Производството е по чл.290 ГПК.

Обжалвано е решение от 09.03.2018г. по гр. д.№100/2018г. на ОС Варна, в частта му, с която са отхвърлени предявени от Р. Н. от [населено място] против „Булминерал“ АД, [населено място] и „ВМ Интернешънъл“ ЕООД, [населено място], обективно съединени искове по чл. 128, ал. 1, т. 2 КТ, чл. 245, ал.2 КТ за заплащане на претендираните суми при условията на солидарност.

Допуснато е касационно обжалване по въпроса длъжен ли е съдът при разглеждане на спора да обсъди всички релевантни и допустими доказателства, възражения и твърдения на страните.

Жалбоподателят - Р. Н. Н., чрез процесуалния си представител поддържа, че решението е неправилно моли да се отмени и да бъде уважен предявения от него иск.

Ответникът- „Булминерал”АД / в несъстоятелност/, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

С определение от 15.03.2019г. ВКС е отменил определението си за даване ход на делото по същество и го е насрочил за разглеждане в открито съдебно заседания след констатиране, че по отношение на ответното дружество е открито производство по несъстоятелност и е конституирал като страна по делото синдика на дружеството.

Синдикът на „Булминерал”АД / в несъстоятелност/ Я. Н. С. не взема становище по жалбата и по спора.

Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о. като взе предвид доказателствата по делото, приема за установено следното:

С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил частично първоинстанционното решетние е отхвърлил предявените от Р. Н. против „Булминерал” АД / в несъстоятелност/ искове за заплащане солидарно с „ВМ Интернешанъл” ЕООД, сумата от 3376,24 щ. д., представляваща частично неизплатено трудово нетно възнаграждение за м. май 2015г. и сумата от 3466,67 щ. д., представляваща неизплатено брутно трудово възнаграждение за м. юни 2015г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба – 06.06.2016г. до окончателното плащане, на основание чл. 128 т.2 от КТ; 2) сумата от 330,77 щ. д., представляваща обезщетение за забава върху главницата за неизплатеното трудово възнаграждение за м. май 2015г. от 3376,24 щ. д за периода от 18.06.2015г. до 03.06.2016г. и сумата от 339,63 щ. д., представляваща обезщетение за забава върху главницата за неизплатеното трудово възнаграждение за м. юни 2015г. от 3466,67 щ. д. за периода от 18.06.2015г. до 03.06.2016г, на основание чл.86 от ЗЗД.

В останалата му част, с която е осъден „ВМ Интернешънъл” ЕООД да заплати на Р. Н. Н. горните суми решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.

Установено е от представените по делото писмени доказателства /индивидуален трудов договор на моряка от 15.04.2015г., че жалбоподателят Р. Н. е бил нает на длъжността „капитан” с месторабота м/к „Батя” и е работил по трудово правоотношение с „ВМ Интернешънъл” ЕООД, за периода 17.04.2015г. до 17.06.2015г.,с месечно трудово възнаграждение от 6500 щатски долара.

От приетите по дело /договори от 07.05.2013 г., договор за стандартен беърбоут чартър на Балтийския и международен морски съвет кодово име: „Беъркон 2001”, от 06.01.2012г., сключен между „И. Т С.А”, Маршалови острови в качеството му на корабособственик и „Булминерал” ООД, в качеството му на беърбоут чартаьор /наемател на кораба/, е установено, че на „Булминерал” ООД е бил предоставен под наем кораб м/к „Батя” за срок от 5 години /06.12.2012 до 06.12.2017 г./, а от своя страна „Булминерал” ООД, като основен беърбоут чартьор /наемател на кораба/ предоставя за ползване кораб м/к „Батя” на „Шипинг лоджистик С.А.” като под - беърбоут чартьор /наемател на кораба/ за срок от 36 месеца за период /07.05.2013 г. до 07.05.2016 г./, а между пренаемателя „Ш. Л СА“, в качеството му на под - беърбоут чартьор и първият ответник „ВМ Интернешънъл“ ЕООД е бил сключен договор от 07.05.2013 год. за мениджмънт на кораба за периода от 07.05.2013 год. до 07.05.2016 год.

Съдът е изложил съображения за това, че при претендиране на суми дължими се за трудово възнаграждение, за да е налице солидарна отговорност на работодателите по см. на чл.123 и чл. 123 а КТ, то следва да са налице отдаване на предприятието или на обособена част от него под наем, аренда или на концесия, наличие на работодател - прехвърлител и работодател приобретател, или промяна на работодателя в резултат на: сливане на предприятия; вливане на едно предприятие в друго; разпределяне на дейността на едно предприятие между две или повече предприятия; преминаване на обособена част от едно предприятие към друго; промяна на правно организационната форма на предприятието; смяна на собственика на предприятието или на обособена част от него;преотстъпване или прехвърляне на дейност от едно предприятие на друго, включително прехвърляне на материални активи. Прието е, че Кодекса на труда сочи, че самото трудовото правоотношение не се прекратява при промяна на работодателя в случаите на отдаване на предприятието или на обособена част от него под наем, аренда или на концесия, а правата и задълженията на стария работодател, които произтичат от трудови правоотношения, съществуващи към датата на промяната, се прехвърлят на новия работодател, като за задълженията към работника или служителя, възникнали преди промяната по ал. 1, отговарят солидарно двамата работодатели.

