Образувано е по касационна жалба на „Зеда тур“ АД, подадена чрез адв.. П, против решение № 1308 от 29.06.2018 г., постановено по адм. дело № 1943/2017г. по описа на Административен съд – Бургас. Т.а са за неправилност на решението на Административен съд – Бургас като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и отмяна на административния акт, а при условията на евентуалност – връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Претендират присъждане на направените разноски.
Ответникът - началник на отдел „Местни данъци и такси“ при О. Н – в отговор на касационната жалба взема становище за нейната неоснователност.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.
С решението си Административен съд – Бургас е отхвърлил жалбата на „Зеда тур“-АД гр. С., против акт за установяване на задължение по декларация /АУЗД/ № МДТ – 645/12.10.2016 г., издаден от главен експерт в отдел „Местни данъци и такси” при община Н., мълчаливо потвърден от началника на отдел „Местни данъци и такси” при община Н., с който на дружеството като собственик на хотел „Фрегата“ в к. к. Слънчев бряг са установени задължения за данък върху недвижимите имоти за периода 01.01.2014 г. – 31.12.2015 г., а именно: за 2014 г. в размер на 4 320,31 лв., от които главница – 3 554,91 и лихва – 765,40лв.; за 2015 г. в размер на 3 957,73 лв., от които главница – 3 554,91 лв. и лихва – 402,82 лв.
За да отхвърли жалбата на дружеството, първоинстанционният съд е приел, че АУЗД е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът се е позовал на ТР №16/31.03.1975 г., ОСГК на ВС, че оспореният акт е мотивиран след издаването си от издателя на акта по силата на обяснителна записка /л. 32-33/, връчена на дружеството на 01.06.2017 година.
Съдът е обосновал извод, че актът е издаден в съответствие с разпоредбите на чл. 19, ал.1 и чл. 21 от ЗМДТ, според който данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията, е по-високата между отчетната им стойност и данъчната оценка съгласно приложение № 2, а за жилищните имоти – данъчната им оценка съгласно приложение № 2. В случая отчетната стойност на облагаемия недвижим имот, посочена в подадената от дружеството декларация по чл.17, ал.1 от ЗМДТ (л.14) е в размер на 207 466 лв. В заключението на вещото лице, при съобразяване всеки един от компонентите на данъчната основа, в т. ч. Бс, КМ, Ки, Кх, Кв, Ко и площта е определена данъчна оценка за процесния имот в размер на 2 962 426,80 лв., която стойност съвпада с тази определена в спорния АУЗД, както и с обяснителната записка относно АУЗД. Съдът е приел, че размерът на данъчната оценка е определен правилно от административния орган, в съответствие с изискванията на чл.4 от Приложение № 2 към ЗМДТ и при съобразяване с конструкцията на сградата. Относно коефициентът за местоположение на недвижимите имоти, съдът е съобразил, че същият се определя съгласно таблица 3 от Приложение № 2 към ЗМДТ, като кметът на община Н. е издал заповед № 1163/22.12.2004 г. (л.97) за границите на зоните в населените места в община Н., съгласно която к. к. Слънчев бряг, където се намира процесната сграда, попада в I-ва зона. По тази причина съдът е обосновал извод, че размерът на задълженията за ДНИ са правилно определени, а жалбата на дружеството се явява неоснователна. Така постановеното решение е неправилно.
По делото не е спорно, че дружеството – касатор е собственик на недвижим имот/сграда – хотел „Фрегата“, находящ се в южната част на к. к. Слънчев бряг, общ.Несебър. За този имот са подадени декларации по чл.14 от ЗМДТ с вх.№ 67837/01.02.2011г. (л.17) и по чл.17, ал.1 от ЗМДТ с вх.№ 0364/05.10.2001г. (л.25).
С процесния АУЗД № МДТ – 645 от 12.10.2016 г. на „Зеда тур“ АД са установени задължения за ДНИ за периода 01.01.2014 г. – 31.12.2015 година.
