Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи септември в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Г. С. ЧЛЕНОВЕ:М. М. БРАНИМИРА МИТУШЕВА

при секретар И. В. И. и с участието на прокурора Ася Петроваизслуша докладваното от съдиятаБ. М. по адм. дело № 5271/2021

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на „П. С. ЕООД, гр. София, чрез процесуалния представител адв. К., срещу решение № 1155 от 24.02.2021 г., постановено по адм. дело № 8043/2020г. на Административен съд София – град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството с искане за прогласяване на нищожност на заповед № РА–20-31 от 16.07.2019г. на главния архитект на Столична община и е осъдено дружеството да заплати юрисконсултско възнаграждение.

В касационната жалба се релевира касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност на оспореното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди се, че е неправилен извода на съда за липса на предпоставки да се приеме нищожност на оспорената заповед. Излагат се доводи за липсата в заповедта на фактически основания, които да обосновават негодност на сградата, както и за мотивиране на заповедта с ирелевантна фактология. Твърди се също така, че са допуснати нарушения на чл. 196, ал. 2 от ЗУТ за задължително изслушване на заинтересованите страни в производството, както и други нарушения на административно-производствените правила, досежно уведомяването за процедурата. Според касатора, в нарушение на административно производствените правила, липсват данни преди издаване на процесната заповед да е издавана заповед, с която да бъде задължен собственика да поправи и заздрави строежа на основание чл. 195, ал. 4 от ЗУТ. Иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се прогласи нищожността на оспорената заповед, както и бъдат присъдени направените по делото разноски.

Ответникът - главен архитект на Столична община, чрез процесуалния си представител юрк. Г., изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на второ отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведеното касационно основание съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от „П. С. ЕООД срещу заповед № РА–20-31 от 16.07.2019г. на главния архитект на Столична община, с която на основание чл. 195, ал. 6 от ЗУТ е наредено премахването на строеж „Търговско промишлен комплекс, находяща се в урегулиран поземлен имот /УПИ/ № VI – за административен комплекс, кв. 11 по плана на гр. София, м. „Славия“, с административен адрес: гр. София, ул. „Житница“ № 5а, който не може да се поправи и заздрави, като теренът бъде освободен от всички отпадъци и околното пространство се възстанови във вида преди изграждането му. В производството пред административния съд е установено, че процесната заповед е обявена по реда на § 4, ал. 2 от ДР на ЗУТ на 17.09.2019г, тъй като представител на дружеството не се е явил да я получи в срока, даден с писмо № РКС17-ТК00-30-7/16.08.2019г. на кмета на район „Красно село“, както и че с констативен протокол от 02.10.2019 г. е удостоверено, че няма постъпила жалба срещу заповедта.

За да постанови оспореното решение административният съд е приел, че процесната заповед не е нищожна, тъй като е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия, както и не са налице пороци във формата на акта, които да са толкова съществени и да обосноват нищожност, тъй като са налице реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК, посочени са валидни правни основания и подробно изложени фактически такива. Прието е също така, че изложените от жалбоподателя доводи досежно твърдени нарушения на административно-производствените правила и материалния закон, не са такива, които да обосновават нищожност на заповедта, а евентуално могат да доведат до нейната незаконосъобразност. Според първоинстанционния съд неоснователни са и твърденията, че жалбоподателят не е уведомен за започналото производство и не е изслушан и не е имал възможност да направи възражения, тъй като по делото са представени доказателства за такова уведомяване. Прието е още, че не е налице превратно упражняване на власт, тъй като административният орган разполага с правомощието служебно да разпореди премахването на негодна сграда, като законът предвижда ред за реализацията на това правомощие. Поради това е отхвърлил жалбата с искане за прогласяване на нищожност на заповедта. Решението е валидно, допустимо и правилно.

Настоящият тричленен състав на ВАС, второ отделение, напълно възприема и споделя изводите, направени в мотивите на решението. При напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за постановяването на решение по подадената жалба, като правилно е приел, че не са налице пороци по смисъла на чл. 146 от АПК с тежест, която да обоснове извод за нищожност на процесната заповед.