Приел е, че в конкретния случай за процесния период беърбоут чартьор на кораба е бил „Шипинг лоджистик С.А”, а работодател на въззивника единствено „ВМ Интернешънъл” ЕООД, по силата на договор за мениджмънт на кораб м/к Батя от 07.05.2013г. Посочил е, че съгласно разпоредбата на чл.121 ЗЗД, солидарността не се предполага, същата е налице само в изрично предвидените в закона случаи, като извод за наличието й не може да бъде направен въз основа на тълкуване на закона, респективно на волята на страните по договора.

Изложени са съображения за това, че трудовите правоотношения с екипажа, могат да възникнат както с корабособственика, така и с корабопритежателя, но единствено този, с когото са възникнали носи отговорността по иск с правно основание чл. 128 КТ. Съдът е приел, че съгласно чл.199ж от Кодекса за търговскито корабоплаване всички разходи, свързани с експлоатацията, включително възнаграждението на екипажа, са за сметка на наемателя в съответствие с условията по договора за беърбоут чартър и към датата, когато вземането на ищеца е станало изискуемо, наемател е бил „Шипинг лоджистик С.А.“ по силата на цитирания Договор за подбеърбоут чартър от 07.05.2013 г., то „Булминерал“ АД няма качеството на работодател, поради което няма и възникнали задължения за заплащане на трудови възнаграждения към жалбоподателя солидарно с „ВМ Интернешънъл” ЕООД. Прието е, че когато трудовият договор е сключен от корабния мениджър от негово име/ какъвно е настоящия случай/, същият дължи изпълнение по този договор към своя контрахент, т. е., задължението за заплащане на трудово възнаграждение е негово, а отношенията между корабопритежателя и корабния мениджър във връзка със заплащане на трудовото възнаграждение се уреждат съгласно договора за корабен мениджмънт.

По тези съображения съдът е отхвърли исковете за присъждане на дължимите суми за трудово възнаграждение солидарно от страна на „Булминерал“ АД-В. и „ВМ Интернешънъл” ЕООД, като е осъдил само последното дружество да заплати дължимите възнаграждения.

Допуснато е касационно обжалване по въпроса длъжен ли е съдът при разглеждане на спора да обсъди всички релевантни и допустими доказателства, възражения и твърдения на страните.

Според възприетото разрешение в задължителната практика на ВКС,: ППВС №1/53 г.; ППВС№ 7/65 г.; ППВС№ 1/85 г.; ТР №1/2001 г. на ОСГК на ВКС и постановените по реда на чл.290 ГПК решения: № 432/26.10. 2010 г. по гр. д.№ 826/2010 г. на ІІ г. о.; № 134 от 30. 12. 2013 г., по т. д.№ 34/2013 г. на ІІ т. о., № 212 от 01.02.2012 г., по т. д.№ 1106 /2010 г. на ІІ т. о.; № 37 от 29.03.2012 г., по гр. д.№ 241/2011 г. на І г. о. и № 202 от 21.12.2013 г. на ВКС, по т. д.№ 866/2012 г. на І т. о., за да се произнесе по спорния предмет в рамките на основанията, въведени във въззивната жалба, въззивният съд е длъжен да извърши своя преценка на фактическия и относим доказателствен материал, както и да направи собствени правни изводи, след като обсъди въведените доводи и възражения на страните, тъй като неговата правораздавателна дейност на съд по съществото на спора, не се изчерпва само с контролно – отменителни правомощия. Съгласно императивното изискване на чл.236, ал.2 ГПК фактическите и правни изводи на въззивния съд трябва да намерят израз в мотивите към решението му, излагането на които е не само гаранция за правилността на същото, но за реално осъщественото право на защита на страните в процеса.

Настоящият състав намира, че въззивният съд в случая в противоречие с практиката на ВКС не е обсъдил всички доводи и възражения на страните при постановяване на своето решение и по конкретно довода на ищеца, че по силата на чл.225а КТК корабния менижър „ВМ Интернешънъл” ЕООД е извършвал своята дейност от името и за сметка на „Булминерал”АД поради симулативност на договора, сключен между „Ш. Л” С.А. и „Булминерал”АД, което поражда солидарна отговорност на първите двама за задълженията по трудовите правоотношения.

