Образувано е по касационна жалба на Ц. Д. С., от [населено място] против решение № 689 / 30.03.2016 г. по адм. дело № 2659 / 2015 г. на Административен съд – Варна. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Касаторът твърди, че административният съд не е изпълнил задължението си по чл. 168 АПК, преди да разгледа жалбата по същество, да осъществи преценка относно валидността на ревизионния акт, предмет на съдебен контрол. Посочва, че са допуснати съществени пороци на формата на издаване на ревизионния акт и ревизионния доклад по смисъла на чл. 120, ал.1, т.8 и чл. 117, ал.1 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.) (ДОПК). Позовава се на липса на доказателства за материалноправната компетентност на органите издали оспорения ревизионен акт, както и на липсата на материалноправнни основания за издаването му.
Ответникът по касационната жалба – директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – В. при ЦУ на НАП чрез юрисконсулт Е. В. изразява становище за неоснователност на същата. Претендира разноски за касационната инстанция под формата на юрисконсултско възнаграждение.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване.
Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 АПК е основателна.
С решение № 689 / 30.03.2016 г. по адм. дело № 2659 / 2015 г. Административен съд – Варна е отхвърлил жалбата на Ц. Д. С., от [населено място] срещу ревизионен акт № Р – 03 – 1402189 – 091 – 001 / 15.04.2015 г., издаден от А. Б. на длъжност началник сектор „Ревизии” – възложила ревизията и Д. Н., на длъжност старши инспектор по приходите – ръководител на ревизията, потвърден с решение № 332 / 17.07.2015 г. на директора на Дирекция „ОДОП” – В. при ЦУ на НАП, с който са установени задължения за осигурителни вноски: 1./ за фондовете на държавно обществено осигуряване (ДОО) за 2010 г., 2011 г., 2012 г. и 2013 г. и за периода месец януари – месец април 2014 г. в общ размер на 215,04 лева главница и 866,56 лева лихви; 2./ за здравно осигуряване (ЗЗО) за 2010 г., 2011 г., 2012 г., 2013 г. и за периода месец януари – месец април 2014 г. в общ размер на 772,80 лева главница и 220,07 лева лихви и 3./ за универсален пенсионен фонд (УПФ) за 2010 г., 2011 г., 2012 г., 2013 г. и за периода месец януари – месец април 2014 г. в общ размер на 966,00 лева главница и 350,51 лева лихви. Присъдил е разноски.
Административният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, след точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Решението е неправилно.
Основателен е доводът на касатора за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила, поради неизвършена проверка от административния съд при условията на чл. 168, ал.1 АПК по отношение формата на оспорения акт.
По делото е установено, че ревизионен акт № Р – 03 – 1402189 – 091 – 001 / 15.04.2015 г. и ревизионния доклад към него са подписани с електронни подписи от издателите му.
По аргумент от чл. 168, ал.1 АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията за незаконосъобразност, посочени от оспорващия, а е длъжен да извърши цялостна проверка на оспорения акт, на всички посочени в закона основания. Съгласно чл. 160, ал.2 ДОПК проверката за законосъобразност на ревизионния акт от съда включва преценка за компетентност на органа – издател, за спазване на предписаната от закона форма, за точно прилагане на материалноправните и процесуалноправните разпоредби при издаването му. С разпоредбата на чл. 120, ал.1, т.8 ДОПК е предвидено, че ревизионният акт се издава в писмена форма и следва да съдържа подписи на органите по приходите, които са го издали. В случая ревизионният акт е представен по делото с административната преписка като възпроизведен на хартиен носител препис на електронен документ, което е допустимо съгласно чл. 184, ал.1 ГПК във връзка с §2 от ДР на ДОПК. От представения препис е видно, че актът е издаден като електронен документ, подписан с електронен подпис от органа възложил ревизията - А. Б. на длъжност началник сектор „Ревизии” и Д. Н., на длъжност старши инспектор по приходите – ръководител на ревизията. За да отговаря на изискването по чл. 120, ал.1, т.8 ДОПК в случаите, когато е издаден като електронен документ, ревизионният акт следва да е подписан с квалифициран електронен подпис на органите по чл. 119, ал.2 ДОПК, така че по силата на законовата фикция в чл. 13, ал.4 във връзка с ал.3 от ЗЕДЕП (ЗАКОН ЗЗД ЕЛЕКТРОННИЯ ДОКУМЕНТ И ЕЛЕКТРОННИЯ ПОДПИС) (ЗЕДЕП), електронните подписи да имат значението на саморъчни подписи.
По делото не е удостоверено, че актът е подписан с квалифициран електронен подпис на органите на приходите, посочени като негови издатели. От съдържанието на акта се установява, че е подписан с електронен подпис. О.твото, че положеният електронен подпис е квалифициран се установява с удостоверение по чл. 24 от ЗЕДЕП, издадено от доставчик на удостоверителни услуги – чл. 16, ал.1, т.1 ЗЕДЕП. В представената по делото административна преписка такова удостоверение липсва, поради което въпросът относно надлежното подписване и издаване на ревизионния акт като електронен документ е останал неизяснен по делото.
Обстоятелствата във връзка с подписването на ревизионния акт са относими към спора и релевантни досежно неговата валидност, което налага отмяна на решението изцяло и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.
В производството по чл. 226 АПК съдът следва да задължи директорът на дирекция ОДОП – В. да представи удостоверение по чл. 24 във връзка с чл. 16, ал.1, т.1 ЗЕДЕП, че органите по приходите А. Б., началник сектор „Ревизии” – ТД на НАП възложила ревизията и Д. Н., на длъжност старши инспектор по приходите – ръководител на ревизията са притежавали квалифициран електронен подпис към датата на подписване на ревизионния акт като електронен документ – 15.04.2015 г.
При този изход на спора следва да се отмени решението и в частта на присъдените разноски. По разноските, включително и тези за настоящото касационно производство следва да се произнесе първоинстанционният съд съгласно чл. 226, ал.3 АПК.
Водим от горното и на основание чл. 222, ал.2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 689 / 30.03.2016 г. по адм. дело № 2659 / 2015 г. на Административен съд – Варна.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.