Производството е по реда на чл.208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/.
Образувано е по касационна жалба от Общински съвет гр. М., подадена чрез председателя на Общинския съвет, срещу решение 252/13.02.2015 г., постановено по адм. дело 1191 по описа за 2014 г. на Административен съд Пловдив, с което е отменена разпоредбата на чл.28 от от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община М., приета с решение 155 по протокол 14 от заседанието на Общински съвет Марица, проведено на 23.12.2005 г., изменена с решение 11 по протокол 2/31.01.2012г. на ОбС Марица.
Касационният жалбоподател навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено при нарушение на материалния закон. Иска се неговата отмяна и отхвърляне на жалбата на М. Т. А..
Ответникът по касационната жалба, М. Т. А., чрез своя процесуален представител, в писмен отговор до съда излага доводи относно неоснователността на касационната жалба и моли съда да остави в сила съдебното решение. Претендира разноски.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение относно неоснователността на подадената касационна жалба.
Върховният административен съд, седмо отделение в настоящия си състав намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.211 АПК, от надлежно легитимирана страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.
С обжалваното решение Административен съд - Пловдив по жалба на М. Т. А. е отменил разпоредбата на чл.28 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община М., приета с решение 155 по протокол 14 от заседанието на Общински съвет Марица, проведено на 23.12.2005 г., изменена с решение 11 по протокол 2/31.01.2012г. на ОбС Марица./Наредбата/.
Съгласно отменената от съда разпоредба текстовете на членове от 25 до 27 от наредбата се отнасят и за деца на 6 годишна възраст, настанени в целодневни детски градини в групите за предучилищно възпитание. По силата на чл.25 от наредбата за ползване на детски градини родителите или настойниците заплащат месечни такси, съгласно ПРИЛОЖЕНИЕ 2, като таксата за ползване на детска градина е 35 лева на дете. Разпоредбата на чл.26 от Наредбата предвижда облекчения за таксите по чл.25. както следва :1.освобождаване от заплащане на такса за:1.1.деца на родители, единият или двамата от които са загубили 50 и над 50 % от работоспособността си; 1.2.деца сираци - без родители или с един родител;.1.3.деца на загинали при производствени аварии, природни бедствия или при изпълнение на служебен дълг;1.4.деца с тежки хронични заболявания, посочени в списък, определен от Министъра на здравеопазването;1.5.трето и следващи деца на многодетни родители;2.намаление на таксата с 50% за дете, чиито родители са редовни студенти; 3.намаление на таксата, когато две деца от едно семейство са приети в едно или различни заведения, като таксата се заплаща, както следва:3.1. за първо дете - 100% от размера на таксата 3.2. за второто дете - 50 % от размера на таксата; 4. Намаление на таксата, когато три и повече деца от едно семейство са приети в едно или различни заведения, като таксата се заплаща, както следва: 4.1.за първо дете - 50% от размера на таксата; 4.2 за второто дете - 75 % от размера на таксата;4.3. за трето и следващи деца - такса не се заплаща. 3а ползването на намаленията, посочени в ал. от 1 до 4 родителите или настойниците подават декларация до директора на заведението, придружена с документи, доказващи преференцията.
Според чл.27 от наредбата при отсъствие на децата таксата не се заплаща за времето, през което те ще отсъствуват при условие, че родителите предварително са уведомили директора на ЦДГ. Заплащането на намаления размер на таксата или освобождаването от такса започва от началото на месеца, следващ месеца на подаване на декларацията. Не се заплаща такса при отсъствие на детето поради заболяване, удостоверено с медицински документи. Не се заплаща такса и за времето, в което детските заведения или отделна група в тях не работят поради аварии, ремонти, карантини и други обективни причини.
За да постанови процесното решение Административен съд Пловдив е приел, че са нарушени правилата за изработване на проекти на нормативни актове, описани в чл.26 и чл.28 ЗНА, приложими на основание чл.80 АПК, нарушена е разпоредбата на чл.27, ал.5 ЗМСМА, а така също че разпоредбата на чл.28 от Наредбата е приета и в противоречие с материалноправните разпоредби на чл.20, ал.2 ЗНП и чл.30, ал.5 ППЗНП. Така постановеното решение е правилно.