Установено е по делото, че Р. Н. е бил нает на длъжността „капитан” с месторабота м/к „Батя” и е работил по трудово правоотношение с „ВМ Интернешънъл” ЕООД, ЕИК[ЕИК] за периода 17.04.2015г. до 17.06.2015г.,

Установено е също така, че на „Булминерал” ООД е бил предоставен под наем кораб м/к „Батя” за срок от 5 години /06.12.2012 до 06.12.2017 г./,„Булминерал” ООД, като основен беърбоут чартьор /наемател на кораба/ предоставя за ползване кораб м/к „Батя” на „Шипинг лоджистик С.А.” като под - беърбоут чартьор /наемател на кораба/ за срок от 36 месеца за период /07.05.2013 г. до 07.05.2016 г./, а „Шипинг лоджистик С.А.” сключва с „ВМ Интернешънъл” ЕООД договор за мениджмънт на кораб м/к Батя на дата за периода от 07.05.2013 год. до 07.05.2016 год.

Правилно е прието от въззивният съд, че дори и да се установи, че симулативност на договорът от 07.05.2013 год., с който „Булминерал“ ООД (понастоящем АД - в несъстоятелност) е преотдал под наем кораба на „Ш. Л С.А“, поради което същият не е породил действие, в който случай качество на корабопритежател на м/к „Батя“ в процесния период има ответникът „Булминерал“ АД, то няма основание за извод, че „Булминерал“ АД е солидарно отговорен, наред с „ВМ Интернешънъл“ ЕООД – В., за задълженията за заплащане на трудово възнаграждение на ищеца, тъй като пасивната солидарност трябва да е предвидена в закона или изрично да е уговорена.

В случая „ВМ Интернешънъл” ЕООД няма качество на беърбоут чартьор /наемател/ по смисъла на КТК /чл.199а/, а е корабен менижър /чл.225а КТ/, който няма качеството на наемател по смисъла на разпоредбите на КТК. Правната характеристика на корабният мениджър с оглед разпоредбите на чл.225а-225г КТК се доближава до тази на търговският представител в широкия смисъл на думата /арг. чл.40 ТЗ/, тъй като последният действа като търговец, който самостоятелно, със свои средства и усилия, и по занятие сътрудничи на друг търговец при извършване на търговската му дейност, респ. сключва сделки от името на търговеца или от свое име за негова сметка - арг. чл.32 ТЗ. В разпоредбата на чл.32 ТЗ изрично е предвидено сключването му в писмена форма, както и наличието на уговорки досежно съдържанието и обема на представителната власт на търговския представител - дали същият е упълномощен от търговеца да извършва сделки от негово име или от свое име за негова сметка, а търговското представителство като понятие употребено в ТЗ (ТЪРГОВСКИ ЗАКОН) е родово - включва в себе си както същинското гражданскоправно представителство, което е законното представителство на юридическите лица, така и специфичните правила на търговското представителство.

Договорът между корабопритежателя и корабния менижър също трябва да се сключи в писмена форма, какъвто е и конкретния случай, като корабният мениджър изпълнява възложената му работа с грижата на добър търговец в съответствие с добрата морска практика /чл.225в КТК/. С оглед разпоредбите на чл.225а и чл.225б КТК договорът за корабен мениджмънт съдържа клаузи най-малко относно страните по договора, индивидуализиране на кораба, ИМО номер, неговия клас, когато има такъв, техническите и експлоатационните данни, правата и задълженията на страните, представителната власт на корабния мениджър, цената и срока на договора, както и условията, реда и начина, по които се извършват и отчитат всяка една от услугите по чл.225а КТК и се сключва в писмена форма. Именно с оглед спецификата на договора за корабен менижмънт трудовите договори с членовете на корабния екипаж могат да бъдат сключени, както от корабопритежателя, така и от мениджър, съобразно правомощията на последния, посочени в договора за корабен мениджмънт –, Стандарт А2.1-Моряшки трудови договори-т.1,б.”с” и чл.6 ал.1 и ал.2, т.2 и пар.1б от Наредба за трудовите и непосредствено свързани с тях отношения между членовете на екипажа и на обслужващия персонал на кораба и корабопритежателя. и чл.2, т.2, б”г” от Директива 2009/13/ЕО та Съвета от 16.02.2009г. за изпълнение на споразумението, сключено между Асоциацията на корабособствениците на ЕО и Европейската федерация на транспортните работници относно Морската трудова конвенция от 2006г. и за изменение на Директива 1999/63/ЕО. /б. „г) понятието „корабособственик означава собственика на кораба или друга организация или лице, като например мениджър, агент или беърбоут чартьор, което е поело отговорност за експлоатацията на кораба от собственика и което при поемането на такава отговорност се е съгласило да поеме задълженията и отговорностите, наложени на корабособствениците в съответствие с настоящото споразумение, независимо дали друга организация или лица изпълняват някои от задълженията или отговорностите от името на корабособственика, Когато трудовият договор е сключен в рамките на представителна власт на корабния мениджър, правата и задълженията възникват направо в правната сфера на представлявания корабопритежател. Когато обаче трудовия договор е сключен от корабния мениджър от негово име, същият дължи изпълнение по този договор към своя контрахент, т. е. задължението за заплащане на трудово възнаграждение е негово, а отношенията между корабопритежателя и корабния мениджър във връзка със заплащане на трудовото възнаграждение се уреждат съгласно договора за корабен мениджмънт.