В АПК не се съдържат изрични разпоредби относно пороците, които водят до нищожност на административните актове. Безспорният критерий за нищожен административен акт е когато е издаден от некомпетентен орган, а настоящият случай не е такъв, доколкото по делото се установява, че оспорената заповед е издадена от главния архитект на Столична община в кръга на предоставените му правомощия с т. 1.40 от заповед № СОА17-РД09-622/19.06.2017г., изменена и допълнена със заповед № СОА19-РД09-934 от 01.07.2019г., на кмета на Столична община, издадена на основание § 1, ал. 3 от ДР на ЗУТ. В правната теория, а и в съдебната практика, е възприето, че нищожността или унищожаемостта на административните актове се очертава и от степента и/или тежестта на допуснатата незаконосъобразност. Нищожен е акта в случаите, когато разкрива толкова тежък порок, че е негоден да породи правните си последици, като например освен липсата на компетентност е и липса на форма или липсата на волеизявление. Нищожните административни актове не пораждат и никога не могат да породят правните последици, към които са били насочени, а пороците им са толкова сериозни, че не могат да бъдат санирани. В процесния случай не се откриват такива пороци.

Правилен е извода на първоинстанационния съд, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия, поради което не е налице основание за нищожност по този критерии. Правилно е приел съдът също така, че не е налице и нарушение на административно-производствените правила и изискването за форма, които да водят до невъзможност да се разбере волята на органа или такива водещи до липса на волеизявление, като в тази връзка е законосъобразен извода на съда за липса на основание за прогласяване на нищожност на заповедта и на това основание. Правилно съдът е приел, че евентуалните пороци – липса на уведомяване за започнало административно производство или неспазване на изискването за изслушване на заинтересована страна в процедурата по издаване на заповедта – не са пороци, които да обосноват нищожност, доколкото тези пороци касаят евентуалната законосъобразност на акта и могат да доведат до неговата унищожаемост, но не могат да бъдат предпоставка за прогласяване на неговата нищожност. Неспазването на посочените изисквания не опорочават процедурата до степен на липса въобще на спазена процедура, както и не водят до извод за липса на волеизявление. Правилен е и извода на съда за липса на основание за прогласяване на нищожност, поради неспазена форма, тъй като от заповедта е видно, че в нея са изложени и фактически и валидни правни основания, като евентуална непълнота на фактическите основания могат да обосноват незаконосъобразност на същата, но не и нищожност. В процесния случай липсват основания за нищожност на заповедта и по критериите очертани досежно материалната незаконосъобразност на заповедта. За да обуслови нищожност, а не унищожаемост, противоречието на административния акт с материалния закон следва да е дотолкова съществено, че да е приравнимо на пълна липса на условията /предпоставките/ за издаване на акта, той да е изцяло лишен от законово основание или да е недопустимо издаването на акт със същото съдържание. Конкретната заповед не е засегната от пороци със съпоставима тежест, както и не поражда нетърпими от правния ред последици. Налице е правна норма, която да допуска премахването на строежи, които са опасни за живота и здравето на гражданите, застрашени са от самосрутване, т. е. налице е законно основание. Не се установява и пълна липса на предпоставките, визирани в хипотезата на приложимата материално - правна норма, а напротив в случая се установяват такива предпоставки досежно спорния строеж. Не е налице и последното основание да се приеме наличието на материална нищожност на заповедта, а именно акт със същото съдържание да не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон, от нито един орган. В конкретния случай законът дава правощие за издаване на административен акт от категорията на оспорената заповед.

При постановяване на решението не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Решението е постановено след изясняване на спора от фактическа страна и при цялостна преценка на събраните по делото доказателства. Настоящият състав не споделя и възражението на касатора, че недопускането на свидетел от първоинстанционния съд не е позволило да се попълни делото с необходимата фактология, доколкото наведените в касационната жалба нарушения на административно-производствените правила, както и доводи относно състоянието на процесния строеж, могат да обосноват евентуална незаконосъобразност, унищожаемост на оспорената заповед, но не и нищожност на същата.

По изложените съображения касационната жалба е неоснователна, а решението на съда е допустимо и законосъобразно, поради което то следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на спора искането на касатора за присъждане на разноски е неоснователно, а искането на ответника като основателно следва да бъде уважено за сумата от 100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл.37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ.

Воден от горното и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК, състав на Второ отделение на Върховния административен съд,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1155 от 24.02.2021г., постановено по адм. дело № 8043/2020г. по описа на Административен съд София – град.

ОСЪЖДА [фирма], гр. София, с ЕИК[ЕИК], да заплати на Столична община сума в размер на 100 /сто/ лева, представляваща разноски за касационната инстанция.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Галина Солакова

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Мариета Милева

/п/ Бранимира Митушева