Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.Образувано е по касационна жалба на [фирма], със седалище [населено място],чрез процесуалният му представител - адв. О.,срещу Решение№585 от 17.01.2017г., постановено по адм. дело № 8332/2015г. от тричленен състав на Върховния административен съд, ІV-то отделение. В жалбата се излагат съображения за неправилност на съдебния акт поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост.Счита, че съдът при постановяване на съдебния акт изобщо не е коментрал факта, че самия отказ на [фирма] да предоговарят някои условия по съществуващия между страните договор представлява именно фактическа злоупотреба с господстващо положение.Това поведение ограничава и нарушава конкуренцията на пазара на този вид услуги т. е това е нееднакво третиране на конкурентите - производители на пазара - чл. 21,т 3 от ЗЗК,тъй като за едни ще е възможно предоговаряне на условията по договора, а за други не, без да има ясен и обоснован отговор от страна на предприятието с господстващо положение.Твърди се още, че в мотивите си съдът се е позовал и е обсъждал единствено изпълнението на договора което прави обжалвания съдебен акт необоснован.Иска се неговата отмяна, поради нарушение на материалния закон, и да се върне делото на КЗК със задължителни указания по прилагането на закона.
Ответната страна - Комисия за защита на конкуренцията (КЗК),чрез пълномощника си юрк. Г. изразява становище за неоснователност на касационната жалба.Смята, че доводите в касационната жалба представляват неправилно тълкуване и съответно прилагане на относимите процесуални и материални разпоредби на ЗЗК и са свързани със законосъобразността на решението на КЗК, което обаче не е предмет на настоящото производство.
Заинтересованата страна [фирма] не се представлява и не взема становище.
Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано и подробно заключение за неоснователност на касационната жалба.Поддържа доводи, че в изпълнение на разпоредбата на чл.168 от АПК първоинстанционния съд е обсъдил доказателствата по делото, възраженията, относимата и приложима правна уредба и фактически и правно се е обосновал.Решението е правилно и не страда от посочените в касационната жалба пороци.
Върховният административен съд, петчленен състав, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
С обжалваното решение тричленният състав на Върховния административен съд е отхвърлил оспорването по жалбата на [фирма], със седалище [населено място],срещу Решение № 473 от 10.06.2015 г.,постановено по преписка № КЗК - 650/2014г. на Комисията за защита на конкуренцията и е осъдил търговско дружество да плати разноски по делото на Комисията за защита на конкуренцията, в размер на 500 (петстотин ) лева.
След като е установил фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, които е анализирал в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните, съдът е направил извод, че оспорваният акт е постановен от компетентен орган, в рамките на правомощията му по чл. 8, чл.3,ал.2 и чл. 77, ал. 1, т. 3 от ЗЗК, при спазване на изискванията за кворум регламентирани в чл. 59 ЗЗК, в законоустановената форма, в съответствие с административнопроизводствените правила за извършване на разследването по ЗЗК, при правилно прилагане на материалния закон досежно наличието на осъществен състав на нарушение и неговата цел.
Приел е още, че [фирма] не е осъществило нарушение на чл. 21 от ЗЗК в неговите съставни форми. Затова законосъобразно КЗК не е ангажирала отговорността на дружеството.
Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Съдът е обсъдил доказателствата по делото в тяхната съвкупност и съотносимост.Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от приложените доказателства. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон.
На първо място, правилно и законосъобразно съдът е потвърдил извода на КЗК,че и двете разглеждани форми на поведение на [фирма],не представляват нарушение на забраната по чл. 21 от ЗЗК.С оглед на установените в производството факти, прилагането на процедурата за месечно отчитане и заплащане на доставените от дружеството количества електрическа енергия, правлно е прието, че това не би могло да доведе до необосновано извличане на едностранни ползи от страна на [фирма],както и до ограничаване на конкуренцията на засегнатия пазар за производство на електрическа енергия от ВЕИ.Правилно е прието, че не са налице доказателства които да установят, че постъпващите от [фирма] плащания за доставена от [фирма] електрическа енергия необосновано са забавени и неоснователно обвъзрани с представяне на ненужни документи (фактури ).
От друга страна изложените от касатора [фирма] доводи за наличие на противоправно поведение на [фирма] по същество са свързани с нежеланието на дружеството да заплаща авансово дължимия ДДС,ползвайки впоследствие данъчен кредит, в рамките на срок, който не надхвърля 14 дни, а също така и с желанието на касатора да уреди по удобен за него начин своите договорни взаимо отношение с трети лица - кредитори на дружеството. Те обаче не могат да обосноват прилагането на забраната по чл. 21,т.1 от ЗЗК.За това и неоснователни, са релевираните от касационния жалбоподател твърдения за допуснато нарушение от съда при тълкуването и прилагането на чл. 21 от ЗЗК, водещо като правна последица и до необоснованост на правните изводи в посока осъществяването на фактическия състав на този текст от закона.
