РЕШЕНИЕ № 116

София, 22. май 2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на десети април две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. Б

ЧЛЕНОВЕ: Б. И

Д. Д

при участието на секретаря Р. Пенкова като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр. д. № 4121 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:

Производство по чл. 290 ГПК.

Допуснато е касационното обжалване на решение № 1533/03.07.2017 на Софийския апелативен съд по гр. д. № 5379/2016, с което е потвърдено решение № 6137/20.07.2016 на Софийския градски съд по гр. д. № 9580/2015, с което Прокуратурата на Р. Б е осъдена да заплати сумата от 5.000 лева обезщетение на неимуществени вреди и сумата от 8.400 лева обезщетение за имуществени вреди от неоснователно обвинение по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. Обжалването е допуснато поради значението на материалноправния въпрос – при иск по чл. 2, ал.1 ЗОДОВ съдът може ли да определи обезщетението за имуществени вреди, съставляващи адвокатско възнаграждение, в размер, по-малък от платения в Наказателен процес.

По повдигнатия материалноправен въпрос е постановено Тълкувателно решение № 1/11.12.2018 на ОСГК на ВКС по тълк. д. № 1/2017, съгласно което при иск по чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ съдът може да определи обезщетението за имуществени вреди, съставляващи адвокатско възнаграждение, в размер, по-малък от платения в Наказателен процес.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбите и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК ги намира за неоснователни поради следните съображения:

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че с постановление от 08.05.2013 г. ищецът е привлечен като обвиняем по прокурорска преписка № 272/2010 на СГП за извършено престъпление по чл. 278б, ал. 2,...