване на деянието) във връзка с чл. 227, ал. 1, т. 10 ЗМВР отм. и чл. 230, ал. 2, т. 3 от Правилник за прилагане на ЗМВР отм. ДВ бр. 60/22.07.2014 г., в сила към датата на деянието) поради допуснато неспазване на правилата по т. 52, т. 56 и т. 64 на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, утвърден с МЗ № Iз-2013/08.11.2006 г., изменен и допълнен с МЗ № Iз-453/22.02.2011 г. и МЗ № Iз-3029/01.12.2011 г. (отм. ДВ бр. 67 от 12.08.2014 г., в сила към датата на деянието).

Законосъобразно е и заключението на съда за провеждане на процедурата по установяване на дисциплинарното нарушение и налагане на дисциплинарното наказание в съответствие с нормите на закона. Не се споделя наведеното от касационния жалбоподател оплакване за неправилност на мотивите, с които първоинстанционният съд отхвърля възражението за изтекла давност по чл. 195 ЗМВР.

В настоящия случай е налице хипотезата на тежко дисциплинарно наказание, поради което сроковете за налагане на дисциплинарното наказание са тези по чл. 195, ал. 2 ЗМВР – не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от две години от извършването му. По отношение момента на „откриване на нарушението“, съобразно разпоредбите на чл. 196, ал. 1 и ал. 2 ЗМВР извършеното от Ц. Х. В. нарушение следва да се счита за открито на 29.12.2015 г. – датата, на която материалите, обективиращи резултатите от проведеното дисциплинарно производство (становище рег. № 316р-34692/29.12.2015 г. относно основанията за търсене на дисциплинарна отговорност от служителя), са постъпили при дисциплинарно наказващия орган, факт удостоверен с полагането на дата и подпис на дисциплинарно наказващия орган върху документа.

Именно от тази дата – 29.12.2015 г., е започнал да тече двумесечният срок по чл. 195, ал. 2 ЗМВР, като същият е спазен видно от датата на издаване на процесната заповед № 316з-15/04.01.2016 г. на директора на ОД на МВР – Плевен, считано от 07.01.2016 г. По отношение на двегодишния преклузивен срок за налагане на дисциплинарното наказание, същият в конкретния случай е започнал да тече не от момента на извършване на нарушението, а от влизане в сила на решение № 716/18.09.2015 г., постановено по НАХД № 2296/2015 г. на Районен съд – Плевен, с което Ц. Х. В. е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание по реда на чл. 78а НК – решението е влязло в сила на 13.10.2015 г.. Основание за този извод се съдържа в разпоредбата на чл. 195, ал. 4 ЗМВР.

С оглед гореизложеното, настоящата инстанция споделя изцяло заключението на АС – Плевен, че издадената на 04.01.2016 г. заповед за налагане на дисциплинарното наказание на касационния жалбоподател е в рамките на предвидените в закона срокове.

При постановяване на процесния административен акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, същият е издаден при реализиране на посочените в него фактически обстоятелства, съответстващи на релевираните правни основания, при спазване изискванията и целта на закона. Като е извършил цялостен контрол за законосъобразност на оспорената заповед и е мотивирал решаващ извод за липса на основания за нейната отмяна, административният съд е постановил съдебен акт при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон.

Следва да бъдат споделени, без необходимост да бъдат преповтаряни, и изложените в обжалваното решение на АС – Плевен мотиви, с които съдът е обсъдил наведеното от жалбоподателя оплакване, заявено и пред касационната инстанция, за нарушаване на правото му на защита в рамките на дисциплинарното производство поради неуважаване искането за отвод на един от членовете на дисциплинарно разследващия орган.

Обжалваното решение на АС – Плевен е обосновано и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Неоснователно е въведеното в касационната жалба оплакване, че съдът не е извършил анализ на всички доказателства и не е дал отговор на всички възражения на жалбоподателя. Решаващият състав е проверил административния акт – заповед № 316з-15/04.01.2016 г. на директора на ОД на МВР – Плевен, на всички основания съгласно чл. 146 АПК, а изводите му се подкрепят от събраните по делото доказателства, съдържащи се в административната преписка за проведеното срещу Ц. Х. В. дисциплинарно производство, преценени поотделно и в тяхната съвкупност. На тази база, както и с оглед задължителното за него (по отношение посочените в чл. 300 ГПК обстоятелства) решение № 716/18.09.2015 г. по НАХД № 2296/2015 г. на Районен съд – Плевен, първоинстанционният съд е мотивирал заключението си, че описаните в заповедта дисциплинарни нарушения са действително извършени от жалбоподателя и е извел обоснован извод за законосъобразност на обжалвания административен акт.

По изложените съображения, Върховният административен съд намира, че не са налице сочените касационни основания за отмяна на обжалваното съдебно решение и същото като правилно, валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото, основателна е заявената своевременно от ответната страна в настоящото производство претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на Областна дирекция на МВР – Плевен, което касационният жалбоподател, на основание чл. 143, ал. 4 АПК, следва да бъде осъден да заплати в размер на 100.00 (сто) лева, определен съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 338 от 11.07.2016 г., постановено по адм. дело № 70/2016 г. по описа на Административен съд – Плевен, с което е отхвърлена жалбата на Ц. Х. В. против заповед № 316з-15/04.01.2016 г. на директора на Областна дирекция на МВР – Плевен.

ОСЪЖДА Ц. Х. В. да заплати на Областна дирекция на МВР – Плевен сумата от 100 (сто) лева, съдебни разноски за касационната инстанция.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.