Производството е по реда на чл. 208 чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на С. Р. Р. срещу решение 161/04.02.2014г. на Административен съд Бургас, постановено по адм. д. 2793/2013г., с което е отхвърлена жалбата му срещу Постановление за налагане на обезпечителни мерки /ПНОМ/ 2605-499/12/17.06.2013г. на началника на М. Б., потвърдено от Б. Б., действащ за директора на А. М., с решение 418/09.08.2013г.

В касационната жалба се сочат и трите отменителни касационни основания по чл. 209, т.3 от АПК. Излагат се доводи за неправилно приложение на чл. 206а, ал. 2 от ЗМ. Според касатора, с решението незаконосъобразно е потвърдено оспореното постановление, тъй като митническият орган не е мотивирал в какво се състои обезпечителната нужда. Освен това, първоинстанционният съд не обсъдил представените пред него доказателства за имотно състояние. В съдебно заседание представителят на касатора изтъква още, че давностният срок за събиране на обезпеченото публично вземане е изтекъл. Претендира се отмяна на решението на Административен съд Бургас и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени постановлението на началника на М. Б. за налагане на обезпечителни мерки, евентуално при установяване на предпоставки по чл. 222, ал. 2 АПК делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, както и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба началникът на М. Б. не взема становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, както и допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е основателна, поради следните съображения:

Предмет на съдебен контрол в производството пред АС - Бургас е било Постановление за налагане на обезпечителни мерки 2605-499/12/17.06.2013г. на началника на М. Б., потвърдено от Б. Б., действащ за директора на А. М., с решение 418/09.08.2013г. С постановлението, на основание чл. 16, ал.1, т.8 и чл. 206а ЗМ, вр. чл. 206б и чл. 206в ЗМ, за обезпечаване на публичните вземания, определени с Решение 2605-499/12/05.04.2013г. на заместник началника на М. Б. в общ размер 4998, 35 лв, представляващи мито, еко такса и ДДС, плюс лихва в размер на 79, 38 лв, е наложена обезпечителна мярка запор върху всички видове банкови сметки и депозити /левови и валутни/, както и вложените вещи в трезори, включително съдържанието на касети и суми, предоставени за доверително управление.

Бургаският административен съд е отхвърлил жалбата като неоснователна. Приел е, че оспореният акт е законосъобразен, тъй като плащането не е обезпечено по реда на глава двадесет и четвърта, каквото е изискването на чл. 206а, ал. 1 от ЗМ. В решението не са обсъдени доводите на жалбоподателя за липса на обезпечителна нужда, респективно за липса на мотиви в обжалвания акт относно нейното наличие. Преценено е, че за обезпечените вземания е издадено Решение 2605-499/12/05.04.2013г. на заместник началника на М. Б., което е обжалвано по съдебен ред и, видно от представеното пред касационната инстанция Решение 905/26.05.2014г. по адм. дело 1666/2013г. на Адм. съд Бургас, е отменено на първа инстанция. Съдебното решение не е влязло в сила. При служебна проверка настоящият състав на Осмо отделение на ВАС констатира, че срещу решението е подадена касационна жалба пред Върховния административен съд, по която е образувано адм. дело 9126/2014г., насрочено за 29.04.2015г.

При така установените факти, АС Бургас е съобразил разпоредбата на чл. 206а от Закона за митниците, предвиждаща, че когато плащането на митните сборове и другите държавни вземания, събирани от митническите органи, не е обезпечено по реда на глава двадесет и четвърта, митническите органи могат да налагат обезпечителни мерки, сред които е и тази по ал.1 т.1 - запор на движими вещи и вземания на длъжника, включително по сметки в банки.

Правилно е преценена компетентността на началника на митницата, в района на която е установен размерът на подлежащото на обезпечаване митническо задължение или друго публично държавно вземане, според чл. 206б, ал. 1 от ЗМ.

Освен видът на вземането, положителна предпоставка за правото на обезпечение е обезпечителната нужда /чл. 206а, ал. 2 от ЗМ когато събирането на вземането ще стане невъзможно или ще бъде затруднено/. Отрицателна предпоставка е наличието на обезпечение по гл. ХХV. АС - Бургас е отчел само липсата на отрицателната предпоставка, но не е изложил мотиви относно наличието на обезпечителна нужда, нито е изследвал дали административният орган е изложил мотиви по този въпрос.

Касационната инстанция счита, че всички доводи, свързани с правилността на установяването на вземането, не подлежат на обсъждане в настоящия процес. За разлика от гражданското съдопроизводство по обезпечаване на искове, в производството по обезпечаване на публични вземания вероятната основателност на основната претенция не е изискуемо условие за допускане или отмяна на обезпечителната мярка. Ето защо всякакви доводи, свързани с дължимостта на митническото задължение и другите държавни вземания са неотносими в настоящото производство. Именно такъв въпрос е изтичането на давностен срок за събиране на вземането. Давността е материално-правно понятие, което може да бъде изследвано единствено от съда, който разглежда спора за съществуването на държавното вземане по същество. В случая решение 905/26.05.2014г. по адм. дело 1666/2013г. на АС-Пловдив не е окончателно поради което няма основание да се счита, че съществуването на вземането е отречено със сила на пресъдено нещо, на основание изтекла давност.