Работодателят е този, който е длъжен да осигури работно място и условия в съответствие с характера на работата (средствата и условията за осъществяване на трудовите функции) и здравословни и безопасни условия за труд, като за предоставения труд да осъществи насрещната парична престация - да заплати уговореното месечно брутно трудово възнаграждение. „ВМ Интернешънъл“ ЕООД, е действувало като търговец самостоятелно при сключването на съответните договори, респ. като правен субект, който съобразно своите специфични маркетингови и икономически познания, опит и умения е съдействал на корабопритежателя - търговец за извършване на успешна търговска дейност, включително и като е комплектувал корабния екипаж с правоспособни морски лица /чл.225а, т.2 КТК/, за което получава от последния договорено възнаграждение / в това число и разходите за наемане на екипаж/ по силата на съществуващата между двата правни субекта облигационна обвързаност, като за неточно изпълнение по договора за корабен менижмънт корабопритежателят отговаря във вътрешните си отношения с корабния менижър съобразно договорните клаузи. По отношение на конкретните претенции на жалбоподателя КТК не предвижда солидарност между корабопритежателя и корабния мениджър по отношение на задълженията за заплащане на трудови възнаграждения на екипажа, нито е налице такава по см. на чл.123 и чл. 123 а КТ, тъй като сключването на договор за менижмънт не попада в нито една от изчерпателно изброените хипотези в тези разпоредби.

Не може да се сподели тезата на жалбоподателя, за това, че „Булминерал”АД като корабопритежал носи отговорност пред корабния екипаж както по отношение на трети лица - за вреди от незаплатено трудово възнаграждение. С оглед разпоредбите на чл.199з и чл.338 КТК задължението за обезщетяване на вреди причинени на трети лица възниква вследствие на непозволено увреждане, произтичащо от плавателния съд като вещ, какъвто не е настоящия случай.

От доказателствата по делото не може да се направи безспорен извод, че по отношение на екипажа на кораб „Батя” работодател по смисъла на §1, т. 7 от ДР на Наредба за трудовите отношения е корабопритежателя „Булминерал” АД без да е установена недействителност на сключения с ищеца трудов договор от 15.04.2015г. с „ВМ Интернешънъл”ЕООД, поради което съдът е следвало да извърши своя преценка на фактическия и относим доказателствен материал, както и да направи собствени правни изводи, дали при сключването му дружеството е действало от свое име, в който случай правата и задълженията по трудовия договор ще са възникнали в неговата правна сфера.

С оглед на установените по делото обстоятелства и изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г. о. намира, че обжалваното въззивно решение е неправилно и следва да се отмени в частта му, с която са отхвърлени предявените от Р. Н. против „Булминерал“ АД, [населено място] и с „ВМ Интернешънъл“ ЕООД, [населено място], обективно съединени искове с правно основание чл.128, ал.2 КТ и чл.245, ал.2 КТ за заплащане на трудово възнаграждение и лихви за забава при условията на солидарност. Делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който като вземе предвид обстоятелството, че не е налице солидарна отговорност по отношение на дължимите суми по трудовия договор между „Булминерал“ АД и „ВМ Интернешънъл“ ЕООД, да извърши преценка дали трудовият договор е сключен в рамките на представителна власт на корабния мениджър или последният е действал от свое име, за да реши дали двете дружества дължат заплащане на процесните суми по силата на трудовия договор.

С оглед изхода на спора въззивният съд ще следва да присъди и направените разноски за всички инстанции.

Предвид изложените съображения, съдът

Р е ш и:

О Т М Е Н Я решение от 09.03.2018г. по гр. д.№100/2018г. на ОС Варна на ОС Варна, в частта му, с която са отхвърлени предявените от Р. Н. Н. от [населено място] против „Булминерал“ АД, [населено място] и с „ВМ Интернешънъл“ ЕООД, [населено място], обективно съединени искове с правно основание чл.128, ал.2 КТ и чл.245, ал.2 КТ за заплащане на трудово възтаграждание и лихви за забава при условията на солидарност.

Връща делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: