Образувано е по касационна жалба на „БНС Продъкшън“ ЕООД от [населено място], против решение №53 от 25.05.2018 г. по адм. д.№51/2018 г. на Административен съд Видин, в частта му, с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу задължителни предписания по чл.404, ал.1, т.1 от Кодекса на труда /КТ/, обективирани в Протокол изх.№ПР17040262/29.12.2017 г. на Дирекция „Инспекция по труда“, гр. В., а именно: работодателят да подаде уведомление по чл.62, ал.5 от КТ до ТД на НАП за сключен трудов договор №85 от 27.09.2017 г. на В.Г, съгласно чл.62, ал.4 от КТ; работодателят да определи, начисли и изплати обезщетение при командироване на В.Г за командировката му от 28.09.2017 г. до 17.10.2017 г. с товарен автомобил рег.№ [номер] до Германия, съгласно чл.215 от КТ във връзка с чл.31, ал.1 от Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина, съгласно чл.5, ал.1 от същата Наредба и работодателят да отчита работното време на наетите на длъжност „шофьор товарен автомобил“ в дружеството в индивидуален дневник по образец, съгласно Приложение, съгласно чл.11, ал.1 от Наредба за организация на работното време на лицата, които извършват транспортни дейности в автомобилния транспорт.

С решение №53 от 25.05.2018 г. по адм. д.№51/2018 г. на Административен съд Видин е оставена без разглеждане като недопустима жалбата на „БНС Продъкшън“ ЕООД срещу обективирани в Протокол изх.№ПР17040262/29.12.2017 г. на Дирекция „Инспекция по труда“, гр. В., задължителни предписания: 1/ по организацията и управлението на дейността по Закон за безопасните условия на труд /ЗБУТ/: работодателят да провежда начален инструктаж по ЗБУТ, съгласно чл.11, ал.1, т.6 от Наредба №РД-07-2 от 16.12.2009 г. за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите за осигуряване на ЗБУТ; 2/ по трудовите правоотношения: работодателят да начисли в разплащателната ведомост на В.Г уговореното трудово възнаграждение в размер на 540 лева от 28.09.2017 г. до 17.10.2017 г. съгласно чл.128 от КТ, и е прекратил производството по делото в тази му част. Тази част от решението, имаща характер на определение не е обжалвана и е влязла в сила.

Поддържат се оплаквания срещу решението като неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено в нарушение на материалния закон - касационни основания по чл.209, т.3 АПК. Дружеството не се намира в трудово правоотношение с В.Г и трудовият договор с него, представен на л.48 по адм. д.№51/2018 г. е нищожен и не може да породи правни последици. Управляваният от Гарев товарен автомобил за командировката му от 28.09.2017 г. до 17.10.2017 г., не е собственост на „БНС Продъкшън“ ЕООД и не е наеман от него. Поради това дружеството е може да подаде уведомление за Гарев по чл.62 ал.5 от КТ, нито да му начисли и заплати обезщетение за командировката в Германия съгласно чл.215 от КТ във връзка с чл.31 от Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина. По съображения, изложени в жалбата, касаторът моли решението да бъде отменено, като се отменят изцяло задължителните предписания, дадени с Протокол изх.№ПР17040262/29.12.2017 г. на Дирекция „Инспекция по труда“ – Видин, в частта относно трудовите правоотношения, посочени по-горе.

Ответникът по касационната жалба – Дирекция „Инспекция по труда“ гр. В., редовно уведомен, се представлява в съдебно заседание от юрк.. С и взема становище за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че въз основа на събраните по делото доказателства – трудовият договор с лицето, неоспорен от касатора и представената дигитална карта за осъществен превоз от В.Г като втори шофьор на товарния автомобил, съдът правилно е приел, че е налице трудово правоотношение с него за периода на командировката му, поради което оспореното предписание е законосъобразно на основание чл.404, ал.1, т.1 от КТ.

Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателствата по делото, приема следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл.210, ал.1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл.218, ал.2 АПК е неоснователна.

Решението на Административен съд Видин е валидно и допустимо, а разгледано по същество е правилно, постановено в съответствие с материалния закон и процесуалните правила.

С решението си правилно съдът е приел, че след като е налице положен труд по време на командироването на лицето в Р. Г, въз основа на представения трудов договор, който е подписан от лицето, то между касатора и Гарев е налице трудово правоотношение, от което произтичат и задълженията на работодателя да изпълни оспорените в настоящото съдебно производство задължителни предписания по отношение на работника/служителя.

Съдът е направил тези изводи въз основа на представен по делото трудов договор /л.48 по адм. д.№51/2018 г./, който е подписан и от работника /служителя и работодателя, с уговорена месторабота, длъжност, работно време и трудово възнаграждение. Следователно, в процесния период на командироване в Германия, когато е управлявал товарния автомобил /видно от представена дигитална карта/, Гарев е бил в трудово правоотношение с „БНС Продъкшън“ ЕООД, с оглед на което за работодателя съществува задължение да изпрати уведомление за сключения трудов договор по чл.62, ал.5 от КТ в съответното ТП на НОИ, както и да определи и начисли във ведомостта и заплати обезщетение за командировката му в Германия. При проверката от Д „ИТ“, както и в настоящото съдебно производство не е установено работодателят да издава писмена заповед за командироване на работниците в чужбина и да отчита в изискуемия дневник по образец работното време на наетите на длъжност „шофьор на товарен автомобил“. Поради непредставяне на доказателства от дружеството за изпълнение на тези задължения, законосъобразно Д „ИТ“ Видин е издала процесните задължителни предписания.

Настоящият касационен състав споделя приетата за установена фактическа обстановка от първоинстанционния съд въз основа на събраните по делото доказателства, както и правните изводи на съда. Проверката е констатирала основания за издаване на задължително предписание на основание чл.404, ал.1 КТ на касатора, съгласно който за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, на законодателството, свързано с държавната служба, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, контролните органи на инспекцията по труда по своя инициатива или по предложение на синдикалните организации могат да прилагат принудителни административни мерки, изброени в т. т. 1-12, като в т.1 е предвидено издаването на задължителни предписания на работодателите за отстраняване на нарушенията на трудовото законодателство.

Следва да се приеме извода на първоинстанционния съд за законосъобразност на издадените задължителни предписания, като постановени от компетентен орган, след извършена проверка и изясняване на фактите и обстоятелствата, при спазване на чл.35-36 от АПК, в предписаната от закона форма, като е посочено конкретното фактическо и правно основание за издаването им. Спазени са административно производствените правила и материалноправните разпоредби на закона, като е съобразена и целта на закона. Като ги е потвърдил, Административен съд Видин е постановил правилно съдебно решение, което следва да се остави в сила.

Предвид изхода на делото, претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважена в размер на 100 лева.

Воден от горното и на основание чл.222, ал. 1 АПК Върховен административен съд, състав на шесто отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №53/25.05.2018 г. по адм. д.№51/2018 г. по описа на Административен съд Видин.

ОСЪЖДА „БНС Продъкшън“ ЕООД, [населено място], да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ – Видин, сумата от 100 /сто/ лева за юрисконсултско възнаграждение. РЕШЕНИЕТО е окончателно.