Производството е по реда на чл.208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), вр. чл.160, ал.6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

Образувано е по касационна жалба на директора на Д. О. и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) гр. С. срещу решение 516 от 30.01.2014 г. на Административен съд София град (АССГ), постановено по адм. д. 8695/2011 г. в частта, с която е отменен ревизионен акт (РА) 200100010 от 17.12.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. С., потвърден с решение 1341 от 10.08.2011 г. на директора на Д. О. и управление на изпълнението /сега Обжалване и данъчно-осигурителна практика/ относно доначислен данък по ЗОДФЛ отм. за 2005 г. в размера над 216.20 лв. и за 2006 г. в размера над 3947.86 лв., ведно със съответните лихви за забава.

Претендира се отмяна на съдебното решение като неправилно поради неправилно приложение на закона, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл.209, т.3 АПК. Касаторът поддържа, че приходните органи са възприели правилен подход при определяне на данъчната основа за облагане на лицето по реда на чл.122 124 ДОПК, като презумптивната доказателствена сила на акта по смисъла на чл.124, ал.2 ДОПК не била оборена. Посочва, че административният съд неправилно и необосновано е възприел заключение на приета по делото съдебно-счетоводна експертиза, която била непълна, противоречива и изготвена без задълбочено изследване на писмените доказателства и анализ на относимите към облагането обстоятелства. От експертизата не ставало ясно, по какъв начин са получени сумите на приходите от дейността за 2005 г. и 2006 г. поради непосочване на използваните документи и същата не съдържала изводи за редовността на воденото от ЕТ К. Е. И. счетоводство. Извършеното позоваване в решението на експертизата го правело необосновано. Поддържа, че е допустимо различие в задълженията, определение в РД и РА и това не накърнява правото на защита на лицето. Претендира съда да...