Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на Н. А. Н. от гр. Г. О. срещу решение 76/18.02.2014 г., постановено по адм. дело 1012/2013 г. по описа на Великотърновския административен съд, с което е отхвърлена жалбата му против РА 041201626/05.11.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. В. Т., потвърден с решение 69/05.02.2013 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика гр. В. Т. при ЦУ на НАП за определените му данъчни задължения по чл. 35 ЗОДФЛ отм. за 2006 г. в размер на 292,30 лв. и лихви 194,20 лв., по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 1 972,50 лв. и съответните лихви и за 2008 г. в размер на 1 034, 50 лв. и съответните лихви. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът е изложил оплаквания, че мотивите на съда са изградени въз основа на предположения и недоказани презумпции, а не на доказани, верни и съществуващи обстоятелства и факти. Твърди, че съпоставката, която се прави с влезлите в сила решения за отнемане на имуществото му и това на неговата съпруга не е вярна, тъй като тези решения били постановени на базата на присъда споразумение за деяние, от което не бил облагодетелстван. Иска отмяна на обжалваното решение, включително и за разноските, като твърди, че определеното юрисконсултско възнаграждение, което с обжалваното решение е задължен да заплати е прекомерно високо.

Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика гр. В. Т. при ЦУ на НАП чрез процесуалния си представител юриск. Цацинова я оспорва по съображения, изложени в депозирания по делото...