Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, образувано по касационна жалба на "В. Г. и сие" ООД /в ликвидация/ със седалище и адрес на управление гр. С., ул. "Черни връх" 19 вх. "А", представлявано от адв.. Н., надлежно упълномощен от ликвидатора на дружеството А. Н. Г. , против решение 93/10.03.2015 г. по адм. д. 266/2014 г. по описа на Административен съд В. Т. с молба за отмяната му като неправилно. Претендират се деловодни разноски за двете съдебни инстанции.

Директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. В. Т., представляван от юрк.. Г., поддържа становище за неоснователност на касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде остоване в сила, претендира разноски за настоящата инстанция съгласно представен списък.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд намира допустимата, подадена от надлежно легитимирана страна в срока по чл. 211, ал. АПК касационна жалба процесуално допустима и като я разгледа по същество, констатира:

С обжалваното решение Административен съд В. Т. е отхвърлил оспорването срещу ревизионен акт 041301990/02.12.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-В. Т., потвърден с решение 105/04.03.2014 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна пректика" гр. В. Т., с който на касатора "В. Г. и сие" ООД /в ликвидация/ са установени за внасяне допълнителни задължения по Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ за 2011 г. в размер на 8784,15 лв и лихви за забава в размер на 1498,27 лв и по Закона за данъка върху добавената стойност /ЗДДС/ за данъчните периоди от 01.01.2007 г. до 20.04.2012 г. в размер на 225602,60 лв и лихви за забава в размер на 105812,96 лв.

За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че ревизионният акт е издаден в съответствие с административнопроизводствените правила и материалния закон....