Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. чл.43д, ал.5 от ЗЗДет (ЗАКОН ЗЗД ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО) (ЗЗДет.).
Образувано е по касационна жалба на Председателя на Държавна агенция за закрила на детето (ДАЗД) срещу решение № 1720/16.03.2018г., постановено по адм. дело № 11063/2017г. по описа на Административен съд – София град, с което се отменя по жалба на Сдружение с нестопанска цел (СНЦ) за осъществяване на дейност в частна полза „Димитриадис - грижа за деца в чужбина”, представлявано от Й. Димитриадис, Заповед № РД-01-100 от 07.08.2017г. на Председателя на Държавна агенция за закрила на детето. Преписката е върната за ново произнасяне по заявление с вх. № Л-29/19.04.2017г. на СНЦ „Димитриадис - грижа за деца в чужбина”, представлявано от Й. Димитриадис, от Председателя на Държавна агенция за закрила на детето съобразно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона в едномесечен срок от влизане в сила на съдебния акт. Изложените в жалбата възражения навеждат касационни основания по чл. 209, т.3, пр. 1 АПК – съществено нарушение на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон. Иска се отмяна на процесното съдебно решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу издадения индивидуален административен акт.
Ответникът - Сдружение с нестопанска цел за осъществяване на дейност в частна полза „Димитриадис - грижа за деца в чужбина”, представлявано от Й. Димитриадис, в писмена молба, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура (ВАП) дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.
Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК, касационната жалба е основателна.
Предмет на обжалване в първоинстанционното производство е Заповед № РД-01-100 от 07.08.2017г. на Председателя на Държавна агенция за закрила на детето, с която се отказва издаването на лиценз на СНЦ „Димитриадис - грижа за деца в чужбина”, представлявано от Й. Димитриадис - председател, за предоставяне на социалните услуги за деца: „Защитено пространство“.
Решаващият съд приема за установено, че административното производството е образувано по заявление с вх. № Л-29/19.04.2017г. Същото е разгледано на две заседания, проведени при изискуемия кворум от състава на назначената със Заповед № РД-06-18/07.07.2016г. на Председателя на ДАЗД, изменена и допълнена със Заповед № РД-06-23/07.11.2016г. на Председателя на ДАЗД, изменена със Заповед № РД-06-3/06.02.2017г. на Председателя на ДАЗД, Комисия по лицензиране /протокол № 172 от 14.07.2017г. и протокол № 173/26.07.2017г./. По заявлението се приема, че Регламент № 2201/2003г. не обхваща предоставянето на социални услуги и настаняването на деца и младежи в тях, както и не е доказана необходимостта от подобна иновативна услуга на местно ниво,
Първоинстанционният съд намира, че въпреки представените протоколи по чл. 30 от Вътрешните правила, липсват доказателства за начина, по който е взето решението от Комисията, като същото не се санира с изготвената докладна записка от 01.08.2017г. и експертно становище на 13.07.2017г. Решаващият съд извежда наличието на допуснато съществено процесуално нарушение при обективиране на предложението на Комисията за лицензиране, въз основа на което е формиран и отказът на Председателя на ДАЗД.
В първоинстанционното решение са изложени съображения, въз основа на които е прието, че Комисията по лицензиране е помощен орган, с чието решение /мотивирано предложение по см. на чл. 43д, ал. 4 ЗЗДет/ Председателят на ДАЗД не е длъжен да се съобрази, тъй като действа при условията самостоятелност. Въпреки горното, първоинстанционният съд отменя издадения административен акт, като намира, че произнасяне по въпросите за спазване на материалния закон и неговата цел не се дължи.
Върховният административен съд намира, че са налице основанията по чл.222, ал.2, т.1 АПК за връщане на делото за ново разглеждане, като постановено при наличие на отменително основание по чл. 209, т. 3, пр.2 АПК – съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
В нарушение на нормата на чл.168, ал.1 АПК, първоинстанционният съд не е проверил законосъобразността на обжалвания индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 АПК. В решението не са изложени мотиви за материалната законосъобразност на оспорената заповед, а същата е отменена въз основа на приети допуснати съществени нарушения на процедурните правила.
