Производство по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] против решение № 163 / 25.05.2016 г. по адм. дело № 55 / 2016 г. на Административен съд – В. Т, с което е отхвърлено оспорването на търговското дружество срещу ревизионен акт № Р – 04000415003331-091-001 / 29.09.2015 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – В. Т, потвърден с решение № 521 / 18.12.2015 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. В. Т при Централно управление на Националната агенция за приходите. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 6а от Кодекса за социално осигуряване (КСО), 115, ал.2, чл. 122, ал.1, т.4, чл. 155, ал.8 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.) (ДОПК), съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т.3 АПК.

Ответникът по касационната жалба – директорът на Дирекция „Обжалване и данъчноосигурителна практика“ – гр. В. Т, чрез юрисконсулт У. изразява становище за неоснователност на същата. Представя подробни писмени бележки и претендира разноски за касационната инстанция. Посочва, че административният съд е изяснил релевантните за спора факти и обстоятелства и е изследвал законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, достигайки до обосновани изводи за неоснователност на съдебното оспорване.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване. Посочва, че ревизионният акт и ревизионният доклад, който е неразделна част от него са създадени като електронни документи и не са подписани с квалифициран електронен подпис, което е порок във формата, обосноваващ незаконосъобразност, който не е бил съобразен от съда.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални...