Производството е по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на пълномощника на В.П от [населено място] срещу решение № 17 от 14.02.2018 г., постановено по адм. д. № 199/2017 г. по описа на Административен съд - Ловеч. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на решението и на оспорените административни актове.

Ответникът по касационната жалба - Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Л., в отговор от 15.01.2019 г., моли решението да бъде оставено в сила.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно.

С обжалваното решение на Административен съд – Ловеч е отхвърлена жалбата на В.П от [населено място] против предписание по чл. 405а, ал. 4 от Кодекса на труда с изх. № 17210271 от 11.05.2017 г. и постановление изх. № 1720269 от 11.05.2017 г. за обявяване съществуването на трудово правоотношение между В.П и Б.Б, издадени от инспектори в Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Л.. Цитираният правен резултат е постановен след като по делото е било прието, че от писмените пояснения, от разпита на свидетелите в съдебно заседание и от останалите писмени доказателства се установява, че Б.Б е предоставял работна сила в нарушение чл. 1, ал. 2 КТ на обект горска територия в землището на [населено място], [община] на жалбоподателя Патарински, без да е имал сключен с него нито трудов, нито граждански договор.

Решението на първоинстанционния съд е постановено в нарушение на чл. 405а, ал. 1 и 4 КТ във връзка с чл. 1, ал. 2 КТ.

В разпоредбата на чл. 66, ал....