Касаторът оспорва изводите на съда, че АУЗД е издаден в предвидената от закона форма, без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, като мотиви относно начина на изчисляване на задълженията за ДНИ за процесните години се съдържали в представена с преписката Обяснителна записка, връчена на дружеството на 01.06.2017 г. С оглед наведените касационни оплаквания, които са били развити и като доводи за незаконосъобразност на акта пред първоинстанционния съд, настоящият състав намира, че по делото е останало неизяснено от фактическа страна кога жалбата на дружеството, подадена на 19.04.2017 г. чрез издателя на акта по административен ред до горестоящия административен орган, е изпратена до горестоящия орган и съответно е получена от него. Това обстоятелство е релевантно с оглед приетото в ТР №16/31.03.1975 г., ОСГК на ВС, че мотивите на издателя на акта могат да бъдат изложени и в писмо, с което жалбата се изпраща на по-горната инстанция, но така че страната да може своевременно да се запознае със съображенията, въз основа на които е издаден актът и да организира защитата си по него.
На следващо място, дружеството оспорва начина на формиране и изчисление на данъчната оценка за процесните периоди. В тази насока спорът по делото е свързан с размера на коефициента за местоположение /Км/ при определяне на данъчната оценка – дали е както твърди касатора – по колона 7 от Таблица № 3 към чл. 6, ал. 1 от Приложение № 2 към ЗМДТ или е този приет от административния орган – по колона 1 от Таблица № 3 към чл. 6, ал. 1 от Приложение № 2 към ЗМДТ. Така при Км по колона 7 размерът на ДО е 1128256,25 лв., съответно ДНИ е 1353,91 лв. за всяка от процесна година /съгласно т. 4 от СИЕ/, а при Км по колона 1 данъчната оценка е 2962426,84 лв., а ДНИ за всяка процесна година - 3 554,91 лв. /съгласно т. 1 и т. 2 от СИЕ/. Касаторът възразява, че в случая от страна на Общината в лицето на кмета и общинския съвет, неправилно всички имоти влизащи в състава на к. к.“Слънчев бряг“ са определени като първа зона, при положение, че законът предвижда 5 такива зони. В тази връзка дружеството е направило възражения за незаконосъобразност и нищожност на Заповед № 1163 от 22.12.2004 г. на кмета на О. Н /л.158 от делото/, с която зоните в населените места – т.1 - гр. Н., в т. ч. к. к.“Слънчев бряг“ са определени като I – ва зона, както и на решение № 273 от 10.12.2004 г на Общински съвет – гр. Н., което не е приложено по делото. С оглед изясняване на спора в тази насока по делото е прието заключение на СИЕ, като в отговор на въпрос 1 е изчислена ДО при местоположение на имота в първа зона, а коефициента за конструкция и овехтяване – съобразно конструкция тип М3, съответно размера на задълженията определен при местоположение на имотите в първа зона – т. 2 от СИЕ. В тази връзка съдът е ползвал прието експертно заключение на СИЕ и по-конкретно отговорите на въпроси 1, 2 и 3, като в т. 3 вещото лице сочи, че между определената ДО в процесния АУЗД и изчислената в т. 1 нова данъчна оценка няма разминаване.
В отговор на въпрос 4, вещото лице е определило ДО в размер на 1128256,25 лв., при ползване на колона 7 от Таблица 3 към чл. 6, ал. 1 по приложение № 2 към ЗМДТ, но в решението си съдът не изложил мотиви защо възприема данъчната оценка изчислена в т. 1 от заключението на СИЕ, а не тази – определена в отговор на въпрос 4 от експертизата.