Съгласно чл.21 от ЗЗК забранено е поведението на предприятия с монополно или господстващо положение, както и на две или повече предприятия със съвместно господстващо положение, което може да предотврати, ограничи или наруши конкуренцията изда засегне интересите на потребителите чрез:1. пряко или косвено налагане на цени за покупка или продажба или други нелоялни търговски условия,2.ограничаване на производството, търговията и техническото развитие във вреда на потребителите,3.прилагане на различни условия за един и същ вид договори по отношение на определени партньори, при което те се поставят в неравноправно положение като конкуренти,4.поставяне сключването на договори в зависимост от поемането от другата страна на допълнителни задължения или сключване на допълнителни договори, които по своя характер или съгласно обичайната търговска практика не са свързани с предмета на основния договор или с неговото изпълнение, и 5. необоснован отказ да се достави стока или предостави услуга на реален или потенциален клиент, за да се възпрепятства осъществяваната от него стопанска дейност.
За да бъде осъществен фактическия състав на нарушението по чл. 21 от ЗЗК следва да е налице определено поведение от страна на предприятие по смисъла на § 1, т. 7 от ЗЗК, което поведение да е в причинно следствена връзка с възможност за отрицателно влияние на конкуренцията изразено в някои от формите посочени в цитирания текст от закона.Правилино е прието, че в конкретния казус едностранно предложените от господстващото дружество клаузи по договора и съответно приети от жалбоподателя, по своя харлактер, съдържание и регулация на реда за отчитане и заплащане на произведената ел. енергия, не обославят поведение навлизащо в забраната по чл. 21 т 1 от ЗЗК.Липсват фактически и правни основания за промяна на направените изводи от първоинстанционния съд.Изложените в обжалваното съдебно решение много подробни мотиви се споделят напълно и от настоящия съдебен състав. Затова и неоснователни са и релевираните от касационния жалбоподател аргументи в посока необоснованост на съдебното решение по отношение на необсъждане на доводите на касатора относно необоснован отказ за предоговаряне на някои от условията по съществуващия договор.Подробни мотиви в тази насока са изложени на стр. 10 от съдебното решение в които е прието, че дейността на господстващото предприятие и задължителното изкупуване на ел. енергия по преференциални цени определени от КЕВР,препяства възможността за предлагане на различни условия по един и същи вид договори от дружеството с госпходстващо положение, мв в който смисъл касационния жалпоподател е предложил промяна на клаузите на договора с цел създаване на по-добри условия конкретно за него при изкупуване на ел. енергия.В този смисъл обоснован е и изводът че отказът за предоговаряне не съставлява злоупотреба с господстващо положение.Освен това следва да се отбележи, че цитираната в касационната жалба съдебна практика е неотносима към конкретния казус.
При така установеното се налага крайният извод, че решението на първоинстанционния съд е законосъобразно, като при постановяването му правилно и задълбочено е изследвана фактическата обстановка, анализирани са събраните доказателства релевантни към предмета на спора, при което правилно е прието, че не са налице визираните основания за отмяна на обжалваното решение КЗК. Следва изрично да бъде посочено, че релевираните доводи в жалбата в подкрепа на касационните оплаквания по съществото им са аналогични с доводите и оплакванията в жалбата пред първоинстанционния съд, които обосновано и правилно са обсъдени, а понастоящем както се посочи по-горе в мотивите не се подкрепят с доказателства или доводи, които да обосновават наведените отменителни основания.
В хода на тези разсъждения, последица от преценката на доказателствата в съпоставка с наведените в касационната жалба доводи, Върховният административен съд в настоящия си състав приема, че подадената касационна жалба е неоснователна, а решението на първоинстанционния съд като правилно, валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила.
Предвид изхода на спора на касационния жалбоподател не се дължат разноски.
Разноски се дължат единствено на ответника – Комисия за защита на конкуренцията, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размера, предвиден в разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, в редакцията след изменението на кодекса, обнародвано в Държавен вестник бр. 8/2017 г., във връзка с чл. 37 от ЗПрП (ЗАКОН ЗЗД ПРАВНАТА ПОМОЩ). Съгласно чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200 лв. Предвид действителната фактическа и правна сложност на спора, за производството по настоящото дело в полза на Комисията за защита на конкуренцията следва да бъдат присъдени разноски в размер на 100 лв.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, от АПК, Върховен административен съд, Петчленен състав на Първа колегия, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 585 от 17.01.2017 г., постановено по адм. дело № 8332/2015 г. от тричленен състав на Върховния административен съд, четвърто отделение.
ОСЪЖДА [фирма] да заплати на Комисия за защита на конкуренцията разноски по делото в размер на 100,00 (сто) лева представляваща юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. Решението е окончателно.