Съгласно чл.26, ал.2 ЗНА преди внасянето на проект на нормативен акт за издаване или приемане от компетентния орган съставителят на проекта го публикува на интернет страницата на съответната институция заедно с мотивите, съответно доклада, като на заинтересованите лица се предоставя най малко 14- дневен срок за предложения и становища по проекта.
А по силата на чл. 28, ал. 1 ЗНА проектът на нормативен акт заедно с мотивите, съответно доклада към него, се внася за обсъждане и приемане от компетентния орган, а според втората алинея мотивите, съответно докладът съдържат причините, които налагат приемането; целите, които се поставят; финансовите и други средства, необходими за прилагането на новата уредба; очакваните резултати от прилагането, включително финансовите, ако има такива и анализ за съответствие с правото на Европейския съюз.
Анализът на цитираната правна норма сочи на извод, че изброените задължения на съставителя на проекта са императивно предвидени, с оглед гарантиране принципите на обоснованост, стабилност, откритост и съгласуваност. Неизпълнението на което и да е от тях, води до процесуално нарушение, опорочаващо издадения акт.
От доказателствата по делото се установява единствено, че проектът за нормативен акт е обявен на интернет страницата на общината. Не се установява да са публикувани мотивите за проекта, както изисква чл.26, ал.2 ЗНА. В докладната записка, с която е внесен проекта за изменение на наредбата не се съдържат мотиви, чието съдържание да съответства на нормата на чл. 28, ал. 2 ЗНА. Изложените по горе факти водят до извод за допуснати нарушения на чл.26, ал.2 и чл.28, ал.1 и ал.2 ЗНА, както правилно е приел и първоинстанционният съд. Правилен е и изводът, че липсата на финансова обосновка за приемане на оспорената норма лишава съда от възможност да провери дали е спазена разпоредбата на чл. 7, ал. 1 ЗМДТ, съгласно която местните такси се определят въз основа на необходимите материално-технически и административни разходи по предоставяне на услугата. По силата на чл. 28, ал. 3 ЗНА е следвало Общински съвет Марица въобще да не разглежда проекта за изменение на наредбата, тъй като към него не са приложени мотиви, съответно доклад, съгласно изискванията по ал. 2, както и финансова обосновка по чл. 7, ал. 1 ЗМДТ.
Съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 5 ЗМСМА решенията на общинския съвет, с които се определя размерът на местните такси, се вземат с поименно гласуване, което се отразява в протокола. От представените по делото доказателства не се установява, че гласуването на изменението на наредбата е извършено поименно, с отбелязване на името на всеки общински съветник и как е гласувал. Доказателства за извършено поименно гласуване не са представени и пред настоящата инстанция. След като чл. 27, ал. 5 ЗМСМА предвижда удостоверяването на поименното гласуване да става с отбелязване в протокола, и след като такова отбелязване в процесния протокол липсва, то твърдението на ответника, че решението е прието с поименно гласуване, е недоказано. Ето защо съвсем обосновано и в съответствие с доказателствата, съдът е приел, че при приемане на оспорената норма от е допуснато нарушение на чл. 27, ал. 5 ЗМСМА, което е съществено процесуално нарушение.
С оглед гореизложеното постановеното от първоинстационния съд решение, е валидно, допустимо и правилно - не страда от релевираните в касационната жалба пороци, поради което следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора претенцията на процесуалния представител на ответника по касационната жалба за присъждане на съдебни разноски в размер на 200/двеста/ лева, като основателна и доказана, следва да се уважи.
Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение РЕШИ :
ОСТАВЯ В СИЛА решение 252/13.02.2015 г., постановено по административно дело 1191 по описа за 2014 г. на Административен съд Пловдив.
ОСЪЖДА Общински съвет Марица да заплати на М. Т. А. от село Труд, ул."Я. С."11, община М., сумата от 200/двеста/ лева - съдебни разноски за настоящата инстанция. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ В. А. секретар: ЧЛЕНОВЕ:
/п/ П. Н./п/ Д. М.
Д.М.