От данните по административната преписка, вкл. от обяснителната записка не е установено конкретно какви стойности са вложени от административния орган при изчисление на данъчната оценка по нормативно заложената формула за това. В тази връзка по делото не е изяснено защо административният орган при изчисляване на данъчната оценка не е използвал при определяне на коефициента за овехтяване /Ко/ този за конструкция М1, така както е декларирано от дружеството в таблица 3 на декларацията по чл.14 ЗМДТ с вх.№ 67837/01.02.2011г. (л.21), а е използвал коефициент, отговарящ на конструкция М3 /ползван и от вещото лице във връзка с изготвяне на заключението/. Съгласно чл. 10, ал. 3 към Приложение № 2 от ЗМДТ - коефициентът за овехтяване /Ко/ не може да бъде по-малък от 0,65за сгради или части от тях с паянтови или полумасивни конструкции, по-малък от 0,75 за М1 и М2 и по-малък от 0,85 за М3. В случая от приложената на л. 93 -96 от делото Обяснителна записка е видно, че органът е ползвал Ко – 0,85, съответстващ на конструкция М3. Настоящият състав констатира, че в представените по делото Обяснителни записки на л. 32, 33 и тази на л. 93 – 96 не са изложени аргументи защо Ко е определен за конструкция М3, а не за М1 – вид конструкция деклариран от дружеството касатор. Не са налице доказателства за основанието и реда за служебна промяна на декларирано обстоятелство, както и да се направи преценка дали е спазен процесуалният ред за това. Способите за установяване на задължения за данъци, такси и задължителни осигурителни вноски са уредени в ДОПК. Съгласно разпоредбата на чл. 107, ал. 3 от ДОПК акт за установяване на задължение по декларация се издава по искане на лицето или служебно, при установяване на несъответствие между декларираните данни и данните, получени от трети лица и организации, след като е изчерпан редът по чл. 103, както и когато не е подадена декларация или задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия.
В изпълнение на задълженията си по чл.171, ал. 2 и ал.4 АПК вр. с § 2 ДР ДОПК, първоинстанционният съд е следвало да укаже на ответната страна, че по преписката и по делото не се съдържат данни относно приложения начин на определяне на данъчната оценка и на изчисляване на ДНИ – по години и конкретни стойности на коефициентите. Едва при наличие на такава служебна справка следва да се постави задача на вещо лице за проверка на ползваните стойности и получените резултати, вкл. и във варианти съобразно спорните компоненти.
Основателно е оплакването, че в решението на административния съд няма изложени мотиви относно посочените по-горе възражения на дружеството. Липсват мотиви защо съдът приема определената данъчна оценка на процесния имот в т. 1 на заключението – в размер на 2962426,84 лева, а не тази по т. 4 – в размер на 1 128 256,25 лева, което съставлява нарушение на нормата на чл. 202 ГПК във вр. с чл.144 АПК и §2 ДР ДОПК. Допуснатото нарушение е съществено, което налага отмяна на обжалваното решение и връщането му за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
При новото разглеждане първоинстанционният съд следва да разгледа възраженията на дружеството, включително и по отношение на заповедта на кмета и решението на Общинския съвет за определяне на зоната на недвижимите имоти, като съобрази, че те са влезли в сила административни актове. Следва да се дадат указанията по чл.171, ал. 2 и 4 АПК и да се съберат доказателствата, както е посочено по-горе в настоящото решение, включително и решение № 273 от 10.12.2004 г на Общински съвет – гр. Н.. Във връзка с изясняването на спора следва да се възложат допълнителни задачи на вещото лице с определяне на данъчна оценка по години и размер на ДНИ при съобразяване с посочената в декларацията по чл. 14 ЗМДТ –конструкция на обекта – М1, вкл. и във варианти съобразно оспорванията на адресата на акта. След като изясни спора от фактическа страна съдът трябва да изложи конкретни мотиви относно установените от него факти, да обоснове фактическите си изводи и да извърши преценка за законосъобразност на процесния АУЗД.
При новото разглеждане, съдът дължи произнасяне по разноските в зависимост от крайния изход на делото - чл. 226, ал. 3 АПК.
Водим от горното и на основание чл. 222, ал.2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение, РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 1308 от 29.06.2018 г., постановено по адм. дело № 1943/2017г. по описа на Административен съд – Бургас.
ВРЪЩА делото на Административен съд–Бургас за ново разглеждане от друг състав. Решението е окончателно.