Основателни са обаче доводите на касатора за липса на преценка на обезпечителната нужда в конкретния случай. Обезпечаването на публични задължения се упражнява при условията на оперативна самостоятелност, поради което към него са относими общите принципи на гл. от АПК, включително и принципа на съразмерност по чл. 6. Прилагането на общата уредба на АПК е допустимо при ограничителното препращане на чл. 206в от ЗМ към гл. ХХV от ДОПК. Щом в дискреционната власт на администрацията е както преценката за допускането на обезпечението, така и вида на обезпечителните мерки, то решението й подлежи на контрол по критериите на чл. 6 от АПК. Освен това, компетентният орган дължи излагане на мотиви по въпроса защо счита, че плащането на публичните вземания ще бъде затруднено. В конкретния случай, както началникът на М. Б., така и органът, издал решение 418 от 09.08.2013г. не са изложили конкретни съображения защо считат, че събирането на публичните вземания ще бъде затруднено. Вместо това в актовете им е посочена бланкетната констатация, че е налице такова затруднение. Обезпечителната нужда обаче е винаги конкретен въпрос, който се преценява във всяко производство по налагане на обезпечителни мерки. За целта административният орган следва да прецени имущественото състояние на длъжника, наличието на други негови публични и частни задължения, неговата платежоспособност, обстоятелството дали той е изряден платец на други публични задължения и други относими към конкретния случай факти и да ги съпостави с размера на публичните задължения, във връзка с които е предвидено обезпечението. В конкретния случая това не е сторено. Не е допустимо съдът да допълва мотивите на административния орган, като извърши преценка на обезпечителната нужда, след като тя не е преценена от компетентните за това органи.

Действително, съдебната практика приема, че е допустимо и допълнително излагане на мотивите, включително от горестоящия административен орган, когато се произнася по жалба, подадена до него по административен ред. В случая обаче мотиви във връзка с наличието на обезпечителна нужда не са изложени нито от началника на митницата, нито от решаващия орган.

Липсата на мотиви препятства защитата на страните в административното производство и е пречка за осъществяването на съдебен контрол. В конкретния случай съображенията на компетентния орган във връзка с обезпечителната нужда не могат да бъдат проверени, включително във връзка с необходимостта от преценка за спазване на принципа на съразмерност, залегнал в чл. 6 АПК - съдът не е в състояние да провери дали наложената обезпечителна мярка е необходима и пропорционална. Именно тази проверка е следвало да бъде извършена от първоинстанционния съд. Обстоятелството, че той не е съобразил обхвата на съдебната проверка и е приел безкритично констатацията на административния орган за наличие на обезпечителна нужда, води до незаконосъобразност на съдебното решение, поради неспазване на задължението на съда за цялостна и служебна проверка на оспорения акт на всички основания, посочени в чл. 146 АПК. Поради това решението на АС - Бургас следва да бъде отменено. Няма основание за връщане на делото за ново произнасяне, тъй като независимо от допуснатото нарушение, фактите по делото са изяснени и няма пречка касационната инстанция да се произнесе по съществото на спора, съгласно чл. 222, ал.1 АПК. Липсата на мотиви е самостоятелно основание за отмяна на оспорения административен акт и тази отмяна следва да бъде постановена от настоящия състав.

На основание чл. 160, ал.1 ДОПК вр. чл. 206в ЗМ, на касатора следва да бъдат присъдени разноски в общ размер 1015 лв за двете инстанции, които разноски включват общо 15 лв за държавни такси и общо 1000 лв адвокатски хонорар, платен в брой, съгласно представените договори за правна защита и съдействие, които имат характера на разписка, съгласно т.1 от ТР на ОСГКТ на ВКС 6 /2013г.

Водим от горното, Върховният административен съд, осмо отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ

решение 161/04.02.2014г. на Административен съд Бургас, постановено по адм. д. 2793/2013г., по жалба на С. Р. Р. от гр. Б., и вместо него ПОСТАНОВЯВА : ОТМЕНЯ

Постановление за налагане на обезпечителни мерки 2605-499/12/17.06.2013г. на началника на М. Б., потвърдено от Б. Б., действащ за директора на А. М., с решение 418/09.08.2013г. ОСЪЖДА

М. Б. да заплати на С. Р. Р. съдебни разноски в размер на 1015 лв /хиляда и петнадесет лева/. Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ Т. Н.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Д. П./п/ А. А.

А.А.