Касационната инстанция намира, че не са налице сочените от първоинстанционния съд допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По делото са представени заповеди, с които се утвърждава състава на Комисията по лицензиране: Заповед № РД-06-18/07.07.2016г. на Председателя на ДАЗД, изменена и допълнена със Заповед № РД-06-23/07.11.2016г. на Председателя на ДАЗД, изменена със Заповед № РД-06-3/06.02.2017г. на Председателя на ДАЗД. В първоинстанционното производство са представени протокол № 172 от 14.07.2017г. и протокол № 173/26.07.2017г., които са изготвени в ръкописен вид. Към касационната жалба, за установяване на касационните основания, са приложени писмени доказателства: Протокол от заседание на Комисията по лицензиране на социални услуги от 14.07.2017г. (печатна форма), Протокол от заседание на Комисия по лицензиране на социални услуги за деца от 26.07.2017г. (печатна форма), заверено копие от протоколна тетрадка от заседанията на Комисията по лицензиране, Докладна записка от Председателя на Комисията по лицензиране на доставчици на социални услуги за деца с вх. № 00-04-174/17.07.2017г. При преценка на горните доказателства се установява, че са спазени изискванията, регламентирани в разпоредбите на чл.25 – 28 от Вътрешни правила по лицензиране на доставчици на социални услуги за деца, утвърдени със заповед № РД-19-2/20.04.2017г. на Председателя на ДАЗД. Представените протоколи са подписани от всички членове на Комисията, като изрично е посочен и начина на вземане на конкретното решение – „единодушно“, с което са изпълнени изискванията и на чл. 29 - 30 от Вътрешните правила. Решенията на Комисията са обективирани в Докладна записка № 00-09-185/01.08.2017г. В изпълнение на разпоредбата на чл.43б, ал.1 ЗЗДет. е изготвено Експертно становище от Председателя на Комисията по чл.43б, ал.1 ЗЗДет. Предвид спецификата на дейностите, заложени в описанието на услугата, в изпълнение на принципа, установен в чл.35 АПК за изясняване фактите и обстоятелствата от значение за случая, от ДАЗД са изискани становища от Министерство на правосъдието и Посолството на Ф. Р. Г.
Предвид гореизложеното, Върховният административен съд намира за необосновани и неправилни изводите на първоинстанционния съд досежно наличието на допуснато съществено процесуално нарушение при обективиране на предложението на Комисията за лицензиране, въз основа на което е формиран отказът на Председателя на ДАЗД.
С оглед липсата на мотиви относно материалната законосъобразност на оспорената заповед е налице пречка за осъществяване на касационната проверка относно прилагането на материалния закон, тъй като съгласно чл.220 АПК касационната инстанция преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. В решението не са изложени мотиви за това установяват ли събраните по делото доказателства, предвидените в закона предпоставки, за издаване на оспорения акт. Липсват мотиви, отговарящи на изискването на чл.172а, ал.2 АПК включващи обсъждане на твърденията на страните, преценка на доказателствата, фактически констатации и правни изводи относно горните факти. Тези въпроси не могат да бъдат обсъдени за пръв път в касационната инстанция, тъй като това би довело до накърняване на правото на защита на страните предвид двуинстанционността на съдебното обжалване.
Липсата на мотиви относно съответствието на оспорената заповед с материалноправните разпоредби, освен, че препятства касационния контрол за законосъобразност на първоинстанционното съдебно решение, съставлява съществено процесуално нарушение. Горното е основание за отмяна на съдебното решение на основание чл.209, т.3, пр.2 във връзка с чл.222, ал.2, т.1 АПК и връщане на делото за ново разглеждане и произнасяне от друг съдебен състав. При новото разглеждане на делото съдът следва да извърши проверка на оспорения административен акт на посочените в чл. 146 от АПК основания в т. ч. и относно съответствието на заповедта с материалноправните норми на закона.
При този изход на делото, настоящата съдебна инстанция не следва да присъжда разноски, предвид разпоредбата на чл. 226, ал. 3 от АПК.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 1720/16.03.2018г., постановено по адм. дело № 11063/2017г. по описа на Административен съд – София град.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. РЕШЕНИЕТО е окончателно.