Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Е.М срещу решение № 3407/22.05.2018 г., постановено по адм. дело № 13425/2017 г. по описа на Административен съд - София-град. Наведените в жалбата пороци не сочат конкретни касационни основания. Иска се отмяна на обжалваното решение.
Ответникът – директор на Дирекция „Социално подпомагане“ – Красно село, гр. С. не ангажира становище по касационната жалба.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Намира оспореното решение за правилно и законосъобразно, като постановено при липса на допуснати съществени процесуални нарушения, правилно приложение на материалния закон и обоснованост, поради което счита, че същото следва да бъде оставено в сила.
Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.
Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна.
Предмет на обжалване в първоинстанционното производство е Заповед № ЗСП/Д-С-КС/489 от 21.08.2017 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Красно село, потвърдена с Решение № 22-РД06-0218/26.10.2017 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане – София-град относно отказ за отпускане на месечна помощ по реда на чл. 9 от ППЗСП.
Във връзка с подаденото заявление – декларация са извършени посещения на домашния адрес на жалбоподателката на 04.08.2017г. и на 10.08.2017г., при които същата не била открита, поради което били оставяни уведомления по чл.27, ал.3 и ал.4 ППЗСП. На оставяните уведомления жалбоподателката не се отзовала. Поради обективната невъзможност да бъде извършена социална анкета, административният орган бил препятстван да установи наличието на условията за упражняване правото на социално подпомагане, с оглед отпускане на месечна помощ по реда на чл.9 ППЗСП.
При извършената служебна проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1 АПК относно основанията, посочени в чл. 146 АПК, първоинстанционният съд намира, че същият е издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 13, ал. 2 от ЗСП (ЗАКОН ЗЗД СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ) (ЗСП). При издаването му е спазена предвидената в закона писмена форма и не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
След анализ на съвкупния доказателствен материал, първоинстанционният съд установява, че в случая е безспорно, че социална анкета не е проведена, като провеждането й не е било възможно поради ненамиране на кандидата за помощта на заявения от него адрес. П. е наличието на предпоставките на чл. 27, ал. 3 – ал. 5 от ППЗСП – оставени са уведомления на постоянния адрес съгласно изискването на чл. 27, ал. 2 от ППЗСП, лицето не се е явило, поради което и административният орган правилно съобразно изискването на ал. 5 на същата разпоредба е отказал отпускането на месечна социална помощ по чл. 9 от ППЗСП. Решаващият съд обосновава извод, съобразно който в случая не се касае до неположени от страна на административния орган усилия да извърши социална анкета, а до липса на съдействие за това от страна на молителя.
Върховният административен съд – шесто отделение намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно.
Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд.
В хода на производството пред Административен съд – София-град, инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на обжалвания пред нея административен акт, са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването му. Първоинстанционният съд е събрал и ценил относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства. Решаващият съд надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички релевантни за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, като е проверил законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл.146 АПК. При постановяване на процесния съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Оспореното решение е обосновано и е постановено при правилно прилагане на материалния закон.
На основание чл. 13, ал. 2 от ЗСП (ЗАКОН ЗЗД СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ) (ЗСП) социалните помощи се отпускат със заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане" или от упълномощено от него длъжностно лице след преценка на всички данни и обстоятелства, констатирани със социална анкета. Допълнителната разпоредба на § 1, т. 11 от ЗСП дефинира понятието "социална анкета" като дейност по установяване наличието на условията за упражняване на правото на социално подпомагане, извършена от социални работници в Дирекция "Социално подпомагане", която се изразява в проверки в дома на лицето и/или семейството, в проучване на документация и събиране на информация. В хода на социалната анкета се установяват всички факти и обстоятелства от значение за заявеното право на социална помощ.
Социалната анкета следва да бъде извършена при спазване на правилата, установени в чл. 27 от Правилник за прилагане на ЗСП (ЗАКОН ЗЗД СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ) (ППЗСП). Според алинея първа от посочения текст, в срок до 20 дни от подаването на молбата-декларация социален работник извършва социална анкета и изготвя социален доклад съгласно приложение № 2. Социалната анкета се провежда в дома на лицето или семейството по постоянен адрес – чл. 27, ал. 2 ППЗСП. Съгласно чл. 27, ал. 3 ППЗСП, в случай че поради отсъствие на лицето или семейството социалната анкета не може да бъде извършена, социалният работник оставя уведомление по образец съгласно приложение № 1а, в което се определя 3-дневен срок на лицето да се яви в дирекция "Социално подпомагане" за справка. Алинея 4 от същия текст сочи, че ако в срока по ал. 3 лицето не се яви, се прави повторно посещение в дома и ако лицето или семейството отново не може да бъде намерено, се оставя второ уведомление с указан 3-дневен срок за явяване в дирекция "Социално подпомагане".
В случая изискванията на чл. 27, ал. 3 и 4 ППЗСП са били спазени, както правилно е установил първоинстанционния съд. Съгласно чл. 27, ал. 5 ППЗСП, ако в срока по ал. 4 лицето не се яви за справка в дирекция "Социално подпомагане", както е в конкретния случай, социалният работник прави мотивирано предложение за отказ поради невъзможност за извършване на социална анкета. Предвид гореизложеното, в случая необходимостта от отпускане на месечна помощ по реда на чл. 9 от ППЗСП не е доказано, поради което, прилагайки правилно материалния закон, първоинстанционният съд обосновано е отхвърлил жалбата.
С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд - шесто отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3407/22.05.2018 г., постановено по адм. дело № 13425/2017 г. по описа на Административен съд – София-град. РЕШЕНИЕТО е окончателно.